Затова ли курбанът който си направила с купешко месо не е подействал?
- Публикувана: 24 септ. 2007, 00:38 ч.
- Последно мнение: 30 септ. 2007, 19:31 ч.
Що е то курбан?
След вси4ките неа ,които са ми се слу4или през тези 20 години, моите убеждения са такива.Курбанът го е нарекла майка ми .Ако аз бях го нари4ала, нямаше да е в никакъв слу4ай такава галимация. Търсене, колене, возене на десетки километри,фурни и т.н. Щях да нарека да нося продукти в църквата . Но при така ве4е стеклите се обстоятелства, ще го следвам по на4ина, по който е запо4нат и се надявам,4е Господ го приема.
На същото мнение(и изумление) съм. С тази разлика, че понякога ям месо, но купено от магазина. Никога не бих убила животинче за да слугувам на някакви езически обреди и обичаи. Не правим и не ядем курбани в нашето семейство. Има и други начини да благодариш на Бога, че си жив и се радваш на живота 
По-голяма глупост не съм 4увала.
за теб всичко, което не си казала ти, е глупост, наясно съм вече, мда..
Има си логика, най-малкото в магазина месото не е заколено да му изтича кръвта и прочие...Има си и по-цивилизовани начини да убиват животните за месо (макар аз и тях да не признавам.Убийството си е убийство, все пак...
) И най-важното -не е заколено заради мен!А аз така или иначе месо ям рядко(най-вече пилешко, агнешко не ям въобще!)..така че...
Според мен колкото повече вярва човек в даден обичай/обред, толкова по-голям смисъл и символика носи той..Тоест ако вярваш, че ако не си направиш курбана ще ти стане нещо, много е вероятно наистина да ти стане..И обратното..
Лично аз, както казах и по-рано, избягвам да се заробвам в слугуването на подобни езически ритуали
Лично аз, както казах и по-рано, избягвам да се заробвам в слугуването на подобни езически ритуали
Бубе,
развесели ме с цивилизованото убийство на животни
И съм съгласна с теб, донякъде
Един съвет от мен - не яж пилешко!!!
Ако е от двора на баба ти - да.
Иначе само пуйките не понасят хормони
Хората сме хищници и месце си хапвам
Но това е друга тема .........
Има ли обречен курбан - той трябва да се спазва!!!
развесели ме с цивилизованото убийство на животни
И съм съгласна с теб, донякъде
Един съвет от мен - не яж пилешко!!!
Ако е от двора на баба ти - да.
Иначе само пуйките не понасят хормони
Хората сме хищници и месце си хапвам
Но това е друга тема .........
Курбанът го е нарекла майка ми .Ако аз бях го нари4ала, нямаше да е в никакъв слу4ай такава галимация. Търсене, колене, возене на десетки километри,фурни и т.н. Щях да нарека да нося продукти в църквата . Но при така ве4е стеклите се обстоятелства, ще го следвам по на4ина, по който е запо4нат и се надявам,4е Господ го приема.
Има ли обречен курбан - той трябва да се спазва!!!
Има ли обречен курбан - той трябва да се спазва!!!
Пак ще се повторя...независимо от официалното становище на църквата по въпроса що е то курбан и изопачаването на формулировката, това е МАГИЯ и ритуалът е на жертвоприношение, а значи, убиването на животно и кръвта са задължителни (за да действа магията). И като си влязал веднъж в омагьосания кръг, лесно не се излиза. Или се излиза със знание как да го направиш.
xenia, имаш ли представа как става излизането от омагьосания кръг? Аз все още не съм нарекла нищо, но ми се върти идеята на точно определена дата, която попада в дните на коледните пости, да раздам нещо, ей така с благодарност за добрия шанс на оцеляването. Не зная дали курбан искам точно. Знам само, че тази дата трябва да я отбележа по някакъв начин, защото тя е като втори рожден ден. Даже по-важна!
