вътък има килимът. Като му замине вътъкът, орехавява.
без вътък-без съдържание, въздухар
без вътък-без съдържание, въздухар
- Публикувана: 28 септ. 2007, 23:09 ч.
- Последно мнение: 30 септ. 2007, 21:12 ч.
Коментар...
Лошата новина е, че в голямата си част тези изначални препъни камъчета, няма как да се отработят, освен със специалист, а в БГ е късмет да намериш знаещ и можещ, освен това струва ПАРИ....
От успокоение нужда нямам, свикнах си да си се мъча сама.
Jaly, нещата не са винаги само черни и бели 
Има хора, които наистина предпочитат да живеят в самозаблуда. За тях подобно развитие винаги е изненада.
Има хора, които знаят, че има проблем, но чакат нещата да се оправят от само себе си. Те също понякога са изненадани.
Има и такива, които се опитват да виждат проблемите и да се опитват да ги оправят. Лошото е, че когато осъзнаваш, че има проблем трябва да вярваш във възможността да се оправят нещата, за да се опиташ изобщо. Трудно се преценява обаче кога може и кога не да се оправи нещо. Трудно се балансира и с идеята, че каквото и да направиш може да не се получи, но ако не опиташ няма никакъв начин пък... И така докато единия се чуди какво и дали, другия може да реши нещата изведнъж. И да се окаже, че проблемът е бил друг.
Та случаи има всякакви...
Да не говорим, че има хора родени артисти, които успяват с години да лъжат един човек.
Има хора, които наистина предпочитат да живеят в самозаблуда. За тях подобно развитие винаги е изненада.
Има хора, които знаят, че има проблем, но чакат нещата да се оправят от само себе си. Те също понякога са изненадани.
Има и такива, които се опитват да виждат проблемите и да се опитват да ги оправят. Лошото е, че когато осъзнаваш, че има проблем трябва да вярваш във възможността да се оправят нещата, за да се опиташ изобщо. Трудно се преценява обаче кога може и кога не да се оправи нещо. Трудно се балансира и с идеята, че каквото и да направиш може да не се получи, но ако не опиташ няма никакъв начин пък... И така докато единия се чуди какво и дали, другия може да реши нещата изведнъж. И да се окаже, че проблемът е бил друг.
Та случаи има всякакви...
Да не говорим, че има хора родени артисти, които успяват с години да лъжат един човек.
тази архаична думичка "вътък" в българския израз "да имаш вътък" на английски се превежда с дълбоко необоснования фразеологизъм "да имаш топки" - т.е. да ти стиска да направиш нещо (като очивидно англоговорящите считат, че само тези видове - с топките - са достатъчно смели)
Има аналог на български език - да имаш дупе за нещо
Каси, хубаво е да търсиш вината и в себе си.
И аз го правя все по-често и откривам доста неща, които е трябвало да ми дадат сигнали, ама късно е либе за китка
Да се надяваме, че поне занапред ще имаме очи за истинските неща.
Ама гаранция-Франция!
Много мислих дали да отговоря. Но моето мнение е следното:
Идвало ми е хиляди пъти да си тръгна, по скоро да го изгоня. И може би си права, че е трябвало да го направя. Но вътрешният ми глас винаги е говорел друго. Моето мнение е, че семейството е за цял живот. Когато се вричаш на някого го правиш в пълно съзнание. Казваш взимам този човек и в добро и лошо. Аз и пред Бога съм се клела. За мен тези неща имат значение, дори сега след всичко, което ми се случи.
Та по въпроса - аз не съм се предавала. Аз се борих за семейството си и за децата си, борих се за любовта си. Е, не успях.
Но не считам, че съм се провалила. Просто той не поиска да се бори, той не пожела да направи нужните компромиси. И избяга. Така му беше по лесно.
Също така съм спокойна и за себе си знам, че съм направила това, което зависеше от мен, напрвих максималното за моите възприятия.
