Профи тема за Разговори и разправии :)

  • 14 819
  • 398
  •   1
Отговори
# 30
  • Варна, а по празниците в Ямбол
  • Мнения: 5 022
eta, а в кои води те "бутна" Малена да се цамбуркаш, в коя професионана област...  newsm78 Стана ми интересно!!! Mr. Green
Разказа остана не доразказан, а тъкмо стан аинтересно  Mr. Green

# 31
  • Мнения: 4 116
Eххх, много готина темичка!
Още един водолей да се разпише! Ама аз съм си от странните! И от тези, дето се интересуват от 100 неща и накрая в нито едно не са добри...
Завършила съм Езикова гимназия с немки и английски в Добрич. Щях да кандидатствам право - това ми беше мечтата. Ходех на уроци по история и литература. това 97-ма година, когато беше голямата криза, инфлация... Учителката ми по литература поиска безумна цена, за да продължа уроците при нея. Нашите нямаха парите и се отказах от уроците. Тя ми беше учителка в гимназията и постъпи много подло- писа ми 3 втория срок на ЗИП-а и така за годината имах 5 по литература, което щеше да ми дръпне бала надолу. А и цялата тази  история много ми повлия психически и се отказах в последния момент да кандидатствам право. Явих се само с история. Писах Икономика първо желание. Това ме и приеха и така... А икономиката се оказа - икономическа соцология- нещо, което не ми беше никак интересно...
Записах втора специалност - банково дело. Но нещо не ми харесаха преподаватилите - несериозни, не научих нищо ново за една година и се отказах. А и по 12 изпита на сесия ми идваха множко.
Така в крайна сметка се оказах с диплома, в която пише  -Икономист, а всъщност съм социолог  hahaha За разлика от болшинството тук - аз мечтая да роботя като счетоводител. Не съм творческа натура. Колкото и да ми се ще..... от малка си падм по модата и много съм рисувала, но нямам талант. Та така  Grinning

# 32
  • Мнения: 2 768
eta, а в кои води те "бутна" Малена да се цамбуркаш, в коя професионана област...  newsm78 Стана ми интересно!!! Mr. Green
Разказа остана не доразказан, а тъкмо стан аинтересно  Mr. Green


хехе, не ме "бутна", аз отдавна бях нагазила в тия води  Laughing

все още нямам точна представа как ще се нарича това и какво точно ще правя (за ужас на майка ми  hahaha)

мъжът ми иска да се ровя за новости в мебелните тенденции, да ходя по изложения, да давам акъли (щото са ми в повече  Wink) по проектите, да поема комуникацията с клиентите... явно времето ще покаже...

майка ми, обаче, не се дава лесно  Mr. Green нали е от старата школа! сега според нея трябва да изкарам някаква магистратура свързана с интериорен дизайн, да се озаглавя някак си професионално  Laughing

Последна редакция: чт, 20 сеп 2007, 14:35 от eta

# 33
  • Мнения: 6 472
...нямам талант. Та така  Grinning

Теди, нямаш самочувствие, не друго...  Вземи най- после повярвай в себе си Hug Има защо, пвярвай ми! Виждала съм те всичко на всичко три пъти, но съм убедена че си способен и кадърен човек и ще се справиш, каквото и да избереш Hug

# 34
  • Варна, а по празниците в Ямбол
  • Мнения: 5 022
ахаа... мерси, че задоволи любопитството ми и успех в озаглавяването!!!! Wink Peace

# 35
  • Мнения: 11 318
Тема, като за мен.
Благодаря, Малена!
Човек с толкова разностранни интереси, все още продължаващ да търси себе си.
Учих езици, гонеха ме мераци за театър.
Много набързо ми подрязаха крилцата в театралната академия. Бяха трудни времена, нямах кой знае какъв избор и се бухнах в сестринския колеж в родния ми град с презумцията, че поне квартира няма да плащам.
Завърших, работех с кеф, но приемах нещата твърде навътре и се изморявах много психически.
Тогава изскочи отново опцията театър. В началото като стажант, после задочно обучение.
Начесах си крастата. Обаче все нещо липсваше.
Тук открих, че мога и да пея. Дори вземам уроци, но мечта да правя кариера нямам, просто за собствено удовлетворение.
Между другото случайно се преквалифицирах и работя като спекулант на борсата с акции. С приличен успех. А как мразя цифри, сметки, икономика  hahaha
Последната ми краста е фотографията. Момичетата тук ми подадоха ръка, видяха в мен някакво зрънце заложба и се амбицирах да го развия.
Какво ще излезе оттук нататък - Божа работа!
Важното е, че ми е кеф.

