Трябва ли да ревнуваме от "бившата" .... съпруга?

Все пак е бивша и невиждам смисъл да се тормозиш повече..

Ами мен ако питаш - Не, не трябва!

Но пък като бивша съпруга с бивш съпруг, с който слава-богу сме в много добри отношения, чувам, че неговите нови гаджета адски много ревнували от мен. Даже една от девойките го следила до вкъщи като прибирал една неделя малкия, за да види дали ще остане. А той по принцип идва вкъщи, излизаме заедно, чуваме се понякога и по няколко пъти на ден...
Да, засега детето му е приоритет номер едно и искренно се надявам винаги да остане такова.
А що се отнася до мен...ами да ... първата съпруга в живота му съм  Факт!

за ревност не ревнувам, но тои понякога изпада в едни такива отка4ени ссьстояния и дьржи да информира целия свят 4е аз сьм втората, като 4е ли само тои се е развел на този свят. Дразни ме и фаакта, 4е явно си кореспондират по някакьв на4ин, опо тел, а когато сметката за тел приситгне и видя номера в БГ хи4 не ми става приятно. За мен е абсолиутно нормано това 4е двама ду6и са се сьбрали и по сте4ение на обстоятелствата са се разделили, но не правя драми от това, а на мен ми се изреди цялата му рода 4е бил разведен, 4е не знам какво си о6те, сакьн да не го повредя и аз не6то. Но от нея не ревнувам, даже никога не сьм я виждала. просто ми е необяснимо неговот поведение. все пак 4 год сме заедно и ако в на4алото е било нормално да се споделят разо4арования от този тип, сега не6тата би трябвало вее да са ясни и из4истени
вие какво мнние имате по вьпроса.

Според мен (въпреки че нямам опит по темата) след като си се съгласила да се свържеш с мъж, който е разведен с детенце/деца , автоматично приемаш и всички тях.
Нали все пак децата са най- важни и имат нужда от мама и тати. Значи от време на време ще имат такива срещи и вечери заедно.
Но не е задължително това да показва как виждате ли те таят чувства един към друг.

И моят си има бивша съпруга,но въобще не ревнувам от нея ,защото знам историята им, и са имали само година брак .Просто тя е забременяла още първия месец,той въобще е нямал сериозни намерения към нея ,нито пък са искали дете,но тя явно си е мислелa ,че като забременэ,ще е с него цял живот .Жалко за такива жени,...щото насила хубост не става....
Съвет -не я допускай близо до себе си ,в никакъв случай,някои жени са големи мръсници (то май всички сме )...нямаш кво да делиш с нея .Детето и нека да идва,да се вижда с твоето ,но до там.

И моят си има бивша жена,като от време на време си подновяват връзката.Не ревнувам от нея,но не сме и в добри отношения.Май по скоро тя се деазни от мен...

Когато се запознах със съпруга си той имаше много нормални отношения с бившата си. Аз бях възхитена от културния тон с който общуваха. Ходеха на кафе и си гледаха детето заедно макар че бяха разделени. Дори на някакъв празник го беше поканила и бяха тримата до колкото си спомням по онова време. Тайно им завиждах защото с моя бивш положението беше трагично. Него го тресяха ужасни истерии и ми изсипваше какво ли не на главата в опитите си да ме връща при себе си. Много ми се искаше и аз да мога да общувам така с моя и полагах доста усилия за съжаление без успех. В един момент обаче бившата на съпруга ми нещо иззлобя сътвори един куп простотии и тотално ми срина мнението за себе си. Не я познавам лично, не искам да я познавам и не желая да присъства по какъвто и да е начин в живота ни. Детето им е добре дошло то не е виновно за нищо, но тя вън от моя свят. Не ревнувам. Тя и бившия ми мъж са еднакви ненормалници, а аз съм си научила урока / от такива същества по далече / защото такива гадове създават само ядове.
Сегашната на бившия ми като ми чуе името се изприщва / лошото е че се изприщва и от детето /, нейната ревност си я обяснявам беше ми приятелка и стана свидетел не цирковете. Заради нея детето ми остана без баща, бременна била и се дразнела от обажданията му. Е не ми беше добре че въпреки всичките ми опити да общуваме като нормални хора се стигна до крайности ама не е чак болка за умирачка. Хич и не настоявам да се виждат със сина ми.
Бившите са си бивши и си остават в миналото / особено ако са се държали като животни / живота продължава най добре без тяхното присъствие. Не смятам че е нормално бившите с настоящите си половинки да се събират на една маса като едно голямо семейство да празнуват рождените дни на детето или пък да ходим на кафета с другата и да си клюкарстваме приятелски. За мен това е върха на лицемерието. Има и изключения естествено, ама аз не съм от тях.

