Обръщам се към този форум, защото когато бях бременна и оттук съм научила повече за ранното майчинство и кърменето, отколкото от всяка книга. Запалих се толкова много по кърменето, че запалих и бебенцето си и двете се кърмим успешно до сега. Обаче сега имам огромен проблем. Спешно ми се налага да отсъствам две нощи и почти три дни - вторник, 9 октомври, сряда и четвъртък до полунощ. Детето ми така е свикнало да заспива на гърдата ми, че с нищо не се успокоява, докато не дойда. Плаче така силно, така жално и с такива сълзи, зачервява се цялата, вика "мама", гледа към вратата, откъдето ще дойда и посяга с ръчички към мен като ме види, просто е нещо страшно да се гледа как страда. Тя сякаш ме обича като въздуха, като светлината, като всичко на света, точно толкова, колкото исках да ме заобича...но...сега като се налага да отсъствам, просто не мога да мигна от притеснение, как ще реве, как няма да яде, как ще се тресе от бяс, явно и от уплаха. Какво й причинявам. Не знам как ще издържи таткото през нощта, а майка ми през деня с нея така, но най-вече не зная как ще се отрази на детето ми. Имаше една статия за хормоните на стреса, която четох в този форум също, страхувам се ужасно за стреса, който ще настъпи за нея. Толкова съм уплашена. Наистина, любовта, която определя майчинството е неописуема, така прекрасна, но и така страшна, че не знам дали не е взривоопасна, защото сега ще настъпи истински ужас за малката ми, а значи и за мен? Не знам какво да правя. Ако можете да ме посъветвате как да я накарам да престане да се пристрастява така към мен...без да престава да ме обича така страстно!? И как да престане да иска цица вместо шише? Залъгалката пък я отхвърли така категорично в 6ти месец, че сега повече е повод за вбесяване, отколкото за успокояване. Наистина се чувствам ужасно.