Пак ще се повторя...независимо от официалното становище на църквата по въпроса що е то курбан и изопачаването на формулировката, това е МАГИЯ и ритуалът е на жертвоприношение, а значи, убиването на животно и кръвта са задължителни (за да действа магията). И като си влязал веднъж в омагьосания кръг, лесно не се излиза. Или се излиза със знание как да го направиш.
xenia, имаш ли представа как става излизането от омагьосания кръг? Аз все още не съм нарекла нищо, но ми се върти идеята на точно определена дата, която попада в дните на коледните пости, да раздам нещо, ей така с благодарност за добрия шанс на оцеляването. Не зная дали курбан искам точно. Знам само, че тази дата трябва да я отбележа по някакъв начин, защото тя е като втори рожден ден. Даже по-важна!
Не, още не съм магьосница.
Убедена съм обаче, че това свещенниците не го знаят. Веднъж произнесено заклинание за магия (а наричането за курбан е такова), може да бъде оборено само с друго заклинание. Трябва се говори с хора, които разбират от магия.Но ти още нищо не си наричала...и НЕДЕЙ!
Има ли обречен курбан - той трябва да се спазва!!!
Подобен въпрос си задавам отдавна. Свекърва ми всяка година прави курбан на определена дата, заради много тежка катастрофа с мъжа ми. Вече повече от 10 години. Прави го винаги по точно определен начин. Докога се прави? Един ден, когато нея я няма (да ми е жива и здрава), трябва ли аз да продължа да го правя?
Извинявам се, че се отклонявам малко от темата, но междувременно намерих въпросната статия и тъй като се зачекнаха и други аспекти, реших да я сложа тук:
ТАЙНИ НА ЯДЕНЕТО И ПИЕНЕТО
Когато човек празнува, прави главно три неща. Той пее, танцува, но преди всичко и най-напред – яде и пие. Е, понякога прави и още нещо важно, но то е най-вече след празника и като негово продължение.
Така че има ли маса, отрупана с ястия и питиета и с насядали около нея хора, има и празник. Няма ли – няма празник.. И откак свят светува е все така. А защо е така, рядко някой се запитва… а и като че ли не трябва.
Но тук има и някои “скрити” особености и някои особени тайни, та не е съвсем безполезно да ги имаме предвид понякога. За какво става дума ли? Когато човек отваря своята уста да погълне залък или глътка, в същото време и паралелно с това, благодарение на един вътрешен синергизъм, в една или друга степен, той отваря и останалите свои “врати и канали” – на физично, психично, духовно, биологично и всякакво друго ниво – за възприемане и поглъщане. По този начин падат защитните бариери между сътрапезниците, техните души се отварят една към друга, енергийните системи се свързват, започва едно взаимно проникване (и преливане). Създава се общо информационно и енергийно поле, “атмосферата” е вече задушевна, общуването се улеснява, разговорите “текват” някак си. Затова има и толкова много кафенета, барове, ресторанти и тем подобни заведения – те са местата за създаване на общи полета между хората.
Подобна е и причината в традициите на българите и на почти всички народи да е заложено: цялото семейство да вечеря наведнъж. Защо… и какво става в случая ли? Ето какво: като се свържат отделните енергийни и информационни системи в една обща система, семейството започва да функционира като единен организъм, силно се заздравяват връзките между неговите членове, то става задружно и сплотено. Сиреч: семейната трапеза е мястото, където става общосемейната “сглобка”, така да се каже. А като се сетим, че някога софрите и масите са били кръгли, а не квадратни или правоъгълни (в кръга енергията тече плавно и без прекъсване, той е символ на слънцето и същевремено форма за привличане на неговите вибрации); като имаме предвид и специалното участие на домакинята (майката, съпругата) - с приготвянето на храната, начините на приготвяне и съпътсващите в случая нейни чувства и мисли; като добавим накрая и традиционната обща молитва преди хранене, която е вид най-висша медитация и вгражда тук нещо най-специално - можем да си представим, че в течение на хилядолетия и за огромен брой хора храненето е било истинско свещенодействие. За разлика от днес, за съжаление, когато тъй често всеки обядва (вечеря) там където му падне и тъй както му падне. И многобройните последици тук никога не закъсняват.
