Как се справихте със семейната криза?

Според мен,когато човек е вътре в "калабалъка" ,е трудно да се дистанцира и да погледне на ситуацията отстрани.Всеки от вас двамата е вече достатъчно натоварен с емоция и отношение към другия.Мисля,че ви е необходим трети човек,специалист,който да говори и с двамата и да осъществи комуникацията.Тоест да осъществи "превода" между вас.

Аз съм зодия Риби, и не че си я харесвам особено, но не мисля, че в такава ситуация бих си тръгнала. Виж напълно възможно е, ако се е комплексирал, че не сте отишли на екскурзия заради парите. Това ви е поставило "по-ниско" от приятелите ви и е възможно да му създаде комплекс, като най-удобният виновен е на една ръка разстояние, т.е. ти.
Мисля, че трябва ти да си се поставиш в центъра, в смисъл в момента ти си по-важната от всичките му негови настроения, обвинения и др. подобни. Необходими са ти изследвания, прегледи, заливат те вълни от емоции, хормоните си правят с теб каквото пожелаят. С теб трябва да се съобразяват всичките ви близки и ако това не е така, изисквай си го. Не се съобразявай с неговите настроения, а му показвай ти своите. В момента той трябва да се грижи за теб и, според мен, му дай ясно да разбере, че в такъв труден за теб момент си е вдигнал чукалата незнайно за къде. Спри да се опитваш да му угаждаш, явно това не е решението, искай на теб да ти се угажда. Помисли за изместване на центъра от него към теб. Успех.

На екскурзия не са отишли,защото авторката не е пожелала. Въпреки че проблемът е финансов,лъвът това не може да го разбере-за него парите се харчат до дупка и те обявява за скръндза.В момента го е яд на жената,а не че е комплексиран. И без това сигурно смята,че сега е момента да си походят,че като дойде детето-край,а тя пък и сега не ще и проваля хубавата възможност!

Чак да си стегне багажа и да иде някъде без да каже къде, до такъв момент не сме стигали. И смятм, че това не е семейна криза а нещо доста по-сериозно. Семейна е, когато се изживява с семейството....а той бяга от него......очевидно проблема е много по-дълбок. Говорете...до колкото е възможно.

selenna,не казвам,че подходът е лош,но е въпрос на характер.Твоя ,в случая...Аз,на твое място, няма да мога да остана кротка.А и повечето мъже нищо не разбират,ако не им кажеш в очите точно това,което се опитваш да внушиш мълчейки и кротувайки.Просто те не разсъждават,не приемат и не разбират нещата,както една жена.Ако под неразбиране или подминаване на проблема се разбира "решаване"(щраусовска реакция,"да си зарови главата в пясъка"),ок:давай,но така просто не става.Мъжете(повечето)разбират само ,ако им кажеш право в очите това,което искаш те да разберат(повтарям се,но наистина смятам,че е така).
 Иначе с извоюването на "оперативната свобода"(както и да го разбираш )съм съгласна,но аз,например ,постигнах моята (както аз я разбирам ) по точно обратния начин-почти силово (разбирай без капка кротост ).
 С други думи,според мен,анонимната дама най-добре да говори с мъжа си.Да си каже всичко,както си е,както го чувства и каквото мисли.Това също го мразят мъжете(сигурна съм,че 99% от тях се обриват при изречението"Искам да поговорим" ),но няма как да се изяснят проблемите м/у двамата,ако не го направят точно те-двамата.
 Но друго нещо аз смятам за по-важно.Да вземе анонимната да си изясни(сама със себе си),струва ли си усилията...наистина ли го иска?Обича ли го още тоя мъж,ама наистина,че да знае за какво "се бори",в края на краищата.Истината е,че такива кризи има почти във всяко семейство.Един път жената решава,че нещо не и достига,дру път мъжът го хваща "кризата на 30-те" или там,каквото ги хваща мъжете ... и нещата се сгромолясват без дори "виновникът" за това да знае защо,та камо ли потърпевшият.Аз съм за "пробването",за говоренето,за борбата за брака,ако има обич (все още),но само докато има смисъл.Дали има смисъл в случая?Мисля,че анонимната съвсем скоро ще разбере.Късмет,от сърце, желая 
п.п.:сори за офф-а,ама някой да ми каже,как може да се "закара"един български мъж(,който нали е "голяма работа" )на психотерапевт,без да му се плати(примерно) за това.За мен тва си мисия невъзможна...

Преди доста години,по повод на един подобен проблем една възрастна жена беше казала,че семейството прилича на каруца,теглена от двойка коне-мъжки и женски.Когато между тях има синхрон всичко е ОК-вървят заедно и се справят,колкото и труден да е пътя или тежък товара.Но когато някой от тях кривне от пътя става лошо-единият тегли напред,но другия дърпа настрани.Тогава каруцата или се разпада,или другия остава сам да я тегли.В твоя случай,поредната анонимна ,ти си тази,на чиито плещи е останал целия товар.Съпругът ти се е отделил от двойката и не го е грижа ти как се справяш-сама,бременна,разстроена... Ако приемаш съвети ,мога да ти дам само един-определи си приоритетите.Нима този безхаберен мъж е нещото,заради което си готова да си съсипеш нервите,а това рефлектира върху децата.Всеки има своята половинка.Всичко е въпрос на време.

Аз ако съм в това положение ще направя същото.Взимам си багажа и отивам някъде,дори при приярелка да е.Какво му се чудиш?Явно не го интересува как се чувстваш ти в такъв момент.Горе главата и не се предавай.

съжалявам за положението, в което се намираш. Пробвай да говорите. Кажи му, че все пак и той носи отговорност за детето ви, особено ако забременяването ти е било повод да се съберете. И му дай да се разбере, че след като се роди детето няма мърдане - да не говорим да ходи да си почива без теб. Не искам да те плаша, но тогава нещата ще са много по-сложни и ако нямаш опора и доверие в този човек по-добре размисли дали да останеш с него. Аз лично не бих допуснала съпруга ми да си събира багажа и да ходи да се почива без да каже къде отива - хората като са семейство, споделят. А ти сега се помъчи да изглеждаш спокойна, споделяй с него повече за бременността ти и искай той да ти разказва за деня си например. Понърсете отново път един към друг!Успех!

Сега прочетох темата и точно това предположих в началото. Съпругите тия неща ги научават последни.
Много съжалявам за положението ти, отвратителна ситуация. Казваш "беше"- мислиш да приключите ли? Той какво иска? Не действай прибързано, обмисли добре всичко- все пак с едно дете и друго на път... Много се надявам нещата да се развият по най-благоприятният за теб начин. Пиши ако имаш нужда от материална помощ. Или ако просто искаш да споделяш емоциите си. Желая ти успех!

Щом той е зодия лъв, там е проблема.
Моя е зодия лъв и изпада в подобни настроения два пъти в годината по един месец.
Викаме, крещим /до бой все още не се е стигало/ и нещата се оправят за известно време.
Съвет: слагаш си достойнството в джоба, и почваш да го четкаш. Лъвът обича да е най и винаги да става на неговото, но щом излезе и останеш сама  прави каквото си искаш. Насърчи го да си потърси по-добре платена работа, ще видиш нещата ще се наредят.
Успех

Много съжалявам да го чуя! Стискам ти палци да вземеш правилното за теб и децата ти решение!