От страх някой да пропусне....за Бога, не отминавайте

Kakто вече писах по повод случилото се с недоносеното бебче - дайте да направим нещо.То се е видяло, че ни е тъпа държавата и че "изключителните грижи за майките и децата", които тя полага, ги има само в Конституцията ако сами не си помогнем, няма кой...Предлагам да се организираме и да вдигнем малко шум.Толкова злоба съм набрала, че мога да изям с парцалите някой и друг доктор и двама-трима политици!!!

Аз по тази тема гледах да не изказвам мнение, защото ще съм доста рязка, но нещо ми натежа. Аз съм родолюбец, избрах да остана в България и избрах българско гражданство. Тук е домът и коренът ми.  Обаче има една истина, и тя е много болезнена- а именно, че основната житейска философия на българина се корени в простата поговорка "Преклонена главица сабя не я сече". Пораженческо мислене си е това! Дайте да си го кажем направо- то е ясно, че при лекарите и акушерките и прочее персонал рядко се забелязва човечност. Обаче също така пределно ясно ни е, че си имаме права, нали така?! Само че кой очакваме да свърши нашата работа? Защо на някоя реплика- унизителна и противна, на отвратително отношение реагираме със скрити сълзи в тоалетната? Ако всяка майка и всеки баща се разкрещи, ако подаваме жалби и оплаквания, дали нещата ще са същите? И аз видях как един познат страдаше поради лекарска грешка, поради която имаше риск за детето му. Обаче след като бебето се оправи, той си замълча. А иначе обясняваше как ще вдигне патърдия и какво ли не още... Обаче ... Позната на близо 40 години ще роди дете с Даун, защото докторът не я е пратил на изследвания, когато е трябвало... А ние не сме длъжни да знаем всичко и не всеки може да си позволи частен прием... Защо си мълчим? Разбира се, че трябва да се направи нещо- но не веднъж, инцидентно, да пратим писмо някъде и да чакаме някой да ни отговори или поне чуе. Трябва постоянно да се "бръмчи" и да се говори за това. Защо студентите за някакво си увеличение на цената на абонаментните карти спират работата на толкова хора, гълчат и се разправят, а ние, НИЕ, които раждаме децата на България, своите деца- изстрадани, очаквани, желани- просто си мълчим и си седим пред компютрите и се оплакваме? Кой ни чува тук? Споделяме с мъжете си, рядко с майките си... Молим се да не се случи на нас. Аз няма да се оставя да ме тъпчат- плащам си данъците и сметките- при това навреме, плащам си осигуровките, дупча си билетче в градския транспорт и не крада ток, нито пък вода. Искам да спя спокойно и да мога да се погледна в огледалото без срам. И след като аз играя по правилата, изисквам същото от хората, чийто заплати плащам аз, плащате вие, плащат родителите и близките ни. Ако те нямат съвест, ще имат страх. Иначе ще насъскам котката по тях   .

Всичко написано тук ме кара все повече да вярвам!
И аз избрах да остана в България. Живяла съм в западна държава, където е семейството ми /майка ми и сестра ми/ от дълги години. Предпочеох да се върна тук и да бъда себе си. Имам и хубави,и за съжаление лоши моменти от това си завръщане. Погубиха ми едно дете, и вярвайте ще направя всичко възможно това да не се случи със слънчицето което чакам в момента!!! Абсолютно съм съгласна че когато си търсим правата и вдигаме шум, отношението към нас се променя...към добро! Вярно , че не познавам осъден доктор за безчинства, но познавам такива дето се крият в миша дупка от страх. Но, не е достатъчно. Ако сме повече, ако дадем гласност, ако обединим любовта си в желанието си за едно добро бъдеще на децата ни, ще бъдем забелязани, чути за да постигнем ако не друго, то поне началото на промяната. Естествено, трябва да сме наясно и с трудностите които ни очакват, да имаме реален поглед за да не се отчайваме.
Аз съм готова да се включа във всичко което обсъдим и приемем като вариант за действие!

         

Просто нямам какво да допълня.