Малена, много си права за това, че тук децата имат възможност да пробват различни неща и тогава да решат.
Но понякога и съдбата поднася изненади зад ъгъла Wink

# 36
  • Бургас
  • Мнения: 2 350
Хм, чета, чета и все повече разбирам, че всъщност аз май съм единствената дето творчеството ми убягва. Може би и за това рамките ми са доста скучни и недодялани. Хич ме няма в арт-а и асиметрията. Аз съм спортна натура. От малка /от как се помня/ съм по стадиони, състезания, надбягвания, надхождания, по горите и планините. Лека атлетика, баскетбол, тенис на маса и накрая си седнах на дупето - 9 години джудо - Медали, грамоти и прочие. Исках да уча в спортна академия. Нещо кинезетерапия, джудо или в треньорския. Но, баба ми /която се грижеше за мен/, рече и отсече: спорта е до време! Като станеш на 40 ще си разглобена, безпарична и сама. И искаше да осъществя болните и амбиции да завърша нещо банково /там бил хляба/. Е, мен обаче ме приеха информатика и така се развих в съвсем друга сфера - техническата. Но сякаш било писано за мен друго, така се врътнаха нещата, че от компютрите се оказах изведнъж в счетоводството /по стечение на обстоятелства/. Сега наистина съм в банковата сфера /сякаш баба ми и от горе контролира съдбата ми, в което няма нищо лошо/. Харесвам си работата. Среща с много хора, клиенти, контакти... и все пак спорта страшно много ми липсва. Решила съм и доста пъти съм почти на прага да си отворя частна спортна школа. За целта обаче на дърти години ще трябва да записвам в НСА, а на този етап с малко дете ми е абсолютно невъзможно. Може би в бъдеще или просто никога. А що се отнася до фотошоп - това си ми е наистина хоби, с което  се захванах покрай форума. Най-вече за да не затъпявам допълнително до като се грижа за сина си и общо взето разговорите извън дома се свеждат до нааканите памперси. /Добре че мъжо е компютърен спец, та поне в къщи водим смислени разговори/

# 37
  • София
  • Мнения: 6 743
Здравейте момичета, и Малена - адски ти благодаря за тази тема.Точно сега имам огромно желание да споделя, да говоря за всичко свързано с професиоанлната ми насоченост и реализация  Hug
Някога исках да бъда лекар (като малка), но се оказа, че хич не ми вървят предмети като физика и химия, за разлика от биология, география и литература примерно....
Кандидатствах сестриснкото само за да се измъкна от нас, защото нашите ме държаха много изкъсо ...
Започнах работа когато големият беше на година и половина и от тогава до сега съм била мед сестра, но винаги съм работела на две места ...
Аз съм непоправима романтичка, обичам много да пиша стихчета, да правя разни дребни неща с ръцете си, мечтала съм за малко магазинче за приказни неща изработени ръчно..., но това не е за този живот.
И аз като Лулу, направих едни неща за едни хора и те взеха, че им харесаха...и така.Случайно моя приятелка преподава в колежа и ми се обади с думите "Имаме една специалност - точно като за теб.Защо не запишеш?" Разговорихме с мъж ми и реших да запиша....
Може никога да не стана уеб или графичен дизайнер, но ще знам, че съм направила нещо което искам и, че това нещо може да ми помогне, ако не друго, то поне някакви странични доходи да изкарвам....
Начини за друго развитие винаги има ...
И най-странното е, че наистина не трябва да се заричаш никога и за нищо!!!
Аз до онзи ден бях ТВЪРДО убедена, че НЕ желая да работя вече като сестра, защото не мога повече да гледам мъката човешка - повярвайте ми, много е тежко, особено ако го преживяваш с всеки един пациент!!!
Но днес бях в клиниката на "запознаване" с работата.Присъствах на раждане и обработих бебето , не можете да си представите каква еуфория те залива когато видиш как се радва майката и как ми се насълзиха очите, когато бащата като го видя и се разплака....Чувството , че си част от това е неописуемо...
И днес разбрах, че не мога да скъсам с хипократовата клетва просто така....
Та в понеделник съм официално на работа Simple Smile
Училището си е училище - ще го завърша, не се знае какво може да изпадне за домашна работа примерно  Hug
Благодаря пак за темата и за това, че ме "изслушахте"   bouquet