Значи важно е какво има на масата, но по-важното е то да е споделено… за да бъде споделено и другото – най-финото, което може да се чуе или не, да се вкуси или не, да се докосне или не… и идващо от света на видимото и невидимото. Но в такива случаи никак не е изключено да стане и беля. Особено тогава, когато между сътрапезниците има дори и един човек, таящ в себе си зловредни мисли и намерения, или пък – ако той просто е твърде различен от тебе (от другите). Тогава може да стане тъй, че взаимното енергийно и информационно проникване (и преливане) да има силно негативни последици, поне за един от компанията. Последици, касаещи здраве, социално положение, енергийно равновесие и изявяващи се във всякакъв род сътресения и “удари” на съдбата. Затова и основно правило на знаещия човек е: никога да не сяда на една маса и да не консумира каквото и да е заедно с непознати или с хора, които не са му особено приятни. Или пък – в чиято компания усеща някакъв вид напрежение, неудобство или просто липса на уют. Дори и когато става въпрос за едното кафе само.
От много време насам важна и задължителна част от “обсадата”, която всеки мъж предприема по отношение на харесваната от него жена е да я покани в ресторант или в друго развлекателно заведение. Там той поръчва различни неща, черпи я, а скритият тук смисъл... и резултат е, че когато тя отваря своята уста да погълне това или онова, в същото време, волно или неволно, се отварят и другите нейни канали за проникване и поглъщане. А оня, който получи съгласието й тя да консумира същото, което и той самият консумира (желае да консумира), може да е сигурен, че“крепостта” е вече превзета.
Но подобно е и когато се върши обратното – когато, например, с приготвената от жената и по неин вкус храна, тя храни и мъжа до себе си. Тогава неусетно, но необратимо тя преодолява всякакви негови несъгласия и различия, като го моделира според своите си разбирания, представи и желания. И в повечето случаи - без да подозират и двамата какво всъщност става на едно друго "място" и на едно друго ниво.
Ще ми се и да вметна накрая, че никак не случайно почти при всички влюбени двойки, когато останат насаме, действа непредолимото взаимно желание (и удоволствие) да се хранят един друг взаимно, както се хранят бебета.
Тъй че все пак : Наздраве! И добър апетит!
ТАЙНИ НА ЯДЕНЕТО И ПИЕНЕТО
Когато човек празнува, прави главно три неща. Той пее, танцува, но преди всичко и най-напред – яде и пие. Е, понякога прави и още нещо важно, но то е най-вече след празника и като негово продължение.
Така че има ли маса, отрупана с ястия и питиета и с насядали около нея хора, има и празник. Няма ли – няма празник.. И откак свят светува е все така. А защо е така, рядко някой се запитва… а и като че ли не трябва.
Но тук има и някои “скрити” особености и някои особени тайни, та не е съвсем безполезно да ги имаме предвид понякога. За какво става дума ли? Когато човек отваря своята уста да погълне залък или глътка, в същото време и паралелно с това, благодарение на един вътрешен синергизъм, в една или друга степен, той отваря и останалите свои “врати и канали” – на физично, психично, духовно, биологично и всякакво друго ниво – за възприемане и поглъщане. По този начин падат защитните бариери между сътрапезниците, техните души се отварят една към друга, енергийните системи се свързват, започва едно взаимно проникване (и преливане). Създава се общо информационно и енергийно поле, “атмосферата” е вече задушевна, общуването се улеснява, разговорите “текват” някак си. Затова има и толкова много кафенета, барове, ресторанти и тем подобни заведения – те са местата за създаване на общи полета между хората.
