Здравейте,
Ако сте затруднени финансово, бихте ли се лишили от правото да станете майка- аз вече съм почти на 30г със сериозна връзка, но немога да се реша на тази стъпка, поради финансови причини, ние двамата едва изкарваме края на месеца с нашите заплати, плащаме наем и т.н, и аз непрекъснато се тревожа как ще ни стигнат парите- пък какво остава ако имам и дете! Аз съм израснала в що годе заможно семейство, никога не съм била лишавана от нищо докато завърших университета и ми бе казано, че вече сама трябва да се оправям с живота- да но с моята заплата е много трудно, приятелят ми е израстнал в бедно семейство и е изпитал много лишения,за каквито аз не съм си и помисляла- но аз избрах него, а не охолния начин на живот! Не искам моето дете да търпи лишения, да трябва да се притеснявам какво ще яде, дали ще има хубави дрешки, искам да му дам всичко най-добро, но без да го превръщам в разглезено дете, за съжаление обаче доходите ни не позволяват нищо подобно!Другия вариант за да имам дете е да оставя приятеля си, който много обичам и да си намеря мъж с пари!! Пред такава дилема съм напоследък, защото докато съм с него в пари няма да се видя, и изобщо струва ли си да не изпитам майчинското чувство!
И винаги съм се чудела на семейства, които едва свързват двата края как се навиват да раждат деца, защо и аз не мога така...........................
Ако сте затруднени финансово, бихте ли се лишили от правото да станете майка- аз вече съм почти на 30г със сериозна връзка, но немога да се реша на тази стъпка, поради финансови причини, ние двамата едва изкарваме края на месеца с нашите заплати, плащаме наем и т.н, и аз непрекъснато се тревожа как ще ни стигнат парите- пък какво остава ако имам и дете! Аз съм израснала в що годе заможно семейство, никога не съм била лишавана от нищо докато завърших университета и ми бе казано, че вече сама трябва да се оправям с живота- да но с моята заплата е много трудно, приятелят ми е израстнал в бедно семейство и е изпитал много лишения,за каквито аз не съм си и помисляла- но аз избрах него, а не охолния начин на живот! Не искам моето дете да търпи лишения, да трябва да се притеснявам какво ще яде, дали ще има хубави дрешки, искам да му дам всичко най-добро, но без да го превръщам в разглезено дете, за съжаление обаче доходите ни не позволяват нищо подобно!Другия вариант за да имам дете е да оставя приятеля си, който много обичам и да си намеря мъж с пари!! Пред такава дилема съм напоследък, защото докато съм с него в пари няма да се видя, и изобщо струва ли си да не изпитам майчинското чувство!
И винаги съм се чудела на семейства, които едва свързват двата края как се навиват да раждат деца, защо и аз не мога така...........................
Когато забременях(съвсем преднамерено!), приятелят ми беше в на 17,не беше работил през живота си, доста глезен(майка му е с много големи възможности), общо взето през погледа на приятелите и познатите ни пълна трагедия.Малко преди да родя, приятелят ми замина да работи извън страната и когато малчо беше на 4 месеца се върна.Работеше като луд, за да се оправим някък си и доста зор видяхме и двамата.Три месеца след като се прибра вече беше изучил доста добра професия(това докато работеше) и започна да изкарва луди пари.За тези 7 месеца от раждането на сина ни, за всички преживени трудности и лишения изведнъж живота ни се преобърна на 1000градуса и нещата тръгнаха перфектно.Ние самите не успяхме да усетим как от средно към 400лв на месец, започнахме да разполагаме с хиляди.на 22.10. приятелят ми става на 20, аз съм на 24, а детето ни скоро става на две годинки.Никога не съм и предполагала, че животът ни така ще се завърти, че да си живеем в собствена къща,да харчим колкото си искаме, да пътуваме извън страната(поне веднъж годишно) - тази година за няколко месеца на почивка в друга държава...Започнахме от почти пълна мизерия, само с желанието да променим живота си с труда си и да бъдем едно истинско семейство!
Няма невъзможни неща - това ми беше мисълта
Успех!Нещата зависят само от вас двамата
От 6 години живеем по общежития, пред последните две години сме се местили два пъти, втория път с бебето. Не казвам, че ни е лесно 
Съпругът ми искаше да изчакаме с детето - къща да осигурим, добри заплати, но видя че ще чакаме ооооще много дълго. Но и не съжаляваме - бебо беше планиран и чакан с нетърпение. Важното е да има здраве и разбирателство. Парите никога не стигат.