Аз и сега съм бригадирка 
- Публикувана: 10 окт. 2007, 12:58 ч.
- Последно мнение: 10 окт. 2007, 16:58 ч.
Бригадири и Бригадирки
На мен за много неща. Не съм позволявала да ме унижават.
Нямах много избор
Българка ме наклевети, че съм казала нещо извънредно обидно за американския народ
и ме уволниха. Нямаше и къде да живея, понеже трябваше да напусна и жилището, осигурено от работодателя. Оттам нататък стана още по-"хубаво" ... Ама свикнала съм, моя живот е един голям луд филм ...
Е, аз се убедих, че с българи в чужбина не се работи. Сам сред американци или други, но не и с българи.
Аз лошо от американец там не видях. Само от сънародници.
И поне установих, че ако си достатъчно убедителен, американците мойш да ги командаросваш как си искаш.
Бях забравила за бригадите. Хванала съм всички бригади - ученически и студентски, че и военното обучение (бях трета по точност на стрелбите).
Голяма веселба. Вярно, беше доста мърляво, но на никого не му пукаше особено. А и къде по-добро място за разрушаване на табутата. Оцеляване в минимално контролирана среда, така да се каже.
Голяма веселба. Вярно, беше доста мърляво, но на никого не му пукаше особено. А и къде по-добро място за разрушаване на табутата. Оцеляване в минимално контролирана среда, така да се каже.
И на бригади, и на военно - и помня хубавите неща. Е, изморени много бяхме - ставахме в 4, за да сме в 5 на полето, държаха ни докато си изпълним нормата на някои бригади, което означава до 16-17 часа, но сякаш това се забравя. Накрая ни плащаха - от 10 до 20 лв, в зависимост колко си работил, с изключение на няколко пъти, когато ни удържаха парите "за сушата" или "за наводненията". Иначе съм била и на грозде, и на домати, и на ябълки, и на боб, и на патладжан, и на пипер, и на люти чушки, и на бадеми, и на фастъци, и в консервни фабрики. Спяхме в някакви обори по 20-30 легла заедно 