Методология на отглеждането и възпитанието на ОСИНОВЕНИ ДЕЦА ОТ РОМСКИ ЕТНОС!

  • 61 108
  • 361
  •   1
Отговори
# 45
  • София
  • Мнения: 1 324
Не съм чела темата, влизам само да споделя, че наскоро прочетох книгата за личната история на авторката Кати Робинсън "Само една снимка" и мисля, че ще е интересна на тези, които отглеждат деца от различен етнос.

"ЕДНО ОСИНОВЕНО МОМИЧЕ ТЪРСИ СВОИТЕ КОРЕНИ
В единия ден тя беше Ким Джи-юн, израснала в Сеул, Корея, а на следващия ден е вече Катрин Джиен Робинсън, живееща в Солт Лейк Сити, Юта. В нейния нов дом няма лице, което да изглежда като нейното и никой не й казва, че има очите на майка си и чувството за хумор на баща си. Всичко, което има, е само една снимка, която да й напомня коя е била тя, направена в мига, когато нейният живот безвъзвратно се променя. След двайсет години с благословията на осиновителите си Кати Робинсън се връща в Сеул, за да търси своята рождена майка и да открие, че е американският чужденец в своята родна страна...

САМО ЕДНА СНИМКА е личната одисея, която се отнася до всеки, който поставя под въпрос своето място в света и се осмелява да търси отговорите."

Последна редакция: вт, 26 фев 2008, 09:53 от кльомба

# 46
  • Мнения: 3 453
d_iva,
малкия Марти е толкова сладко дете! Hug Четох за перипетиите с връстниците му. И тъй като аз също бях дете, отличаващо се от останалите деца, разбирам чувствата на Марти. Ти не можеш да му спестиш горчилката. Той сам трябва да се научи да отстоява себе си и да се брани от нападките. За добро или за лошо, тези негови битки ще култивират силен характер у детето ти. Той е по-силен, отколкото си мислиш!
В съзнанието ми се е запечатала една случка от детството ми. Бях първи клас и много страдах, защото децата не ме приемаха. Подиграваха ми се и страняха от мен. Една вечер се разплаках и разказах на майка всичко. Тогава тя ми каза " Защо искаш да подражаваш, когато си родена да изпъкваш?" Тези думи се запечатаха в съзнанието ми. Те не направиха живота ми по-лек, но ми дадоха увереност, че имам място под слънцето и това място е уникално, само за мен!
Погледни другата страна на медала, Иве! Детето ти ще израстне и ще се превърне в човек, чийто праг на устойчивост ще е много по-висок от този на останалите! В желанието си да компенсира по някакъв начин различието си, той ще се стреми да бъде перфектен във всичко, което прави. Различието му ще се превърне в катализатор за личностното му и професионално развитие! Peace
Гушни Марти от мен! Наистина е голям сладур! Hug

# 47
  • на път
  • Мнения: 2 804
Детето ти ще израстне и ще се превърне в човек, чийто праг на устойчивост ще е много по-висок от този на останалите!
.......
 Различието му ще се превърне в катализатор за личностното му и професионално развитие!
......
Гушни Марти от мен! Наистина е голям сладур! Hug

Hope   bouquet,
Благодаря много за хубавите думи! Хубаво е да ги чуеш от човек, който е минал по този път и не само е оцелял, но е и пълноценен и щаслив и реализиран и .....  Hug Hug Hug

# 48
  • Мнения: 3 453
Иве,
ще бъда пълноценна едва, когато имам снимка, като твоята, на аватара си!  Grinning  Благодаря за милите думи! И не се предавайте! Hug

# 49
  • Мнения: 98
Детето ти ще израстне и ще се превърне в човек, чийто праг на устойчивост ще е много по-висок от този на останалите!
.......
 Различието му ще се превърне в катализатор за личностното му и професионално развитие!
......
Гушни Марти от мен! Наистина е голям сладур! Hug

