П.С. А кюфтета доядоха ли ви си 
- Публикувана: 20 окт. 2007, 21:48 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2007, 09:21 ч.
Гости
И още как
След изчетеното дотук и специално примерите от БГ, стигам до извода, че най-големият кусур, който намират всички българи в чужденците, а т.е. че не може ей така да звъннеш на вратата и да отидеш на гости, когато ти скимне, не е много валиден май. Явно всички предпочитат да ги предупредят, а не да им се изсипят пред вратата... 
Една рецепта да не ви се натрасат неканени.Вземете си куче,по възможност,такова което не се поддава на дресировка и ръфа всеки, който не е от неговата глутница -семейството. Като искат на гости,предупреждавате.Ако им стиска-да идват.Моето куче не допуска хора, ако мъжа ми не е у дома да му разреши и обясни,че това не е за ядене. 
Свекърва ми бе невероятно добър човек.Имаше си абонирани гости от село.Няма телефони,няма писма за тях.Тръгнали сме примерно да излизаме,а те-хоп-носят се.Много красиво се получи,когато се натресоха на годежа ни.И не се извиниха даже.С радост се присъединиха към трапезата.Продължиха да идват тъпо и упорито дори ,когато свекърва ми умираше от рак и страдаше.И никой от домашните не искаше да ги отреже,защото не било културно.
А иначе в новата ни къща по стар български обичай мои познати току изникнат на прага да ми внесат радост в живота.Аз не отварям-ако се преборят с кучето да заповядат.
А иначе в новата ни къща по стар български обичай мои познати току изникнат на прага да ми внесат радост в живота.Аз не отварям-ако се преборят с кучето да заповядат.
Аз от 15 години се опитвам да науча свекърва ми да звънка един телефон преди да тръгне от Ботевград, ама неуспешно. Ама това, което описвате - да си се приготвял, а да не ти дойдат гостите е егати, нямам думи. 
ха ха ха, като не те zавари няколко пьти у вас и ... ще се научи да zвьнка
Затова, мили мои, аз гости на вечеря не каня. не ми стига работата, двете дечурлига и цялото домакинство, ами ще се дупя цял ден на печката. 
Да не говорим, че по нощите трябва да чистя и мия.
А, не.
Който иска да се наслади на моята компания - навън.
Там ти готвят, мият, чистят, а ти бъбри на воля. Вместо да принасяш цяла вечер.
П.П. А българите в чужбина се държат така, защото се боят да не им искат услуги или пари. Парен каша духа.
Да не говорим, че по нощите трябва да чистя и мия. А, не.
Който иска да се наслади на моята компания - навън.
Там ти готвят, мият, чистят, а ти бъбри на воля. Вместо да принасяш цяла вечер.
П.П. А българите в чужбина се държат така, защото се боят да не им искат услуги или пари. Парен каша духа.
Ейй, Василиса умница си си ти
Оф! Гости. 
Мъжовата рода редовно ни сервира приключения от тоя вид. Обажда се веднъж сестра му-щели да идват, да се видим. Щели да минат следобяд. Да де, ама около колко часа ще минат? Така и не разбрах, защото ни вързаха тенекия и изобщо не дойдоха. Не намериха за необходимо дори да се обадят, да кажат, че няма да дойдат. После още веднъж го направиха абсолютно същия номер, едно към едно. И трети път не се е случвало, щото аз пък не мога да седя цял ден в къщи само и само да видя дали ще дойде някой.
Един друг път-без никакво предварително обаждане. Звъни се на вратата, отварям-зълвето с малкия племенник. Пита ме в къщи ли е свекърва ми, отговорих, че я няма. Наистина беше излязла. Ми хубаво, малкия иска да види баба си. Бутна го към мен и изчезна. Ама може ли, не може ли, имам ли работа, нямам ли-на кого му пука? Играх го детегледачка него ден.
Едни други мъжови роднини-в осем сутринта се обаждат, че ще дойдат в къщи в десет. И толкоз. Ама ще има ли някой в къщи не ги интересуваше. После, като дойдоха се оказа, че щели да останат няколко дена (бяха от друг град).
Мъжовата рода редовно ни сервира приключения от тоя вид. Обажда се веднъж сестра му-щели да идват, да се видим. Щели да минат следобяд. Да де, ама около колко часа ще минат? Така и не разбрах, защото ни вързаха тенекия и изобщо не дойдоха. Не намериха за необходимо дори да се обадят, да кажат, че няма да дойдат. После още веднъж го направиха абсолютно същия номер, едно към едно. И трети път не се е случвало, щото аз пък не мога да седя цял ден в къщи само и само да видя дали ще дойде някой. Един друг път-без никакво предварително обаждане. Звъни се на вратата, отварям-зълвето с малкия племенник. Пита ме в къщи ли е свекърва ми, отговорих, че я няма. Наистина беше излязла. Ми хубаво, малкия иска да види баба си. Бутна го към мен и изчезна. Ама може ли, не може ли, имам ли работа, нямам ли-на кого му пука? Играх го детегледачка него ден.
Едни други мъжови роднини-в осем сутринта се обаждат, че ще дойдат в къщи в десет. И толкоз. Ама ще има ли някой в къщи не ги интересуваше. После, като дойдоха се оказа, че щели да останат няколко дена (бяха от друг град).
Едни други мъжови роднини-в осем сутринта се обаждат, че ще дойдат в къщи в десет. И толкоз. Ама ще има ли някой в къщи не ги интересуваше. После, като дойдоха се оказа, че щели да останат няколко дена (бяха от друг град).
