Ох, аз да си призная в редките случаи, когато засичам някоя съгражданка, не я поздравявам.
Е, не е гадно. Гадно е да те поздравят, а ти да се намусиш
Темата май трябва да иде в чужбинския
- Публикувана: 20 окт. 2007, 21:48 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2007, 09:21 ч.
Гости
Е, не е гадно. Гадно е да те поздравят, а ти да се намусиш
Темата май трябва да иде в чужбинския
Разбирам ви много добре. В чужбина родните контакти все пак са ограничени - не е нужно да си общуваш с хора само, защото са българи, ако не би си общувал с тях в България, където всички са такива... В родината от милионите по улиците си избираш 10-ина максимум...
Два пъти съм живяла за по-длъжко в чужбина, вторият път в такава страна, където българите бяха силно кът и задължително се събирахме по този повод. Е, тук не ги търся повечето... А и те мен
Два пъти съм живяла за по-длъжко в чужбина, вторият път в такава страна, където българите бяха силно кът и задължително се събирахме по този повод. Е, тук не ги търся повечето... А и те мен
Има стачка на влаковете, знаеш.
Ако идват от източните гета, може
наистина да им трябват часове.
Ако идват от източните гета, може
наистина да им трябват часове.
Да, да, то е ясно, че всички могат, трябва и има как да се возят на джипове, С-класи и да живеят в центъра
Лиске, кога ще престанеш да правиш забележки като безсмъртна и помазана от Бога
Прави лошо впечатление, не друго 
Моля?!!
Аз, ако не друго, знам къде живее ароуз,
знам колко голям е градът, в който живее,
знам колко е пътят от единия край до другия,
независимо, дали пътуваш с влак или джип.
Дори, позволи ми да ти кажа, времето с влака
от единия край на града до мястото, където
живее ароуз, е много по-кратко. Така че не си
създавай излишни представи и не се засягай
на Ес-класа или Подуене Блус Бенд, моля!!!
Е, не са всички такива. На мен лично ми прави ужасно лошо впечатление, когато засека българи и с усмивка ги поздравя, а те ми отвръщат с намусен поглед и същото това бягство на другия тротоар. Ега ти простотията, бих казала
Не знам какво е това нещо, простотия ли, надувки ли, комплекси ли, не знам ... опитвам се да се абстрахирам, но въпреки това се чувствам некомфортно, като че ли на мене нещо ми има. Добре, че току след това ми се усмихне някой американец, да набера кураж, че не съм чак толкова отблъскващ екземпляр. 
А, моля, моля, не закачай болната ми тема - нали сме в Брюксел, сами, с малко бг-контакти, живеем в кооперация на 3 етажа с по 2 апартамента врата срещу врата на етаж. Срещу нас на етажа се нанасят лятото българи, от Велико Търново, с дете на около 10г. Засякохме се преди десетина дни, видяха ми се мили, усмихнати, любезни. Каня ги (в сряда) в събота на гости вечерта у нас. Приготвихме се много старателно, казах им след 18ч, в 20 все още си седяхме на готовата маса и никой не идваше. В 21 ги чух, че се прибраха, понечих да чукна, да попитам, да подсетя, после се отказах. Да съм казала на един от тях - ок, може да забрави. Ама на 3-ма и тримата да забравят - хайде, как пък не 
Не дойдоха. Не чукнаха и на другия ден за обяснение, извинение... отмина цяла седмица, снощи се засичат с наш приятел с неговото момче долу на входа. Момчето му е на 17 и жената казва - ау, ама вие ли сте съседите срещу нас 
Казала му е после - да, те ни поканиха, ама ние нещо не успяхме. Ок, де, всичко се случва, ами чукнете, кажете, извинете се. Ега ти безпардонните хора, ега ти дебелокожието, ега ти невъзпитанието 
Не дойдоха. Не чукнаха и на другия ден за обяснение, извинение... отмина цяла седмица, снощи се засичат с наш приятел с неговото момче долу на входа. Момчето му е на 17 и жената казва - ау, ама вие ли сте съседите срещу нас Казала му е после - да, те ни поканиха, ама ние нещо не успяхме. Ок, де, всичко се случва, ами чукнете, кажете, извинете се. Ега ти безпардонните хора, ега ти дебелокожието, ега ти невъзпитанието 
Уфф, от цялата работа ми се приядоха пълнени чушки:)
И на мен зверски. Но нямам нито чушки, нито пълнеж.
Аз имам, ама мързела е по-силен и от тока, както казва един мой приятел:)
И друга поговорка знам аз - гладът е по-силен и от трифазния ток.
сладурка си ти ароузката:-))) 
аз затова с българи в чужбина не си общувам. свела съм контактите до 3 броя , проверени и изпитани връзки.
няма шанс да заговоря някой, макар да съм срещала доста българи по магазините. за гастролиращи цигани - хич.
пс. от темата ти и на мен....ми се приядоха чушки .
аз затова с българи в чужбина не си общувам. свела съм контактите до 3 броя , проверени и изпитани връзки.
няма шанс да заговоря някой, макар да съм срещала доста българи по магазините. за гастролиращи цигани - хич.
пс. от темата ти и на мен....ми се приядоха чушки
.
аз да върна пак по темата - и на мен ми се е случвало. бях бясна и с въпросното семейство и досега са ни опънати взаимоотношенията, по-точно само любимия поддържа някакви и то заради доброто старо време. канени бяха за 8 и половина, дойдоха в 11. не ядоха нищо щото вече бяха яли, а ние с мъжа ми цял ден бяхме правили гимнастики как да си разпределим ангажиментите, кой да напазарува, кой кога се връща от работа и т.н. масата беше отрупана, от предястията до мезетата, те всъщност бяха поканени като на нова къща, официално гости, не ей тъй на раздумка през уикенда. пиха малко вино и си тръгнаха. 
Затова, мили мои, аз гости на вечеря не каня. не ми стига работата, двете дечурлига и цялото домакинство, ами ще се дупя цял ден на печката. Да не говорим, че по нощите трябва да чистя и мия.
А, не.
Който иска да се наслади на моята компания - навън.
Там ти готвят, мият, чистят, а ти бъбри на воля. Вместо да принасяш цяла вечер.
П.П. А българите в чужбина се държат така, защото се боят да не им искат услуги или пари. Парен каша духа.
Да не говорим, че по нощите трябва да чистя и мия. А, не.
Който иска да се наслади на моята компания - навън.
Там ти готвят, мият, чистят, а ти бъбри на воля. Вместо да принасяш цяла вечер.
П.П. А българите в чужбина се държат така, защото се боят да не им искат услуги или пари. Парен каша духа.
Уфф, от цялата работа ми се приядоха пълнени чушки:)
...и особено ,ако някой ми ги е приготвил с любов ...
X
Реклама