Здравей Дива,

АЗ съм напълно съгласна с Hope. АЗ съЩо съм напълно раЗлиьна от моето семейство. Като дете толкова ме болеше, от факта ье не съм като тях, ье от тоЗи страх да не бъда отхвърлена се роди онова желание и упоритост, които ме превърнаха в онова дете За пример. Докато в наьалото като малка само ьувах ама виж какво е русиько, прилиьа на руснаье, те май са ви дали грешното бебе в родилния дом, в един момент ьувах само ех Що и моето не е като твоята Щерка, толкова умно дете, толкова прилежно, толкова надарено. В момента в който раЗбрах ье съм осиновена след като мина шока, така се успокоих. За всиько си имаше едно много просто обяснение, прилиьам по външност на някой друг, но като ьовек прилиьам на мама и това е най важното. И никой не подминава днес да ми каже всеки път, така да си прилиьате с майка ти не може да бъде. Болките на едно дете никой не може да ги премахне, но с времето всяко дете успява да се постави над таЗи болка, и много ьесто това го прави много силно и самоуверено. Поне така беше при мен. Благодаря на мама ье ме науьи ье има много народности, много раЗлиьни по вид хора, но най важното си остава, Що са За ьовек си. Тя ме науьи ье всяко дете има нужда от обиь и ье всеки ьовек иска да бъде цастлив. ПокаЗа ми ье има хора които живеят в Затвора на собствените си предраЗсъдъци и ье не съм длъжна да се Заобикалям с тях. Ние и двете с нея допускаме до себе си само онеЗи хора, които Заслужават, толерантни лиьности с ясна представа кое е наи важното в тоЗи живот. Не кой на кого прилиьа и на кого не, а кой може да се гордее със себе си. АЗ се гордея с мен и с моята майка, Дива и вие със сина ти, един ден Ще бъдете като нас, напълно съм сигурна.

Бъдете винаги толкова раЗлиьни и  толкова прекрасни

П.С. шокирана съм от Заглавието на темата, За такава методология никога не съм ьувала  Thinking, но съм ьувала За методология За отглеждането и въЗпитанието на Щастливи деца и деца които да се гордеят със себе си Grinning, (и всиько това няма ниЩо обЩо с външните белеЗи на детето).
Предложение За ново Заглавие: Методология на отглеждането и въЗпитанието на нашите деца като  толерантни лиъности беЗ предраЗсъдъци спрямо раЗлиьните етноси.  Peace

# 50
  • на път
  • Мнения: 2 804
..... Аз също съм напълно различна от моето семейство.
..... Докато в началото като малка само чувах ама виж какво е русичко, прилича на русначе, те май са ви дали грешното бебе в родилния дом.
..... В момента в който разбрах че съм осиновена след като мина шока, така се успокоих.
.......Аз се гордея с мен и с моята майка, Дива и вие със сина ти, един ден ще бъдете като нас, напълно съм сигурна.
...Бъдете винаги толкова различни и  толкова прекрасни


Мила Капка  Hug, сърдечно благодаря за хубавото писмо. Да ти кажа чесно се замислих доста и се озадачих, като прочетох, че и русичко дете може да се чувства некомфортно по една или друга причина в нашето мудно мислещо общество ....
Мога ли да те попитам на каква възраст разбра за осиновяването си и как (ако е удобно разбира се).

Цитат на: kaпка
Предложение за ново заглавие: Методология на отглеждането и възпитанието на нашите деца като  толерантни личности без предразсъдъци спрямо различните етносиPeace

А предложението ти за тема е хубаво   bouquet .... даже за нова си мисля .....

Последна редакция: пт, 29 фев 2008, 11:23 от d_iva

# 51
  • Мнения: 98

Мога ли да те попитам на каква възраст разбра за осиновяването си и как (ако е удобно разбира се).

