Трябва ли да ревнуваме от "бившата" .... съпруга?

Аз пък искам да попитам какво става,когато бившата все още има чувства към мъжа,с когото имат и дете?И може ли мъжа да приключи чувствата си към нея след като детето винаги ще е повод и причина да се събират,за да споделят важните мигове от живота му,а тя ще използва детето като средство,за да го държи близо до себе си?Мъжете са със слаби ангели,те трудно взимат крайни решения.Когато една жена каже край е край,но мъжете винаги обичат да си имат резерва и трудно понасят промени в личния си живот.За това аз също се чудя дали в този случай има повод за съмнения...,хайде да не го наричам ревност,че ревността е тежка история?

Хм,говоря за случай,в който жената наистина е мн силно влюбена в "бившия" си и решението да имат дете е дошло-1во,защото са на възраст,в която са готови да имат деца,а и материално също,2ро са доста години заедно и пак казвам им е дошло време....тук не споменах взаимна любов!!!говоря само за любов и огромно желание от страна само на 1вата жена,към която даже изпитвам чисто женско съчувствие и разбиране,защото любовта й към него е очевидна и за слепия...и независимо,че не живеят заедно,че той поема отгворност за детето,но никога не са живяли заедно,тя все още се надява и не търси друга връзка....непрекъснато говори,че той не поема отговорност за детето,което е абсолютна лъжа,защото прекалено мн хора ставаме свидетели,че това не е така,но безсилието й води до такива приказки.аз съм в началото на прекрасни отношения с този мъж и въпреки,че за себе си нямам притеснения,ние с нея сме толкова различни,все пак се чудя....до колко и до къде може да стигне една "бивша",ако реши да си връща мъжа?особено,ако е вътрешно убедена,че това е мъжа на живота й...аз си мисля,че ще вляза в латино сериал...не ми се водят скандали и борби все едно сме кокошки в селския двор.опитвам се да гледам мъдро на нещата,че такъв е живот,че винаги има бивши и настоящи,но когато насреща ти стои една безпаметно влюбена жена,която ражда дете,което знае,че няма да отгледат заедно с бащата и въпреки това,4 години след като детето е на бял свят тя продължва да натяква,че не може да разбере кога той ще поеме отговорност и ще бъдат семейство,като хората!!!което означава,че тя все още чака,че те ще живеят заедно...през годините те са подновявали на няколко пъти по за кратко връзка,но не са живяли заедно....най-вероятно това са причините тя са надява-той й е давал поводи и за това тя е така упорита.А повярвайте ми-тя дори е по-красива от мен...харесвана и желана е,ама се е запънала...то вярно,че "мъжа" е готина партия от всякъде...ама ние си пасваме за сега с него много,мисля,че аз съм това,което тя не е била за него толкова мн години,а му се е искало да бъде...не знам,така се получава,срещаш някого,харесвате се и тва е.вече сте преживяли други раздели,други големи и дълги връзки и имате друг поглед за човека с/у себе си и ние с него май след толкова търсене на точния характер си паснахме...но още преди да започнем връзка аз съм се опасявала от тази болезнена любов на 1вата...и сега не знам-хахахаха,то не е смешно,ама няма да ревна де,ама ако тя пък вземе,че си хване някой ,тоя моя да не вземе да се бъзне и да хукне да си я прибира-то мъжете можеш ли да ги разбереш те са още с ориенталския манталитет,като стане въпрос за жените в живота им... 

tobeornottobe, всички вече разбрахме колко е силна връзката между теб и бившия ти мъж и колко е щастливо детето ви сега, така че вече може спокойно да отдъхнеш пий една студена вода пък белкем се осъзнаеш

И моя мъж при развода си с първата му жена и е дал всичко само и само да се отърве по-бързо, пред детето им никога не съм го чула да говори против нея, даже напротив, което е похвално разбирасе, децата нямат вина за нищо. Но, пред мен е говорил неща за тази жена, от които ми е настръхвала косата , така че, хубавото при теб е, че сте запазили някакво прилично отношение, което не е малко.

P.S. А и като чета предишните ти публикации съвсем ми става ясно гледната ти точка за доста неща, а относно апартамента, който ти е купил бившия ти мъж май доста консултации с адвокати си имала докато го получиш

Да си призная в начолото ревнувах, преди да я видя после вече не. Дразня се разбира се ако стане дума за нея. Добре че не си говорят. За детето също не се интересува толкова е изтинал и не ги иска. Това ме устройва. За нашето дете просто умира не може и ден без него. Ако беше по друг начин незнам дали щях да издържа да ми се срещат и да си говорят уж за детето. Сега има внук , изобщо не го интересува , случайно го видял и нищо просто нищо не изпитва към тях. Но да подчертая , че дететето му така е настроено от майка си и баба, дядо , че изобщо не търси баща си и не се обажда.

babche, никъдее няма писано правило, че отношението между хората е едно и също, ако един мъж в дадена ситуация с определана жена постъпва по един начин, то това в никакъв случай не означава, че в друга би  постъпил по същия начин - просто зависи! 

E това изказване е меко казано тъпо