Ако е почивен ден - дръпваш кабела на телефона още от вечерта, а на входната врата не отваряш. Който иска да звъни на мобилния - ти си преценяваш на кого да вдигнеш или не. Аз така се справих преди много време с навлеци всякакви. Не е истина направо колко много хора обичат да досаждат на другите и да използват с каквото могат или както им се отвори парашута. Авантата си е аванта. Просто няма начин някой да ми се изтърси без да съм го поканила. И трябва да уточня, че нямам близки роднини извън София. Опити да се самопоканят за няколко дни са правили все такива пишман познати от кол и въже. Е, не става. У нас е малко турска къща, де, ама какво да правя като обичам да ми е спокойно
Аз от 15 години се опитвам да науча свекърва ми да звънка един телефон преди да тръгне от Ботевград, ама неуспешно. Ама това, което описвате - да си се приготвял, а да не ти дойдат гостите е егати, нямам думи.
ха ха ха, като не те zавари няколко пьти у вас и ... ще се научи да zвьнка
Оо, най-редовно се случва това с гостите, ама има кой да ги снима вече. Нито ми се занимава, нито имам време да се нося с торбите и да правя софри. Който е дошъл на кафе, има сладки; който е за бира, има чипс , някое и друго мезе 
Даже и вече не чакам, като ми каже някой, че идва след еди-си-колко време.
Майка ми така ме върза лятото- "след 5 минути тръгваме" и аз смятам, че ще са у нас след половин час. Чакай, чакай, става два часа, никой. Звъня - "даа, ей сега идваме", чакам аз още половин час и накрая й звъннах да й кажа, че не ме интересува къде са, аз излизам.
А девер ми просто е уникум - "идвам след 10 минути, тъкмо съм на вратата, ще дойда да взема ключ, много ми трябва". И аз чакам, дремя у нас. След час и нещо звънка и ми казва, че щял да ходи до магазина и сме му били по път. Аз продължавам да чакам, магазинът затваря в 4, а той и до 10 вечерта не дойде. А е на 5 минути от нашия блок и това се случва за поне 20-ти път.
Тази година пак ни дойдоха на гости братовчеди на мъжа ми с момиченце на 3 години. Мъжът ми им казва, че няма къде да спят, те- не, ще дойдели. Миналата година спали в спалнята, ама ние със сина не бяхме вкъщи през това време, а мъжа ми спал на дивана в дневната. Сега нямаше как да стане тази работа и те спаха в дневната. Диванът им бил тесен, сгъваемото легло на сина ми хич не било удобно, не се спяло хубаво у нас.
Даже и вече не чакам, като ми каже някой, че идва след еди-си-колко време. Майка ми така ме върза лятото- "след 5 минути тръгваме" и аз смятам, че ще са у нас след половин час. Чакай, чакай, става два часа, никой. Звъня - "даа, ей сега идваме", чакам аз още половин час и накрая й звъннах да й кажа, че не ме интересува къде са, аз излизам.
А девер ми просто е уникум - "идвам след 10 минути, тъкмо съм на вратата, ще дойда да взема ключ, много ми трябва". И аз чакам, дремя у нас. След час и нещо звънка и ми казва, че щял да ходи до магазина и сме му били по път. Аз продължавам да чакам, магазинът затваря в 4, а той и до 10 вечерта не дойде. А е на 5 минути от нашия блок и това се случва за поне 20-ти път.
Тази година пак ни дойдоха на гости братовчеди на мъжа ми с момиченце на 3 години. Мъжът ми им казва, че няма къде да спят, те- не, ще дойдели. Миналата година спали в спалнята, ама ние със сина не бяхме вкъщи през това време, а мъжа ми спал на дивана в дневната. Сега нямаше как да стане тази работа и те спаха в дневната. Диванът им бил тесен, сгъваемото легло на сина ми хич не било удобно, не се спяло хубаво у нас.
Аз от 15 години се опитвам да науча свекърва ми да звънка един телефон преди да тръгне от Ботевград, ама неуспешно. Ама това, което описвате - да си се приготвял, а да не ти дойдат гостите е егати, нямам думи.
ха ха ха, като не те zавари няколко пьти у вас и ... ще се научи да zвьнка
УАУ
Прибираш се пребита от работа и в главата ти се вьрти една единствена мисьл как да се пльоснеш по най_ бьрzия начин на леглото и да опьнеш краката...
Врьтваш ключа, отваряш и свекито ти се усмихва доволна насреща...
Иzненадаааааааа
Е не, това не бих могла да го преживея
ароуз, дойдоха ли ли не, че не рабрах?
дам, дойдоха, постояха, не пиха, не ядоха, напьлниха си една кутийка с пьлнени чушки и по живо по zдравому
a с ракията какво стана. оставиха ли я или си я взеха каквото остана.
ядат ми се пълнени чушки. хапке, щом не правиш, няма да ти дода на гости
не разбирам как така идва някой на гости без да се обади. майка ми не смее да дойде и за 5 минути да види детето, ако преди това нямаме уговорка. най-добрата ми приятелка в мюнхен не би и помислила да мине просто ей така, нито пък аз при нея. а сме дупе и гащи от 10 години. аз ли съм зла или съм се понемчила много.
ядат ми се пълнени чушки. хапке, щом не правиш, няма да ти дода на гости
не разбирам как така идва някой на гости без да се обади. майка ми не смее да дойде и за 5 минути да види детето, ако преди това нямаме уговорка. най-добрата ми приятелка в мюнхен не би и помислила да мине просто ей така, нито пък аз при нея. а сме дупе и гащи от 10 години. аз ли съм зла или съм се понемчила много.
X
Реклама