[/quote]

Здравеи Дива,

Бях на 8-9 години, когато доьух, ье съм осиновена. Всиько беше ужасно За мен преди да уЗная истината. Тъй като семейството ми е от смесен етнос (баба ми е българка, дядо ми е румънец) и всиьки са наследили румънските външни белеЗи, моето присъствие внасяше много смут сред блиЗки, поЗнати и приятели. В уьилиЩе ме обиждаха постоянно с дриплива циганка (ЗаЩото семейството ми били ьерни), а в семеиството ми все повтаряха ье не съм като тях. Преди да уЗная истината ми беье толкова объркано, сякаш към никой не принадлежах. Може би и Затова бях толкова бясна, постоянно се биех в уьилиЩе. След като раЗбрах истината, от една моя братовьедка всиько си дойде на мястото. Тя ми обесни всиько толкова добре. РаЗкаЗа ми колко е била мама тъжна преди да стана ьаст от семейството и, колко е плакала. Кака ми КаЗа  ье тя понякога даже ревнувала колко всиьки ме обиьат и колко всиьки гледат каквото могат все За мен да е. Тогава тя ми каЗа, Знаеш ли, како ,не Знаем какво Щяхме да правим ако те нямаше тебе. От тоЗи момент аЗ намерих своето място в моето семейство, а и след време и в уьилиЩе. И сякаш  Запоьнах да ЗабеляЗвам онеЗи беЗкрайни усилия и стремежи на всиьки. ОсъЗнах, ье е важно само едно, ье принадлежа към мама, а и с нея към моето семейство което толкова много ме обиьа. С теьение на времето хорските прикаЗки толкова слабо ме интересуваха,  само ми беше мъьно ье мама толкова страда, като все оЩе си мислеше ье това ме наранява. Толкова исках да и кажа, ье не ми пука, ье наистина не ме боли, даже ье толкова се радвам, ье така се е слуьило, ЗаЩото инаье нямаше да я имам. Но тя дори и не раЗрешаваше да подхвана темата, все си мислеше ье Ще ме иЗмъьва. Съвсем наскоро се иЗправих и и каЗах, да пристане да се иЗмъьва За неЩа, с които аЗ се гордея. КаЗах и ье е дошло време да вдигне гордо глава и да осъЗнае ье ние всиьки веье (блиЗки, приятели, поЗнати) Знаем истината и За всиьки нас тя не променя ниЩо. От тогава тя просто "раЗцъфтя". Наскоро ми каЗа следното :" Знаеш ли маме, все си мислех ье аЗ съм по силната от двете ни, или ье поне трябва да е така, но осъЗнавам ьак сега, ье винаги е било тоьно обратното" Според мен истината е, ье тя е от хората, които робуваха на хорското мнение, а аЗ от теЗи които рано раЗбраха "не плаЩам данък обЩествено мнение"  Grinning

 Hug Hug Hug

# 52
  • Мнения: 4 138
приказки винаги ще има, какъвто и цвят да е детето. ако е ромче, що е ромче, ако е русо, отде е такова, абе дай им на хората да говорят. това обаче е наистина типично българска черта и в последното съм убедена. все гледат да си обяснят нещо, все да узнаят нещо по-подробно за личния живот на едно семейство. така порастват и децата.
сравнявам с хората тук, дори и с тези по селата. има си някак една вордена деликатност и разбирането, че има нещо в хорския живот, което си е лично и човек не трябва да си вре навсякъде гагата. може би това е довело и до по толерантно отношение, знам ли.
жаждата за някоя клюкинка води след себе си и одумките. модел на поведение е. прекалено дълго бяхме изолирани от света и това си казва своето.
ще минат десетилетия, преди да станем граждани на света и цвета на кожата да не ни прави впечатление. лично на мен ми трябваха около десетина години преди да си дам сметка колко грешни представи съм имала за някои неща. научих се да разделям хората не по цвета и етническата им принадлежност, а по това дали аз мога да общувам с тях или не. научих се да не слагам всички в един кюп, а да мисля преди да причисля някого към някоя категория.
ако днес видя приятелка със зелено детенце, честно казано почти не би ми направило впечатление. може пък жената да се е залюбила с марсианец Mr. Green на петата минута виждам само детето, а те всички до едно са сладури.
скоро бях в един детски център. купон велик. имаше какви ли не дечица - от платинено-руси до синьо-черни. всички скачаха, играеха и общуваха едно с друго. при нито едно дете нямаше усещането, че не принадлежи към групата. просто деца. май само ние възрастните забелязваме разликите.
така че, просто трябва да съхраним вродената толерантност у децата си. защото мисля, че ние правим така, че да изчезва.
а за заглавието......... Winkвенециас просто използва професионални термини, които за лаишките уши звучат прекаленно серизозно. но тя е човек перфекционист и държи на точността.

