Незнам от къде да започна и съжалявам, че не съм с ника си понеже доста хора ме познават тук.
С мъжът ми сме от три години заедно, имаме сиедно прекрасно дете на 2г 6 м и сега очакваме второ. До тук добре, но причината поради която пускам темата е моята ревност да си призная
Преди и по време на първата бременност бяхме интимни всеки ден. Сега не е така, случва се веднъж седмично. Аз доста напълнях, от което допълнително се депресирам Постоянно го подозирам, въпреки че нямам основателна причина за това. Имам чувсвото, че съм се превърнала в една Пепеляшка и нищо повече. Покрай детето не ми остава време за самата мен, няма кой да ми помага, парите не сригат и той е постоянно на работа. Като се върне уж всичко е наред, но идва един момент, в който просто няма за какво да си говорим , освен за детето и за сметките. Обичам го и се дразня, че става така, искам отново да събудя интереса в него, но незнам как. Само не ме успокоявайте, че това е от хормоните
Още преди да забременея се чувствах така и той беше човека, който ме убеди да запазя детето. Имам чувството, че се е насадило някакво напрежение между нас и вече не сме това, което на мен ми се иска да бъдем Не ми се мисли като родя ...
Има ли някой с подобен проблем?