Въпроси, въпроси, въпроси!

*Вас навестяват ли Ви социалните с цел проследяване? 
определено да
*Колко време след идването на детето в дома Ви се появиха и те?

- димана е в къщи от 8 март 2006 а те дойдоха в началото на април.
*Вие ли инициирахте по някакъв начин посещенията на социален работник или той сам "цъфна" на вратата Ви?

- не още при оформянето на документите за осиновяване бяхме запознати с тази процедура

*Колко чести са тези посещения? Колко дълги? Как протичат?

-на всеки шест месеца - остава ни още една среща. Трябва да са 4.
Срещите протичат около 30мин. Задават въпроси за развитието на детето- колко пъти се храни, колко зъба има, как приема близките ни и те него и т.н.
*Откривате ли някаква полза за Вас и детето си от тях?
- не никаква
*Знаете ли дали би имало някаква санкция за нас с дъщеря ми (по-точно вероятно за мен), ако мълчаливо продължа да си ги "чакам" без да напомням за себе си?...

това е тяхна работа а не твоя. При нас те звъняха по телефона а аз ги удържах един месец тъй като имаше грипна епидемия.
И накрая искам да добавя че наблюдаващата ни е чудесен човек и ми е приято да се срещаме.

Аз пак да се допитам до Вас!
Присъства ли в мислите Ви БМ? Кога? Колко често? По какъв начин? По какъв повод?...
Може да включите и ББ или да отговорите за БР като  цяло!
Естествено въпросът ми е провокиран от въпроси и размисли, които понякога изникват у мен, но засега няма да ги излагам, за да не дадат насока на Вашите споделяния!

Вече не.
Преди понякога.
Защо? Нямам представа. Може би, защото сме прекалено ангажирани с нас самите, а и самото ни ежедневие е доста динамично.

А може би просто в момента Ирина ми диктува друго. Тя засега не иска да знае за нея, когато започне да подава сигнали на интерес, тогава БР ще се появят в мислите и живота ни.

Честно ли 
Да!
От чисто човешко клюкарско любопитство.
И ако едните БР са на стотици км растояние и не ми се разкарва, то другите са ми на има-няма 500 метра, ама така си стоя с чистото любопитство 
Явно е теоретично любопитство.
Иначе - какво, ми те са съществуващ факт и ще продължат да си съществуват, независимо дали  присъстват в мислите ми или не 
Контравъпрос - Как мислите и как бихте желали - присъствате ли или не в мислите на БР?

Днес за втори път ходих в "Закрила на детето" За информация. Моят случай е по- различен. Съпругът ми не е български гражданин, и исках да разбера как стои въпроса с кандидат осиновители като нас. / Друг е въпроса ,че още се боря с несъгласието му/ Човека с информацията пак го нямаше. Не можаха да ми кажат дали заявлението трябва да е от мое име. Те не правели проучване на чужденци. Дано се намери някой сред тук списващите който да ми помогне с нужната информация.

Не непрекъснато,но имаше един период от време когато даже се опитвах да открия къде живее или телефона й. Не успях.

Сега си задавам въпроса "защо" и до днес не знам какво ме е карало да го правя - чисто любопитство ли е,изпробване на детективските ми способности ли е ....все пак по стария закон не ти се даваше  кой знае каква информация за нея, камо ли пък среща...

А дали аз присъствам в нейните мисли?Не съм си го задавала този въпрос. Всъщност като знам какво може да върши телепатията  -нищо чудно и тя да се е опитвала да ме открие. А може би е успяла, не знам.

Но когато беше по- малка дъщеря ми ,мислех си, че емоционалните кризи  които й се случваха около рождения й  ден се дължат на това, че една жена там някъде страда също около тази дата.Знам ,че е така със сигурност. Знам как аз се променям около рождения ден на детето си, което загубих, дори и да не мисля съзнателно за датата.

*Вас навестяват ли Ви социалните с цел проследяване?
 Ами нямам такова впечатление.Когато влязох с малката за операция социалната ме срещна в болницата и каза дано всичко мине както трябва но от тогава не ме е търсила а и аз не изгарям от желание.

*Колко време след идването на детето в дома Ви се появиха и те?
  На втората седмица.Дойде с 40 минути закъснение, заради което направо побеснях защото държах детето будно за да я види,но накрая тя заспа.

*Вие ли инициирахте по някакъв начин посещенията на социален работник или той сам "цъфна" на вратата Ви?
  Ами може би донякъде аз, защото исках документи за плуване.Бяхме говорили за това още преди делото когато ходихме да заверяваме декларациите.Бяхме се разбрали като се приберем с малката да и се обадя хем да дойде на посещение хем да ми донесе документите.Имахме предварителна уговорка.Но от тогава не съм я виждала и чувала.