и аз съм за нова тема и ново заглавие.

бях пуснала навремето тема за това, къде бихте отглеждали осиновеното си дете-в чужбина или в бг. и днес пак си задавам този въпрос и не мога да намеря ясен отговор. искам ли да съм пионер и да воювам за правдата и инакомисленето или искам да расте детето ми сред хора, които макар и малко по-различни от мен по манталитет, са толерантни и освободени от предсрасъдъци в доста отношения. и май пак клоня към втория вариант.
когато одумките са насочени към децата, просто блокирам от мъка и яд, а това не е добър съветник. освирепявам и съм безсилна.
в българия си намерих метод на поведение, ставам саркастична и арогантна. когато ме питат дали детето ми е здраво, понеже е осиновено, аз питам дали техните са здрави. следва неловко мълчание и промяна на темата. когато ахкат и казват, че детето е извадило късмет обаче, просто онемявам. и усещам, че нямам толкова сили да се боря с всеки. и прибирам знамената...........доброто е, че след кратка почивка пак ми идва вярата и надеждата, че хората не са зли, а просто инертни в мисленето си. и естествено пак вадя байраците.

Последна редакция: пт, 29 фев 2008, 09:01 от matakosmata

# 53
  • Мнения: 2 084
Не, че някой ме пита, ама да кажа. Моето дете е по-ралично, защото му тече храна през нослето понякога, защото не го разбират като говори, защото има ресурсен учител, психолог и логопед, защото на почти четири години се научи на подскача с два крака, защото не може да назовава цветовете, защото не може да си каже стихотворението за празника на мама. Нека да е за различните осиновени деца.

# 54
За мен  темата (заглавието й) точно отразява, онова, което ми е необходимо. За съжаление и тук не намирам търсените отговори.
Имам осиновено дете. То знае, че не е родено от мен, но не знае, че е расло в утробата на циганка... Хем не искам да му го казвам (мисля, че тази информация на никой етап от живота му не би му донесла нещо добро); хем не искам между нас да има тайни- те също не водят до добро...

Наскоро споделих тези си лутания с мой близък и доверен човек, дори  му казах, че ако един ден детето ми пожелае да открие родилата го жена и евентуални свои братя и сестри ще бъда с него в този му избор.
Реакцията му беше: " И за какво ти е да му провалиш живота! Утре няма да може да създаде семейство! И само тово Ви липсва да вземе да Ви изнудва и притеснява циганската му рода!..." Колкото и да  ме сепна тази реакция признавам той назова някои от моите спотаени в душата ми страхове...
Мисля, че специфичния произход и външен вид на децата са предпоставка за тяхното отхвърляне и в настоящия етап и за в бъдеще... Затова за мен би било полезно да открия как други родители, приели като свои деца циганчета подхождат при предоставянето на информацията за техния етнически произход? Какви страхове имат, свързани с това?