За родилите мами може да се стори незначителен този постинг, но за тези като мен, които трябва да влезнат и да раждат първо дете си е от значение...Става дума за едно съвсем просто нещо - нормално отношение към теб! Вярно, че от години не бях ходила в държавно здравно заведение и съм свикнала на друго, но вчера бях в "Шейново", омотах се по етажите и попитах една лекарка накъде е изхода, а тя се направи, че ме няма въобще. И коя мислите се оказа тя - прочутата д-р Богословова (началник отделение и т.н.), познах я от едно интервю с нея в сп. 9 месеца. От яд изчетох интервюто вкъщи и знаете ли какво казва тя в него?! Че днешните родилки са лигави, не търпят болка и имали много изисквания, а едно време не било така - е, това не е прав текст, но става ясно...
Въпросът ми е, ние които отиваме да раждаме, какви изводи трябва да си направим и въобще какви права имаме ние и какви лекарите? И още нещо - лекар ми каза, че в САЩ акушер-гинеколозите са едни от най-съдените специалисти и затова си вършат свестно работата, а тук някой да е чувал за осъден акушер-гинеколог?

mili4ka , kiki27,a az kakvo kazah za "gildiata" nikoi lekar v lekarska komisia niama, ili riadko shte priznae lekarska greshka!

Определено е много дръпната както в отношението си към родилките, така и към докторите- нейните колеги. Но иначе е добра като специалист и никога няма да остави родилка, защото не е платила. Но за езика и държанието й- нямам думи!!!

Лиорена и на мен не са ми правили клизма (просто тук в САЩ май са го отхвърлили, както и никой не те бръсне), но с подобни изявления никой не се е обръщал към мен. Е вярно че моето раждане покрито от застраховката ми струваше 30 000$, но не мисля че в БГ  безплатното раждане е безплатно също. САмо като ви слушам колко пари сте пръснали за прегледи, рушвети, уговрки хич не ми прелича на безплатно. Та малко се отклоних оная торба дето се е нарекла докторка далеч не е в правото си да унижава когото и да е и то точно в този момент. Но няма смисъл да голословнича. Тия хора само бой може да ги оправи. Докато не се чуе за един двама пребити нема стане. Ама кой ли съпруг ще побеснее някой път. Луди хора много.

         


Да, така е А, аз като казвах, че ще родя в частна клиника ми казваха: ама, защо те лекарите са същите, само грешни пари....

Те същите, но отношението различно   нормално, нали :

Тук си абсолютно права
И двамата ми родители бяха лекари.Това което аз съм слушала 100%съвпада с мнението на Биляна.
За съжаление и в съда винаги ги оправдават

прави прави, но тук има свидетел на раждането, който също е доктор-по-точно анестезиолога присъстващ на раждането. и следи и записва всичко, всичко. и после в акта за раждането на детето ми си пише името и се подписва. и аз отначло като разбрах и се изсмях(глей ся как разсъждава българин): че не могат ли да му бутнат на този свидетел някой долар, а те ми отговарят че никой доктор не бил луд да си плюе един път на достойнството, втори път на дипломата си. лелеее викам елате да ви покажа един сайт да видите какво са писали бг майчета-не можел ли доктор да си плюе на достойнството и на дипломата. плюе и лижи.

В щатите сигурно.....Тук сме България    

Знаете ли, че от както прочетох за онова момиче, че се е изпуснало, само за това мисля. Добре, ами ако като ми направят клизма, има ли вероятност да се изпусна при напъване :
 Моя термин е на 24 април и направо изпадам в ужас. вече даж не ме е страх от родилните болки, а само мисля за това. Аз имам един проблем. От началото на осмия месец съм с постоянно разтроййство (обикновенно казват, че бремените са със "стегнат" стомах) и нещо още по ужасяващо - постоянно пръцкам . Даже не се усещам как го правя. Днес съм на консултация. На миналата д-ра ми каза, че днес ще ми прави гинекологичен преглед. ОБАЧЕ, след прочетеното в тази тема, направо ме е срам да се кача на стола. Ами ако пръцна    Може на някой да му се стори много смешно, но мен ме е срам. Иначе д-ра ми е много печен и дружелябен .....

Я не се притеснявай излишно! Това са съвсем естествени неща и не бива да се подтискаш. А пък и както казваш си в добри ръце Срамно е поведението на онези, чиято професия предполага хуманност и грижа за човека, а не  на тези, които даряват живот. Мисли си за хубавите мигове, които ти предстоят след появата на малкото слънчице....и спокойно!!! Леко раждане ти желая на едно много, много сладко и здраво бебенце!

Ох, Evjeni, аз също ужасно съм се притеснила, защото все слушам другите бременни как постоянно имат запек, а аз нито веднъж през бременността не съм имала. 2-3 пъти имах разстройство даже и за всеки случай реших да дам и фекална проба за изследване за бактерии и споделих с гинеколожката ми всичките си притеснения. Не се притеснявай да говориш с твоя лекар, знам че темата е гадничка, но лекарите са за това!
А пък стомашните разстройства някой път стават и от нерви и притеснения, но е хубаво да си спокойна, че не е нещо опасно за бебето...