е, боли си ме!

А пък аз да се оплача, че където и да гледах по форумите подобна на моята болка така и не открих, но все пак ми сложиха диагноза "синдром на раздразнените черва" и затова искам да попитам дали няма някой с подобни на моите симптоми, а именно - болки най-вече ниско долу в корема, подобни на менструалните, но по-леки - мислех, че е от яйчниците в началото - оказа се че не е от тях (въпреки, че преди година, когато започна проблема си направих изледвания и се оказа, че имам малка киста - мислех си че болката е от нея - в последстиве направих и на другия яйчник, но после се изичистиха и да чукам на дърво сега съм си ок)! Гинекологът ми е почти категоричен, че не е в неговата област проблема. Провери тръбите (с обикновен преглед) каза ,че щом не чувствам болка при прегледа - значи не са възпалени и не ме боли от тях. Болката е и от двете страни на корема, понякога е пареща (което ни наведе на мисълта че е от червата). Аз от доста време си имам проблеми с тях и са ме боляли, но по съвсем различен от сегашния начин. Преди време един лекар ми беше сложил диазгноза колит, която сега заместиха със синдрома на раздразнените черва. Болката сега прилича малко на стягаща (или опъваща - не мога да определя съвсем точно) и като започне няма спиране дълго време. През повечето време си е поносима болка, но е много дисконфортна и притеснителна. На ехографа се вижда само силен метеоризъм, изследванията на кръвта и урината си бяха добри! Тъй като синдрома е най-вече на нервна основа в началото бях склонна да повярвам (защото имах тежък период) ,че е това (а и почнах да правя кризи със силни болки). Пих половин година всички видове спазмалтици и какво ли не - никакъв ефект. После преминах на акопунктура и имаше някакъв ефект (но малък) - преминах на хомеопатия - ефекта беше в намаляване на силата на болката. Сега съм по-добре, но постоянния дискомфорт остава. Пиша тук най-вече заради изказването на *Ванина* за притиснатите нерви на гръбнака, защото имам спинабифида (което е именно дефект на гръбнака - отворен прешлен) при мен разбира се е съвсем леко отворен, но си го има Така че - възможно ли е да е свързано с това? Питах няколко лекари, но не намериха връзка със спинабифидата... Също така къде мога да намеря повече информация за това? И ако е проблема в засегнат нерв - какво може да се направи? Възможно ли епроблема да е от нарушена перисталтика на червата и как може да се оправи, ако е това? Главата ми е пълна с много въпроси - била съм при няколко лекари - никой не ми е отговорил конкретно и са на мнение, че поне за асега от наличните изследвания болките са на основа "раздразнени черва" не на заболяване - което е добре от една страна, но от друга - незнам как мога да ги спра? И да - в периода в който почнаха ми беше много напрегнато - сигурно са възникнали заради това, но сега, когато вече съм спокойна не отминават! Заинтересува ме и изказването за завишените естроген и прогестерон. Ако може да науча от някъде малко пвоече по въпроса (как могат да причинят подобни болки) ще съм благодарна!