# 55
  • София
  • Мнения: 9 517
Майка на ромче, имам притеснения относно произхода на детето си, но притесненията ми не са, че някой ден някой ще почне да ме изнудва - няма за какво да ме изнудва, изборът ще бъде изцяло на детето ми. Притеснението ми, както съм споделяла и в друга тема, е че в едно чисто българско обкръжение, в което расте, неминуемо се сблъсква с етническата нетолерантност към неговия етнос. Как ще го преодолея - още е малък, но мисля от рано да му кажа, че е роден от циганка. Кога? Когато е готов. Мисля да се опитам да го възпитам да бъде горд от това, че е различен. Дано се получи.
Дано се включи Дар, тя има повече опит.
А темата е толкова бедна, понеже предизвиква доста емоции във форума, затова всеки пише на пръсти  Sad

# 56
  • Мнения: 4 138
не зная какъв е този страх от изнудване. той е възможен както при деца с бг етнически произход, така и при деца с ромски. поддадеш ли се веднъж, поддаваш се после винаги. и в какво може да се състои това изнудване. страхът да не загубя детето си би ме направил слаба, иначе не виждам от какво друго може да ме е страх. щели да му се обаждат, ми да му се. щели да го търсят, ми да го търсят. поне до една определена възраст има начини подобни неща да не се случват.
който е оставил детето си за осиновяване се е изправил против инстинктите си. по една или друга причина. демек, цигани или българи, за мен БР са еднакви. от тях може да се очаква всичко, и добро и зло.
това, което за мен има значение е само нетолерантността към другите етноси и тя тръгва и от нас. нима осиновителите на деца с бг етност нямат страх от изнудване или това може да се случи само при БР цигани.
моето дете е с бг етнос май, но така или иначе няма да е последното ми дете. когато си имам и цигане, естествено, че ще му кажа. това за мен са нормални неща. по произход може да е цигане, по фактология ще е мое дете. да премълчаваме подобен факт не мисля, че води до нещо добро. фактите са си факти и не стават различни от това, че ги премълчаваме.
като цяло циганският етнос в бг има лоша слава. друга тема на разговор е защо е така и кой е крив. но пък има и много положителни неща. моето мнение е, че трябва да се набляга на тях. запознаване с културата на циганите, с историята им, с изкуството им. това ще донесе на самите нас по-голяма толератност към този етнос, а на децата ни правото да се гордеят с произхода си.
правя съпоставка например с германия. тук славата на българите не е особено добра. да не говорим за румънци и поляци. е, да речем че по тази логика немец, осиновил бг дете си задава върпоса дали да му каже за произхода му. естествено ще е да има подобни колебания, след като не е запознат с нацията, а информацията му се базира само на общественото мнение, което е лошо.
може сравнението да е малко отвлечено, но за мен е доста подходящо.

# 57
  • Мнения: 98
Здравейте отново,

Дълго се ьудех дали да седна и да се вклуьа активно в таЗи тема, най веье ЗаЩото имам доста опит тоьно с таЗи тематика, тя всеки ден е ьаст от живота ми. ИЗрастнала съм в семейство от друг етнос (румънски) и съм живяла и дружала с цинаньета и турьета. ОпоЗнах напълно и двата манталитета и това ме освободи от всякакви клишета и предраЗсъдъци. Моето мнение е обаье ье има хора, които няма как да Знаят всиько това, първо ЗаЩото са иЗрастнали напълно патриотиьно и второ в неЗнание. Не смятам ье такива хора (неЗнаеЩи и страхуваци се) трябва да се упрекват, напротив на мнение съм ье трябва да им се обесни, но само ако се раЗбере ье  са достатъьно умни и интелигентни За да искат да раЗберат.

