Ето и база за сравнение - моето казва само някои смислени думи - тате (много по-често от мама), мама, хайде, хайди, дай, дай ди (разбирайте "дай вода"), дай деее - като иска нещо да му дам, и някой път и на кучета и на котките им казва нещо подобно на "куце", казва и бебе доста често, на едно казва 'но'. Преди като беше гладен казваше Ами, ми, миии, но вече не го казва.
И сме дотук. Не ви карам сега всяка да изброява всички думи, които казват децата ви на тази възраст, просто давам пример за бедния му речник. До тук изречение не е правил освен от типа "хайде, дай я де' - и то все като иска вода. мама, тате казва когато си иска, но не, за да ни извика, просто си бръщолеви. Говори си и някакви негови бебешки неща.
Имам ли повод за притеснение, иначе около него непрекъснато се говори. Но като го караме да повтори нещо, "кажи ...", не иска. И изобщо проговарянето зависи ли до голяма степен от това колко му говориш и го учиш да говори.
напоследък нещо родата почва да подпитва защо е така, а и мъжът ми вече нещо взе да се притеснява...