# 38
  • Мнения: 505
Дамянти, как само ти завидях на днешното ти преживяване..аз така като раждах второто си дете се замислих дали не е късно да сменя тотално посоката в професията си и да зема да стана една акушерка... не е лъжа даже тръгнах да проучвам къде и как...но с грижите покрай новородено...бързо ми се изпариха мечтите в тази посока... а като малка мечтаех да бъда ветеринар...но като нямаше кой да ме подкрепи и ред други организационни фактори на тоталитарния режим си тръгнах по каналния ред.... не че не проявих характер и само и само да се измъгна от строгия родилски контрол склоних да уча икономика...която никак недолюбвах, но пък предлагаше отдалеченост от горните от 100 км...което си беше чудо  Hug

# 39
  • Мнения: 3 050
Ама ти си била кротка зодия, бре!
Ми по няколко признака се подлъгах - най-вече с 2-3 неща, които винаги имаш в алтернатива да работиш. Сетих се баща ми който е скорпион...а пък той да знаете се преквалифицира на 45 години, а наскоро пак се преквалифицира...То това май е характерно за скорпионите, като постигнат нещо и им става безинтересно и почват с друго.
...
За това към съгласна - влече ме нещо и ми е страст примерно за определен период и после нещо друго Crazy
Аз за кариери и професии още не мога да кажа, тъй като съм почти на 20. Но избора за специалност е близък до този на Дамаянти. Hug Много добре те разбирам, по отношоние на това че преживяваш човешката мъка и че си непоправим романтик Flutter Аз така и не се реших да уча медицина или нещо такова, защото нито мога да режа, нито да бъда силна, когато трябва. В тази професия трябва да имаш не само сърце, но и много устойчива психика. Да си акушерка (въпреки малките заплати) също е много хуманна и хубава професия, но да издържа всичко това ooooh! знаех че не мога. Та накрая без много да искам в началото; сбъднах мечтата на баща ми - да съм в аптека. Просто друг вариант нямаше. След години ще говоря дали съм доволна Peace
Айде марш в темата - че няма никой да прави рамки, а в това сиво време ( във Варна валя днес) ми се гледат цветни рамки Heart Eyes

# 40
  • NY
  • Мнения: 209


все още нямам точна представа как ще се нарича това и какво точно ще правя (за ужас на майка ми  hahaha)

мъжът ми иска да се ровя за новости в мебелните тенденции, да ходя по изложения, да давам акъли (щото са ми в повече  Wink) по проектите, да поема комуникацията с клиентите... явно времето ще покаже...


Eta, ето ти предложение за наименование на длъжността ...... CDR / Communication and Development Research /    Simple Smile

готина темичка    bouquet




# 41
  • Мнения: 2 768
eeeee, Eklere, ще те черпя! Еклери ядеш ли?  Grinning

# 42
  • Мнения: 2 271
Та ето върнах се:)
Дамаянти,радвам се,че остана вярна на професията!Знаеш,че те подкрапих,още когато сподели за клиниката!Аз също не мисля да се отказвам от сестринството.И не само,защото аз се радвам,когато спася за пореден път човешки живот,а защото хората имат нужда от такива като нас!За   допълнителна работа също съм съгласна!

Последна редакция: чт, 20 сеп 2007, 16:05 от petia47

# 43
  • Мнения: 6 472
Петя, сигурна ли си че не обърка темата Mr. Green

# 44
  • София
  • Мнения: 2 161
Дамаянти  , хубаво е когато си обичаш работата   bouquet

Общи условия

Активация на акаунт