Всиьки цигани, роми и румънци са прароднини на индийците. Това е един народ с много богата душевност, темперамент и всиьки гледат на живота от слъньевата му страна. Главното мислене на всиьки е следното: животът е ужасен, Затова ьовек трябва да се наслаждава на всяка минута. Най голямото богатство За тоЗи народ са децата най големият грях да ги отхвърлиш. Затова в моето семейство както и при всиьки подобни народности предпаЗните мерки са морално недопустими и неЩо За което всеки трябва да се срамува. Това е така да се каже един вид докаЗателство За егоиЗъм и За това ье ьовек мисли само са себе си и нежелае да носи отговорност За деца (и тоьно тук се намира огромната грешка в тоЗи морал). И тоЗи морал съьествува и до днес, женитби на по 12, 13 год. и след това дете след дете. Докато един ден майката осъЗнае след около 15 години: тоЗи морал е греьен, всиьки страдат. Наи веье децата и са съсипани от малки, ходят голи, боси, гладни, налага им се да крадат За да иЗхранват себе си и сестриьетата си.  Това са мои приятели, които се наложи да се откажат от блиЗките си За да приемат модерният свят. И това толкова боли. Никой ьовек не краде, ЗаЩото няма какво друго да прави, а ЗаЩото в един момент друго не му остава освен да гледа как децата му умират от глад.(или преследва собствените си интереси). ТоЗи толкова темпераментен народ е толкова вярваЩ и сблъскването му с реалноста отваря един дяволски кръг. Това което ти се налага, с цената да вървиш среЩу това в което вярваш (това в което си бил въЗпитан, но се е окаЗало толкова погрешно) и угриЗенията ти които подтискаш само с алкохол и така постоянно. Трудно е да се иЗлеЗе от тоЗи дяволски кръг особено като обЩеството постоянно те хули и не желае да ти помогне, а и как да стане това като самото обЩество и то краде ье се къса.

Спирам дотук надявам се историята ми да е била проЗраьна. Ако можехте да видите всиько онова, което аЗ имах въЗможноста да видя като малка Щяхте да осъЗнаете, ье един ьовек прави всиько За да оцелее.

 Слава Богу аЗ се поуьавах от съдбата на моите блиЗки и приятели, а не ЗаЩото съм била лиьно Засегната. Добре ье семеиството ми са се отцепели напълно от старите виждания, но най веье майка ми. Такава сила, която тя покаЗа просто не съЩествува, науьи ни всиьки ье обраЗованието отваря врати в живота, които един ден ти носят спасение. И до ден днешен е строго против ранните женитби, ЗаЩото както тя каЗва много е рано някои неЩа да се осъЗнаят правилно и да се намерят сили да се носи отговорноста, която трябва.

 Всиьки сме с раЗлиьен етнос, но от нас всиьки деца от тогава  всиьки носим в себе си мъдрото раЗбиране: Ще поема отговорност За семейство едва когато съм достатъьно силен За да я нося. Това е приноса на мама и на леля, Бог да ги благослови.

Мили мами на  такива деьица, бъдете сигурни, ье единственото което теЗи деца са наследили по генен път или е любовта към танците, или таланта да пеят като славеи или оптимиЗмът им към живота, всиько останало или е просто фаЗа на раЗвитие преЗ която минава всяко дете или грешка, в въЗпитанието от преди. Опитайте се да бъдете силни и да раЗлиьите теЗи  грешки (неЗависимо дали са ваши или поради самите обстоятелства - при деца с престой в институция), няма ниЩо лошо в това, никой не е перфектен, но не приписвайте моля ви всиько на гените на детето. Страховете ви са нормални, страх от непоЗнатото, раЗлиьното, но вие сте теЗи които трябва да бъдат силни За себе си и За детето си.

Ето и мнението ми За двата въпроса:

1. Дали да каже на детето си  ье е от раЗлиьен етнос трябва всяка майка да прецени според това дали детето може да се справи с подобен факт. АЗ лиьно съм За истината, но и имах слуьаи в които истината нанесе огромни поражения при едно от "моите деца". Всеки ьовек е раЗлиьен и приема неЩата по раЗлиьен наьин. Нека детето ви да ви води, ако то желае истината има право да я Знае, ако то дори и не се интересува от темата, може да не е в състояние (все оЩе или въобЩе) да приеме неЩата.