Подобна е и причината в традициите на българите и на почти всички народи да е заложено: цялото семейство да вечеря наведнъж. Защо… и какво става в случая ли? Ето какво: като се свържат отделните енергийни и информационни системи в една обща система, семейството започва да функционира като единен организъм, силно се заздравяват връзките между неговите членове, то става задружно и сплотено. Сиреч: семейната трапеза е мястото, където става общосемейната “сглобка”, така да се каже. А като се сетим, че някога софрите и масите са били кръгли, а не квадратни или правоъгълни (в кръга енергията тече плавно и без прекъсване, той е символ на слънцето и същевремено форма за привличане на неговите вибрации); като имаме предвид и специалното участие на домакинята (майката, съпругата) - с приготвянето на храната, начините на приготвяне и съпътсващите в случая нейни чувства и мисли; като добавим накрая и традиционната обща молитва преди хранене, която е вид най-висша медитация и вгражда тук нещо най-специално - можем да си представим, че в течение на хилядолетия и за огромен брой хора храненето е било истинско свещенодействие. За разлика от днес, за съжаление, когато тъй често всеки обядва (вечеря) там където му падне и тъй както му падне. И многобройните последици тук никога не закъсняват.
Значи важно е какво има на масата, но по-важното е то да е споделено… за да бъде споделено и другото – най-финото, което може да се чуе или не, да се вкуси или не, да се докосне или не… и идващо от света на видимото и невидимото. Но в такива случаи никак не е изключено да стане и беля. Особено тогава, когато между сътрапезниците има дори и един човек, таящ в себе си зловредни мисли и намерения, или пък – ако той просто е твърде различен от тебе (от другите). Тогава може да стане тъй, че взаимното енергийно и информационно проникване (и преливане) да има силно негативни последици, поне за един от компанията. Последици, касаещи здраве, социално положение, енергийно равновесие и изявяващи се във всякакъв род сътресения и “удари” на съдбата. Затова и основно правило на знаещия човек е: никога да не сяда на една маса и да не консумира каквото и да е заедно с непознати или с хора, които не са му особено приятни. Или пък – в чиято компания усеща някакъв вид напрежение, неудобство или просто липса на уют. Дори и когато става въпрос за едното кафе само.
От много време насам важна и задължителна част от “обсадата”, която всеки мъж предприема по отношение на харесваната от него жена е да я покани в ресторант или в друго развлекателно заведение. Там той поръчва различни неща, черпи я, а скритият тук смисъл... и резултат е, че когато тя отваря своята уста да погълне това или онова, в същото време, волно или неволно, се отварят и другите нейни канали за проникване и поглъщане. А оня, който получи съгласието й тя да консумира същото, което и той самият консумира (желае да консумира), може да е сигурен, че“крепостта” е вече превзета.
Но подобно е и когато се върши обратното – когато, например, с приготвената от жената и по неин вкус храна, тя храни и мъжа до себе си. Тогава неусетно, но необратимо тя преодолява всякакви негови несъгласия и различия, като го моделира според своите си разбирания, представи и желания. И в повечето случаи - без да подозират и двамата какво всъщност става на едно друго "място" и на едно друго ниво.
Ще ми се и да вметна накрая, че никак не случайно почти при всички влюбени двойки, когато останат насаме, действа непредолимото взаимно желание (и удоволствие) да се хранят един друг взаимно, както се хранят бебета.
Тъй че все пак : Наздраве! И добър апетит!
monda,
ти ли колиш агнето?
ти ли колиш агнето?
monda,
ти ли колиш агнето?
ти ли колиш агнето?
Ако беше от жизненоважно значение, да беше я питал на ЛС.
Моля, никога не съм знаел какъв е този обичай. Обяснете ми го, Благодаря предварително!
За да не ти се налага да правиш курбан някога, виж : "Един миг невнимание и после цял живот мъртъв"...