На мен съвестта ми ще е чиста и ще гледам с гордо вдигната глава, когато децата питат - защо? А те ще попитат.
А какъв ще е неговият отговор - аз се предадох. Поне ако е искрен.
Идвало ми е хиляди пъти да си тръгна, по скоро да го изгоня. И може би си права, че е трябвало да го направя. Но вътрешният ми глас винаги е говорел друго. Моето мнение е, че семейството е за цял живот. Когато се вричаш на някого го правиш в пълно съзнание. Казваш взимам този човек и в добро и лошо. Аз и пред Бога съм се клела. За мен тези неща имат значение, дори сега след всичко, което ми се случи.
Та по въпроса - аз не съм се предавала. Аз се борих за семейството си и за децата си, борих се за любовта си. Е, не успях.
Но не считам, че съм се провалила. Просто той не поиска да се бори, той не пожела да направи нужните компромиси. И избяга. Така му беше по лесно.
Също така съм спокойна и за себе си знам, че съм направила това, което зависеше от мен, напрвих максималното за моите възприятия.
На мен съвестта ми ще е чиста и ще гледам с гордо вдигната глава, когато децата питат - защо? А те ще попитат.
А какъв ще е неговият отговор - аз се предадох. Поне ако е искрен.
искам да питам авторката що тя си тръгна а не остана да оправя нещата
някак въпроса ми звучи ... странно
ако държиш някой непризнал си - да си признае, че е виждал как кораба потъва ма се е оставил да се удави...щом до сега не си е признал - няма и сега да го направи
а е ясно, че никой не става различен от раз - винаги е имало индикации....друг е въпроса, че всеки забелязва на различно ниво даден проблем - някои са наблюдателни а др и да им го кажеш в прав контекст - пак нямад а разберат....
та какъв е смисъла точно на темата?
някак въпроса ми звучи ... странно
ако държиш някой непризнал си - да си признае, че е виждал как кораба потъва ма се е оставил да се удави...щом до сега не си е признал - няма и сега да го направи
а е ясно, че никой не става различен от раз - винаги е имало индикации....друг е въпроса, че всеки забелязва на различно ниво даден проблем - някои са наблюдателни а др и да им го кажеш в прав контекст - пак нямад а разберат....
та какъв е смисъла точно на темата?
Ами...и аз съм в клуба
Но все още стоя да оправям нещата.Или поне до сега опитвах.Както Каси казва-имам волско търпение.Все още се боря, а в какъв период ми се случи всичко това-повечето тук знаят.До къде ще ме отведе моята самоотверженост-никой не знае.До кога ще издържа и ще имам волята, а и желанието/ щото то взе да се изпарява вече/ да се боря, да търся, да се обвинявам и анализирам-пак никой не знае.Даже аз.
Има и друго-много мъже не говорят.Както е било при мен.Аз си мисля, че всичко е наред, щото индикации за проблем няма.А то е имало.Той е клъгал и себе си и мен явно, защото ако беше казал още на времето какъв му е проблема-щеше да е разрешен този проблем, а не да се натрупва и като лавина да се срине в най-неподходящия момент.Пък аз боб не хвърлям.....
Но все още стоя да оправям нещата.Или поне до сега опитвах.Както Каси казва-имам волско търпение.Все още се боря, а в какъв период ми се случи всичко това-повечето тук знаят.До къде ще ме отведе моята самоотверженост-никой не знае.До кога ще издържа и ще имам волята, а и желанието/ щото то взе да се изпарява вече/ да се боря, да търся, да се обвинявам и анализирам-пак никой не знае.Даже аз.
Има и друго-много мъже не говорят.Както е било при мен.Аз си мисля, че всичко е наред, щото индикации за проблем няма.А то е имало.Той е клъгал и себе си и мен явно, защото ако беше казал още на времето какъв му е проблема-щеше да е разрешен този проблем, а не да се натрупва и като лавина да се срине в най-неподходящия момент.Пък аз боб не хвърлям.....