*Ванина* - мерси много за отговора! Аз написах нещата само от горе от горе, но иначе има още много детайли, които може да са важни. В началото мислех че е гинекологичен проблема, защото за първи път тази странна болка се появи, когато се решихме с приятелят ми най-накрая да си направим бебче. До този момент имах куп проблеми (не пряко с мен, а предимно с близки хора и то крайно неприятни проблеми (в това число и загуба на близък), които на мен ми костваха наистина много тревоги, защото съм по-чувстителна - въпреки, че в какъвто и да е стресиращ момент реагирам адекватно и съм насреща за помощ - чак след това го преживявам...). За съжаление част от проблемите продължаваха, но ние вече нямаше за кога да отлагаме (тогава бях на 29 - сега съм на 30 години). Тъкмо се нанесохме в нов апартамент и можеше вече "да заживеем своя си живот". Логично погледнато местене в нов апартамент, куп предишни проблеми и емоции биха били причина за стрес и от там нервни черва. Обаче - истината е че най-основното притеснение при мен дойде от това, че от близо година (тогава) се беше появила болка в гърдите (първо само в едната, после и в двете) която болка се засилваше до степен като ходя да ме болят и вечер спях гушнала възглавничка, за да не падам по корем (защото болката беше нетърпима и това си беше през целия месец:)) Аз ама никак не обичам да ходя на лекари и докато се навия да отида на преглед мина доста време Оказаха се че едната гърда има нещо като възли - всъщност и в двете имаше, но в едната повече. Но като разбрах, че няма нищо страшно така и не отидох пак (признавам си че не е добре така да правя:)) Като един месец болката внезнапно изчезна! И сега гърдите не ме болят дори пред цикъл. Това беше едната болежка, която ме беше притеснила и другата със ставен проблем на челюстта, на което сега ми се вижда смешно че съм се притеснявала (но тогава едвам си отварях устата да ям) - и за която така и не съм отишла на лекар (все още ме боли като си отварям по-широко устата). Да кажа, че не съм хипохпндрик и не съм боледувала едва ли не от 15 години... Според мен болките в гърдите са били някакво хормонално нарушение в този период и като нищо може да е било от притеснение. Но при мен се получи ескалиращо притеснение от външните проблеми, които се отразиха на мен и от там аз се шашнах още повече И така попаднах в един омагьосан кръг... И в такъв един момент в който бях притеснена от болките в гърдите, от това, че от години не спя добре (това ,защото имам и доста работа и покрай нея си развалих съня, а преди спях и права...) трябваше да правим и бебе и си признавам, че в момент в който се чувствах крайно изморена не се чувствах и готова. Но въпреки това нямах колебания, докато един ден направих криза - реших, че е от червата нещо (а беше по средата на месеца - точно когато се пада уволацията, но тогава не си дадох сметка). После отмина и седмица преди цикъла започна тази тъпа болка, която тогава със сигурност определх като типична болка в яйчниците и често ме заболяваха така дни преди да трябва да ми дойде. Но този път болката беше тъпа и постоянна 3 дни. (тук да дооточня, че аз винаги съм изпитвала пареща болка по време на цикъл, което после се оказа че се дължи на болки в червата - яйчниците не болят така). След това отмина и след още 3 дни ми дойде цикъла. Докато още ме болеше отидох на преглед при гинеколога ми, откри малката киста - преписа болката че може да се дължи и на това и след като незабременях този месец много се панирах. Пак да кажа, че обикновенно не се шашкам така от здравословни проблеми, но мисля, че покрай другите истории при мен страха беше ескалирал доста. Лекаря ми назначи изследвания, които са необходими да се направят ако искаш да си имаш бебе - откри някаква инфекция, но не нещо сериозно, предписа ми антибиотик (уж най-слабия), който пихме един месец през седмица заедно с приятлят ми. Мен този антибиотик ми се отрази много зле на корема- едвам го пиех, а на приятелят ми му нямаше нищо... Понеже антибиотика се пиеше на гладно - последния път го изпих сутринта и се получава една ужасна гладна болка - като един час не трябва да се яде след прием и беше непоносимо. Въобще ми прилошаваше и ми беше зле посе цял ден. Даже подозирам, че от тогава корема ми се влоши, но лекарите не отдадоха значение на това. Както и да е - болката в корема още не беше станала постоянна. Но с течение на времето почна да се превръща в ежедневна, като няколко пъти направих кризи с ужасно силни болки и все бяха около средата на месеца. Сега мисля, че може и да е било случайно. Тогава гинеколога ми беше готов да ме праща на лапароскопия с евентуална диагноза за ендометриоза. Но при една от кризите ми направи обстоен преглед и на пипане не усетих болка в тръбите и тогава той беше категоричен, че ако ме боли от тях, ще ме боли непоносимо на пипане и затова заключи че най-вероятно са червата. После ме гледаха на ехограф и освен силния метеоризъм друго не видяха и от там диагнозата раздразнани черва. Истината е че дори сега като ме отпусне болката дори за няколко часа и напълно забравям за проблема. Далеч не съм човек, който ще стои и ще си мисли само за това, но признавам си че е шашкащо както си правя нещо и изведнъж да се наложи да седна и чак след твоа да осъзная че ме е заболял корема отново... Също така навсякъде чета за тез постоянни призиви за ходене до тоалетната - аз нямма такива. Също така не слабея - даже напълнях през последната година. Нещата от които се притеснявам са далеч по-малко от тези при другите хора около мен... но когато се появи проблема определно бях в постоянна тревожност и си стоях редовно със свит от притеснение корем. И така - сега си работя спокойно, живота ни малко се пооспокои и си тече по-нормално с изключение на моите болежки, които много ме тормозят. Целия корем ми се схваща и ми тежи и боли - много е неприятно. Миналото лято даже от зор да забременея бях направила 3 уволации за един месец и лекаря ми предписа притивозачатъчни за 2 месеца да се балансират малко яйчниците( през този период постоянната болка се засили, а мислех ,че ще остлабне). После си направих изследвания на хормоните прогестерон и още 2 които не помня вече - бяха в идеална норма, но и гърдите вече не ме боляха та не бях учудена много. И сега съм в пълна безизходица, защото идея нямам какво се случва, но ме тормози и не мога да си живея нормално... Аз съм много склонна да вярвам, че е на нервна почва всичко - но нито едно лекарство за раздразнени черва при мен няма и грам влияние. Освен това отидохме на чудна почивка миналата есен където първите няколко дни не ме боля корема и после пак си почна с кризите (предимно след вечеря) - т.е. въпреки това, че се чувствах страхотно - това явно не засягаше корема... И така - за една година наблюдавах доста симптоми, но наистина ще стане безкрайна темата. Първият лекар, който ме гледа с ехограф, каза, че не вижда никаква причина да ми прави фиброколоноскопия нито каквито и да било други изследвания... Лошото е че част от симптомите отговарят за какво ли не - дори на паразити може да се дължи, нот ова което изчетох е че при излседвания не може да се докаже съществуването им. Все пак всичко почна покрай опиитите да забременея и от там логично е да си помисля, че нещата са свързани, но знам ли... За една година сумати месеци се лекувах и я има 4-5 месеца в които сме опитали както трябва - я не, но за сега още не съм забременяла...

Уин, като ти чета разказа и главата ме заболява! Аз съм от около 8 години със същите оплаквания(без болките в гърдите). В началото бяха по 2-3 пъти в годината и започваха от нищото. С годините постепенно зачестяваха и в момента ме боли всеки месец. Ходих на всички възможни лекари и мен ме нарочиха за хипохондричка, но реален проблем не откриха. Преди 3 месеца ми направиха и лапароскопия, освен една кистичка друго не откриха, но мен си ме боли. Накрая др. Попов от Шейново каза,че това е болезнена  овулация,"( за което чувах за пръв път!) "това е много неприятно, но не е болестно състояние". Започнах да засичам по кое време на цикъла са най-силните болки и се оказа, че са в средата на цикъла .Склонна съм да му вярвам, но лошото е, че болките са буквално непоносими по 2-3 дни и то всеки месец. Вземи засечи и ти. При овулация може да болят и гърди,подуване на корем и т.н.