В твоята ситуация се намирам, но не ревнувам от нея. Първо щото отдавна са се разделили, не съм аз причината за прекратяване на брака им, рядко се виждат и чуват и то покрай някоя нужда за баткото, а и съм доста по - млада от нея 

Не съм в подобна ситуация....,но ако един ден се случи, не бих позволила на следващия да ми контролира по някакъв начин вижданията с човека....., с който съм имала толкова години съвместен живот и сме изградили толкова много неща заедно.....,за детето е ясно.....

Албертин-прекрасни отношения 
Признавам си обаче,че аз не бих могла да бъда толкова толерантна и цивилизована.

И аз съм бивша, макар че нямаме деца, бяхме заедно 8 години от който 2 семейство. Разделихме се заради новата му, която му беше колежка, по-скоро подчинена. Познаваха се едва от 1 месец /точно тогава той ми каза че не ме обича вече, и иска да се разделим/, а на 6-тия сключиха брак, защото малката била бременна. Не знам дали тя ревнува от мен, но няма и защо, нито съм я виждала, нито съм я чувала, а и не ми се налага да поддържам връзка с бившия, сега той е женен и с дете от нея. Но тя знае че е втората и ще си остане такава. Яд ме е само че бившия падна много ниско.
 Настоящия ми не е имал брак преди това, но имаше една бивша, която страшно го тормозеше, звънеше посред нощ и му разправяше че била бременна от него /което се оказа пълна лъжа/ и разни ей такива, как да не ревнувам и де не искам да я оскубя!!!! Направо бях годова да я ошамаря!!!

Лично аз никога не съм ревнувала от бившата съпруга на приятеля си. Вярно е, че те нямат деца. Случвало се е даже да го насърчавам да отиде при нея да й помогне-когато почина общото им куче, тя му се обади и аз го посъветвах да отиде да й помогне.Кучето беше голямо и не виждам как сама жена би се справила с този проблем. Но пък, от друга страна, за няколко години, откакто са разведени, тя се обаждала само два-три пъти и то наистина когато се е налагало. А и приятелят ми по никакъв начин не ми е давал повод за ревност. Според мен бившата съпруга е като всяка друга жена-ако мъжът ти пожелае, ще има отношения с нея, независимо от твоето мнение по въпроса. По-добре не се затормозявай с излишни притеснения. Нормално е да поддържате цивилизовани отношения, но ако те тревожи, поддържай дистанция. Не е нужно да я превръщаш в приятелка. Лично аз не бих коментирала мъжа си нито с бившата му жена, нито с която и да било друга.

Нямам опит,но съм разсъждавала върху сложните отношения които остават след приключването на една връзка и стигам до извода,че цивилизованото държание,спокойното говорене между бившите и бъдещите партньори или ревността и пазенето на територия са поведения,които се определят основно от начина и причините довели до разпад на брака.
Как да поддържаш добри отношения примерно с новата съпруга-бивша секретарка,която той е оправял последната година от брака ви,понеже ти си била бременне и дебела,после кърмеща и недоспала..

И в тази ситуация съм била  , но въобще не поддадох. Оставих ги да си уточнят взаимоотношенията и се оттеглих. Не ревнувах, не се тормозех, бях сигурна, че ще се отврати от нея като лъснат тъпотиите й.
Относно бившата жена, както в предишния си пост казах, не се вълнувам. Даже наскоро мъжа ми ходи при нея и сина им. Те живеят в друг град. Изпращаха сина в чужбина и мъжа ми нощува при тях, в нейния апартамент. Признавам, жегна ме, но си наложих да не "филмирам" нещата.