Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.
НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.
НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.
НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.
НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.
само нощницата за спане остава там.
И днес ще си тръгна по-рано от работа, за да успея да я прибера. Добре, че имам свестен шеф, ама никой не ми е длъжен, в крайна сметка. 
. Както и да е, тръгнахме за градината и влезе без рев в групата си. Като влязохме от външната врата на групата, от стъклото й махна едно момиченце. Това я накара да си отпусне душицата и й се усмихна срамежливо. Били приятелки. Много се радвам... нека има сродна душа там, с която да общува. Разказва с въодушевление за нея... казвала се Вики... госпожата била добричка... "Легнахме, мамо и аз казах "ох, имам пиш", и пожата каза: "Добе де""... и я хванала за ръката и я пратила в тоалетната. И й дала наааай-хубавото легло.
. 
понеже вече я прибирам по-късно я намирам на 1 ет., в групата на големите, където събират децата от всички групи, които си тръгват по-късничко. Малко се поуспокоих, защото се притеснявах да не седи самичка, но на нея много й харесва, защото е с каките от последната група 
. Ако знаех, че ще стане така изобщо да не бях я водила до сега, то детето се изпренада и се чуди ходи ли на градина или не 
. 
