Подаряваме куче

Добре, zащо да нямаш силите zа това.. Все пак , както вече каzах, имах 2 немски дога, сега вече е един.. погледни някъде иz интернет каква порода кучета са това, ако не си ги срещала.... Еми след като съм се решила на куче оzначава че съм си направила сметката какво ме очаква... За мен това не е проблем... и няма да стане... И аz съм иzрастнала с кучета и котки....след толкова години все още ми  няма нищо...Дори като ми правиха на времето, когато zабременях, теста zа Токсиплаzмоzа , теста беше негативен...което оzнаава ,че като дете съм я иzкарала и съм си иzградила имунитет.... и сега да не си помислиш, че съм се тръшнала тежко болна... не, не съм... това нещ0 се иzкарва беz иzобщо да zабележиш....
И според мен  просто в къщата на дадената жена няма хигиена... В мойта къща няма един косъм по zемята, не се усеща и мириzма дори на куе...
Всичко е въпрос на хигиена.. Има хора , които не ги мърzи да чистят и на куче има и такива, които ги мърzи или айде не да ги мърzи, ами не им се zанимава...че пак ще скочите или zахванете zа думички...

EGR, написаното е чудесно, чудесно е че и ти си правила всичко отва, но кажи ми моля те от къде това време!? АКо детето не е бебе , трябва да се води на разни мероприятия,  да се учи и като капак е с алергия?! Тогава какво правим?! Защо осъдихте толкова бързо хората!?  У нас за съжаление не съществуват приюти, където можеш да оставиш животното си за осиновяване....

Не я съдя бе жена.. Просто ми е мъно zа кучето...приеми, че съм много жалостива просто...
Виж по въпроса zа времето мога да поспоря, zащото всичко е въпрос на органиzация...Стига човек да иска,може да органиzира и нареди така нещата както той си иска...

Никога не бих постъпила така с животно,дори да съм го гледала 1месец.Щях да намеря начин да го гледам и да съм близо до него.Но все пак е въпрос на избор

Та кучето дори не е у тях.Ако иска майка и може да поддържа нужната хигиена.

Е, аз също бих могла да поспоря за времето и организацията. но ти няма да разбереш докато не ти дойде до главата! 

На мен ми е "на главата" и ще ви кажа как се спавяме.Тъй като дзверо е як и много влачи на разходки, аз го извеждам сутрин, а мъжо-вечер. Дъщерите  чистят в къщи, кой когато е свободен, но без и един ден да се пропусне.Кучето е шар-пей, тоест късокосмест , но за сметка на това постоянно сменя козина.Не създава руги проблеми,по цял ден спи.

Абе хора...жената не търси съвет да остави кучето или не, не пита какъв е по-голям рискът- да хванеш тения от домашно или от бездомно животно. Дори не пита как да си изчисти къщата!
Някои дори са твърде убедени, че родителите и искат кучето, но видиш ли лошата им дъщеря, тази безсърдечна жена иска да им отнеме любимата животинка   Съвземете се!

Жената НЕ иска да изхвърля кучето, иска да му намери добри стопани, а както виждам тук няма такива. Има само философи с жалостиви сърца и дървени глави пълни със съвети и знания.  

Не искам да те упреквам, но ми стана много мъчно за Бенджи, особено като отворих снимките! Няма да те разубеждавам, ти си знаеш, но само искам да те призова да намериш хора, които да го гледат в апартамент. Няма да оживее навън! Куче живяло толкова години вътре няма да се приспособи на 6 г. навън. Моето куче беше на 6 г. когато забременях. Затова ти казвам всичко това! Моят Норд си остана с нас и сега е най-голямата играчка на дъщеря ми 

 Искрено се възмущавам на начина на мислене на такива хора и въпреки, че авторката не е пуснала темата, за да събере мнение ще и кажа, че това да се смени собственика на 6г. куче с изграден характер и навици е абсолютно безотговорно от тяхна страна като стопани. А въпроса за хигиената - пълни глупости. Който има желание да поддържа дома си чист ще го прави с куче или без.
 Преди седмица до нас се появи един мурджо, който най-вероятно е бил домашен и после изритан, защото си има нашийник и предполагам, че същата съдба ще сполети и Бенджи. Много жалко!

да разкажа и аз за моята котка, пък вие си правете изводите, моето коте, го взех на 1месец и половина, но за съжаление се разделих с него на 4месеца и то не защото не можех да го гледам, аз съм писала в други теми за него- а защото развих алергия към котки, на стари години, вследствие на един кожен проблем на котето, при което аз и приятелят ми се изринахме, и ние въпреки всичко тогава не го махнахме, въпреки, че екземите при мен се увеличаваха, т.е развих алергия- всички ми казваха, махни го, махни виж,какво ставаш- да ама сърце не ме даваше да го махна- кой щеше да го вземе такова с окапала козинка, а иначе си беше много палаво-разбойник !Обаче бяхме упорити и го излекувахме, козинката му се възтанови  и си стана прекрасен котарак(вижда се на аватара, тук е при баба ми вече), но моите проблеми останаха и единственото решение беше да му търсим дом, най-хубавото е че беше здрав, най-добре щеше да се чуства при баба и дядо и там и отиде- така му се зарадваха, пък и той беше още малък на 4.5м!Обаче като го оставих там и знам, че ще му е добре, 2 дена съм плакала за него и непрекъснато го очаквах от някъде да се появи,навик някакъв, че трябва да ми скочи отнякъде я на главата, я на краката, всички ми се смееха, какво го оплакваш- виж че му е добре там, не е умрял, през ден звъня да питам как е, ходим да го виждаме- той се чувства прекрасно, господар е на къщата, командва  още 2 кучета  и 3 котки! И аз при всеки допир на котката пак се изривам, незнам откъде се взе тази алергия, но не ми пука и пак си му се радвам!Така че, незнам майка ти как би се разделила с куче гледано 6год, съдейки по себе си с котка гледана 3 месеца!

Привързва се. Ние намерихме нашата доберманка на същата възраст /поне така каза ветеринарят/. Беше с каишки, нашийници. Пускахме обяви по Нова ТВ, но никой не я потърси. Явно е имала съдбата на Бенджи.
Е, ние си я прибрахме. Живя с нас още 4 години, но почина. За нас си е непрежалима, макар да бяхме заедно за кратко. Да не говорим колко благодарност се четеше всеки път в погледа и. Отделно ме спаси от крадци, които влязоха в дома ми в 12 часа на обяд.
Жал ми е за кучето. Не, че не обичам децата, не ме разбирайте погрешно, но....и кучетата изпитват чувства, привързаност и ми е мъчно. Много!
Бих взела Бенджи на драго сърце, но имам котка, а някъде до месец и малък лабрадор.
Дано се намери дом за Бенджи!   

Явно темата ти не е за тук!
Но за протокола ще кажа, че и на мен ми стана мъчно за кучето. Моята дъщеря израстна с 2 кучета. И те си бяха членове на семейството. Не ми е и минавало през ум да се разделим с тях.