*Колко чести са тези посещения? Колко дълги? Как протичат?
  Вече отговорих че е само една среща.Беше в къщи около половин час.Огледа стаята къде ме сложили леглото.Записа имената на малката,кой е личният и лекар,пита ни как се чувстваме.После ми каза като е готово новото ЕГН да и се обадя да го кажа.Общо взето делово.Тя малката спеше и се събуди малко преди тя да си тръгне, така че я видя за има няма 5-10 мин.

*Откривате ли някаква полза за Вас и детето си от тях?
  Определено не.Мъничето ми не я познава и незнам при следващите си посещения през тези две години какво ще се случи.Какви въпроси ще и задава като тя не помни нищо.И честно казано това даже малко ме притеснява.

*Знаете ли дали би имало някаква санкция за нас с дъщеря ми (по-точно вероятно за мен), ако мълчаливо продължа да си ги "чакам" без да напомням за себе си?...
 Мисля че не , както са казали и другите това си е тяхна работа.В крайна сметка ние си гледаме и се радваме на децата си а не постоянно да мисля за нея кога да и се обадя.



Честно казано не съм се замисляла често за нея до този момент.Дотолкова ме обсеби мъничката ми принцеса че изобщо не се замислям че не съм я родила.Може би по нататък ще се замислям по-често с израстването на детето и когато трябва да му кажа че е осиновено.Един или два пъти само съм се сещала и то като чета тук из форума различните теми.Замислям се затова как след като е вече самотна майка и гледа другото си дете как е допуснала това да се случи да роди отново и този път да го остави, въпреки че това направи мен щастлива.Питам се как ли изглежда другото детенце,незнам момиче ли е или момче, но е на 2 год.Дали си приличат?Знам само че някъде там моето ангелче има или братче или сестричка и може би ще дойде ден в който ще иска да го/я намери и аз ще трябва да я подкрепя и да и помогна.

О предполагам че със сигурност присъствам в нейните мисли малко или много.Мисля че е нормално да си задава въпроса при какви хора е детето което е изоставила и как изглежда то как расте.Една нормална жена цял живот би си задавала тези въпроси и още повече мисля така при положение че тя вече има едно дете.

Имам въпрос:

Може ли одобрени кандидат-осиновители да кандидатстват за приемни родители и ако бъдат одобрени за това, да продължат да си бъдат и кандидат-осиновители?

И още един:

Ако приемният родител работи на трудов договор, то трябва ли да спре да работи, за да подпише трудовия договор, който се подписва за приемен родител?

За съжаление нямам още "вътък" да дам отговор на който и да е от въпросите до сега.
Дано не разпилея темата, но ще питам тук. Не искам просто така да си седя и да чакам, а нещо да предприема.

Минали са 2 месеца от вписването ми в регистрите като осиновителка /сама/.

Как да подсещам 28-те РДСП за себе си? ....с под-въпроси:
- рано ли е още да започвам да ги "ръчкам";
- да им звъня ли и кога или да пращам и-мейли;
- каква причина да спомена за обаждането;
- към кого /в йерархията/ да се обърна;
- след какъв подход от ваша страна имаше ефект.

Моля, споделете опит, ще е полезно за всички чакащи. Пък аз ще благодаря сърдечно и после ще почерпя.

Ама наистина ще почерпя! Нищо, че родом съм от Габрово.   

Берта, от една страна е рано, от друга страна никога не е рано - няма регламентиран срок в който да се притесниш, че може да са те забравили 
Ако има дирекции, от които не си получила писъмце, че си вписана, това може да е идеалния повод да се обадиш, за да разбереш, дали не са ти се загубили документите по пътя.

Ние чакаме вече 9 месеца съвсем търпеливо, на седмия подадохме две молби за промяна на част от информацията за нас и мислим, че сме ги оставили достатъчно дълго на спокойствие, затова другата седмица мъжът ми е решил да започне да им напомня за нас като ги прозвънява периодично.

Аз бих те посъветвала да започнеш от съвета по осиновявания в твоя град.
Аз от време на време им се обаждам, вече ме познават.
Можеш например да ги питаш с тези изисквания, които имате, дали нещо не може да промените, за да имате по-голям шанс.
Специално във Враца с амного любезни, отговарят на въпростите много изчерпателно, въпреки, че понякога и аз осъзнавам колко съм досадна , но никога не са бързали да ми затворят телефона. В другите градове не съм звъняла

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=193142.0

прочети първо линка

Перлито,
Има значение не само дали единия кандидат-осиновител е чужденец, но и къде е постоянното му пребиваване и къде ще живее детето. Проучването на чужденеца се извършва по постоянно пребиваване, а ако и двамата заедно с детето ще живеете в чужбина е задължително да минете проучването там.
Ако живеете в България уточнете със социалните служби точно как да действате.
Ако живеете в чужбина навсякъде е различно. Така че първо прочети линковете, а после пиши и малко по-подробно точно за вашия случай.