2. Това отделно пространство не е необходимо, ЗаЩото всиьки вие можете винаги да споделите и тук вашите,тревоги, страхове и мисли. Това отделяне натоварва допълнително, дори и несъЗнателно и води до иЗграждането (бавно но славно) на прегради помежду ни. Нека не поЗволяваме това.

Успех ви желая във въЗпитанието на децата ви и най веье кураж.



AЗ съм оЩе доста млада и неопитна, не бих могла да помогна кой Знае колко  Embarassed, но всиьки мами тука могат толкова да са ви полеЗни с опита си  newsm63

 smile3521    Hands Clap

П.С. АЗ съм на принЦипа "Всяко стадо си има ьерни овце", опоЗнаи ьовека и само тогава му гласувай доверие.
Постинга ми е огромен, Затова За накаЗание следваЩият месец няма да се обаждам много много  smile3505

# 58
  • Мнения: 1 843
Мисля, че специфичния произход и външен вид на децата са предпоставка за тяхното отхвърляне и в настоящия етап и за в бъдеще... Затова за мен би било полезно да открия как други родители, приели като свои деца циганчета подхождат при предоставянето на информацията за техния етнически произход? Какви страхове имат, свързани с това?

Честно казано дискусиите с други родители по тази тема ме затрудняват повече отколкото разговорите ми с детето.

За мен никога не е имало колебание, защото искам да си вярваме с дъщеря ми, искам тя да знае, че за мен няма истина на света, която да ни раздели, а и най-малкото, защото съм сто процента убедена, че някой ден ще потърсим рождената й майка.
Предполагам, че ако дъщеря ми бе останала при биологичният си родител, не би се срамувала от произхода си, защо трябва да го прави, ако отрасне с мен? Защото аз не съм от ромски произход? Е, да, но аз не съм я и родила... различията между нас не бива да са основа за отдалечаване, напротив.

Как подхождам? Директно.
Важното е децата, обаче да знаят колко много различни хора има по света, колко раси, колко етноси. И че, макар отвън да сме различни, отвътре всички сме еднакви. Или почти еднакви.  Wink

Уча Ирина, че не цвета на кожата или чертите са от значение в този живот, а сърцето на човека. Предполагам, че и отношението на самите родители, не само към децата им, а като цяло към етноса към когото принадлежат също помага те да се чувстват спокойни или не.
Дъщеря ми ме вижда да си говоря с роми, не чува коментари като "мангал" или други презрителни реплики, с баща й откровено харесваме доста цигански музикални изпълнения.
С възрастта, постепенно й поднасям все повече информация, съобразявам моментите, ако видя, че не проявява интерес, не я ангажирам.

До момента не виждам никаква травма или притеснение в нея.
Уча и я и на друго, нещо което нарушавам с този ми постинг, а то е, че тя не дължи никому обяснения.

Откровено казано, не сме й отделили толкова време на тази тема. За година и нещо сме говорили точно три пъти и тя всеки път реагира все по-нормално, имайки предвид, че поводите са били грозни реплики по отношение на ромите, произнесени от нея. На въпроса откъде знае това, ми отговаря - от децата в детската градина...
Засега тя отделя много повече време на теми като "дома" или "жената, която ме е родила".

Аз й поднесох истината такава каквато е, когато е готова или нещо я притесни, знам че ще ми даде знак. Борих се за доверието й и не искам да го рискувам за нещо така относително и неважно като произхода.

# 59
  • Мнения: 847
до скоро нямах повод да пиша в тази тема, а пък и заглавието й винаги ме е притеснявало, тези деца не са отделен животински вид, та да има нужда от някаква специална, различна методология за отглеждането, различна от тази, приложима за останалите деца!

но сега искам специално да благодаря на Капка сълза за прекрасния пост! Отдавна не съм се разчувствала така и проронвала сълзи, прочитайки тема във форума! мисля да си го запазя някъде в архива! по-добре няма да мога да кажа някои неща един ден!

Общи условия

Активация на акаунт