Публикувана: 9 окт. 2007, 21:38 ч.
Последно мнение: 12 окт. 2007, 18:57 ч.

Случвало ли се е на някой???

2 686
27
1

# 15 10 окт. 2007, 13:52 ч.

Някъде в мечтите си
Мнения: 411

Да споделя и аз,че от раждането все си ми се гади.В началото повече,сега от време на време.Дори се майтапех,че по време на бременноста не съм имала такива проблеми,а се появиха след като родих.В момента като чета постовете се чувствам доста безотговорна,но на мен никога не ми е хрумвало да ходя на доктор,може би защото не обичам да ходя.А също го отдадох и на това,че като ученичка май имах лек гастрит(пиша май,защото пак не беше установено от доктор Blush

),и си мислех,че след раждането са ми се разбъркали малко хормоните,което сега като се замисля може и да няма връзка с гаденето.Абе чисто се обърках.
В този ред на мисли,да попитам,ако някой е запознат,може ли ако човек има гастрит или язва,при раждането от напъните,да се засилят, или едното няма нищо общо с другото??? Rolling Eyes

# 16 10 окт. 2007, 14:05 ч.

София
Мнения: 593

Може да е пристьп на паника вследствие на хормоналните промени напрежението и умората.При мен ставаше следното заболява ме корема гади ми се сьрцето ми тупка крьвта ми бучи в ушите абе ужас ако щеш вярвай взимам плик като по филмите и дишах и издишах дьлбоко в него някьде на тихо в друга стая помагаше ми и отмина с времето.

# 17 10 окт. 2007, 16:50 ч.

Мнения: 111

Цитат на: huba_buba в ср, 10 окт 2007, 13:52

Да споделя и аз,че от раждането все си ми се гади.В началото повече,сега от време на време.Дори се майтапех,че по време на бременността не съм имала такива проблеми,а се появиха след като родих.
При мен е точно така.И аз изкарах лека бременност,без и за миг да ми стане лошо.Чудя се дали не е свързано и с това??? Thinking

А при теб само физически ли са проблемите?В смисъл освен гаденето нещо друго чувстваш ли?(психически)

# 18 10 окт. 2007, 17:06 ч.

Мнения: 63

Имала съм след бременностите, особено след първата, гадене, предизвикано от нещата, от които повръщах по време на бременността, но мисля, че твоето е друго. Naughty

Иначе започнах да се притеснявам за неща, на които преди това не съм обръщала внимание - в какъв свят/държава живеем...как се държат хората... Sad

....и бях много по-чувствителна, избухлива и сълзлива Embarassed

Пожелавам ти бързо възстановяване bouquet

# 19 10 окт. 2007, 17:20 ч.

Мнения: 195

След първото си раждане се почувствах точно като теб! Понеже беше доста тежко и непосретствено след него всякаш нищо не помнех, но не бях спокойна, обзеха ме гадни мисли, дори не можех да се зарадвам на бебчето Sad

Казвах си че ще ми мине, но не стана точно така. След няколко месеца (5-6) като на лента ми изкачаше цялото раждане, а дотогава като че ли го бях скрила някъде в главата си, и започна да ми се гади, плачеше ми се и като видех бременна жена направо стомаха ми ставаше на топка. Реших, че ме хваща здрава депресия, а уж всичко вече беше наред. Имах подкрепата на близките и най-чаровното бебче на света. Потърсих лекарска помощ и за о/о 3 месеца бях по-добре. Стана дълъг разказ, но искам да помогна- съвета ми е потърси невролог или психолог Peace

Горе главата- сега имам второ прекрасно слънчице и всичко е наред! Тозе път обаче родих бързо и лесно, благодарение на докторката, с която се уговорих! Успех и всичко ще е наред! bouquet

# 20 10 окт. 2007, 18:28 ч.

Някъде в мечтите си
Мнения: 411

Zorziniq, освен гаденето никакви други неразположения нямам,нито физически,нито психически.Дори понякога се улавям,че разсъждавам много по-зряло и по-спокойно за неща,за които едно време съм треперила и съм се притеснявала.Просто трябва да си много спокойна,да не се притесняваш за нищо и да си гледаш бебчето,без да мислиш за разни ти депресии и т.н.,в повечето случаи те са само в главите ни.И не се нагълтвай с хапчета,особено успокоителни,ти гледаш бебче,трябва да си в кондиция,докато аз нямам много вяра в тези хапове??!!Горе главата и гледай само напред,мисли си хубави работи за бебо и така времето минава,минава...Успех bouquet

# 21 10 окт. 2007, 19:03 ч.

Мнения: 1 802

Цитат на: Noel в ср, 10 окт 2007, 09:17

Гадене, напрежение... това прилича на депресия. Thinking

И моето мнение е да се консултираш с психолог.

Това е и моето мнение! Имах твоите симптоми, че и по лоши... Посетих психолог, изписа ми лекарства и се поуспокоиха нещата. Дори само разговора със него помага! Peace

# 22 10 окт. 2007, 19:10 ч.

Мнения: 773

А защо не пробваш с хапчетата, които ти е предписал невролога. щом казваш, че са леки не се притеснявай нищо няма да ти стане от тях. (Би ли споделила какви са?) Понякога вършат чудеса. Щом казваш, че физически не си болна от нищо според изследванията значи най-вероятно е на нервна основа. И не си мисли, че задължително трябва да ти личи, че нещо си мръднала. Нервните кризи са много странно нещо и могат да избият от хиляди неща и симптомите при всеки са строго индивидуални. Ако искаш отиди пак при невролага за повторна консултация. Сподели притеснеията си с него и му кажи че не си пила хапчетата. Поговори с него.
bouquet

# 23 10 окт. 2007, 21:15 ч.

Мнения: 666

Чуствах се ужасно като родих, първо детенце ми е, винаги съм искала деца, но като се появи малкия човек и по-точно като се прибрахме в къщи имах чуството че не знам къде се намирам. Първите месеци бяха ужасни, живея на майната си, далеч от близките ми, нямаше кой да ми помага. Бях с цезарово сечение по медицински причини обаче освен мъжа ми друг нямаше в къщи и съм се разхождала с бебето по цели дни и нощи забравих и болка и чудо. Детето се скъсваше да реве имаше ужасни колики и на всичкото отгоре ГЕРД. Малко дълго стана но исках само да ти кажа че ми идваше да се гръмна имах чуството че живота ми е свършил. Сега обаче всичко е ок и вече наистина се наслаждавам на детето си. Психолога ще ти помогне сигурна съм, потърси помощ. bouquet

# 24 10 окт. 2007, 21:30 ч.

София
Мнения: 7 191

Да те попитам - спиш ли през нощта, или ставаш заради бебчо?
Защото през първите три месеца ставах по 5 пъти нощем, през деня не ми се спеше, и явно поради недоспиване сутрин ми ставаше адски зле - повръщала съм, абе горе-долу това което описваш. Но всичко престана, когато мъничето реши да си спи нощем.

# 25 10 окт. 2007, 22:28 ч.

Мнения: 1 230

Много яка депресия изкарах. Помогнаха ми семейството - с търпение и внимание, разговори. Майка ми е фармацевт и не ме съветваше да взимам хапчета. Притесняваше са от пристрастяване в последствие. Добре, че я послушах, но пък и тя как си го отнесе Crazy