Аз много рядко си позволявам да удрям,но пък лошото което правя е .че много крещя и заплашвам.Определено имам нужда от професионална помощ.
- Публикувана: 28 авг. 2007, 15:46 ч.
- Последно мнение: 12 окт. 2007, 20:22 ч.
удряте ли децата си ?
Доня Туфиня,и аз съм на същото мнение,всеки си знае неговото и само него си повтаря без да признае,че и в мнението и на едната и на другата страна има истина и че всъщност всички защитаваме една и съща теза.
А за това,че съм казала,че не харесвам деца,които се въргалят по пода след това съм добавила " майките им седят и си пият кафете и не им обръщат никакво внимание"-или нещо в този смисъл. А иначе и моите деца много се цапат и се ровят в боклуците,но аз съм неотлъчно до тях и им позволявам всичко в границите а разумното- в смисъл,което не е опасно за тях,като да лапат фасове и други подобни и дори да го правят не ги удрям заради това. Нито за това,че като влезем в един голям супермаркет ни чуват чак в другия край крясъците. И съм живяла в чужбина и това съм го написала. Ама не знам защо някои четат избирателно и перефразират всичко както на тях им изнася. Аз не ви казвам да си удряте децета-и аз да подчертая ЛЕКО,щом сте намерили друг начин да го предпазите от опасностите,към които те се стремят постоянно,евала. Моите деца обаче от НЕ не разбират,поне все още не. И ако ги ударя през ръчичките не се чувствам гузна . Но пък и не смятам ,че трябва да се оправдавам през вас. За сетен път се убеждавам,че това не е форум,в който се обсъждат мненията на хората и се търси позитивното,а е по-скоро ддругарски съд. (Специално за теми като тази)
А за това,че съм казала,че не харесвам деца,които се въргалят по пода след това съм добавила " майките им седят и си пият кафете и не им обръщат никакво внимание"-или нещо в този смисъл. А иначе и моите деца много се цапат и се ровят в боклуците,но аз съм неотлъчно до тях и им позволявам всичко в границите а разумното- в смисъл,което не е опасно за тях,като да лапат фасове и други подобни и дори да го правят не ги удрям заради това. Нито за това,че като влезем в един голям супермаркет ни чуват чак в другия край крясъците. И съм живяла в чужбина и това съм го написала. Ама не знам защо някои четат избирателно и перефразират всичко както на тях им изнася. Аз не ви казвам да си удряте децета-и аз да подчертая ЛЕКО,щом сте намерили друг начин да го предпазите от опасностите,към които те се стремят постоянно,евала. Моите деца обаче от НЕ не разбират,поне все още не. И ако ги ударя през ръчичките не се чувствам гузна . Но пък и не смятам ,че трябва да се оправдавам през вас. За сетен път се убеждавам,че това не е форум,в който се обсъждат мненията на хората и се търси позитивното,а е по-скоро ддругарски съд. (Специално за теми като тази)
Изобщо не говорим за едно и също "Удряте ли децата си " не означава "пребивате ли децата си" все пак
Според мен детето не е животно, че да се удря ... някои от вас, вероятно не биете животните си, но пък удряте децата си
Самият факт, че детето знае, че майка му би го ударила, че посяга да го удари, независимо от силата на удара, е ужасно невъзпитателно и противно за мен ... мое мнение и знам, че с него няма да ви откажа да потупвате малките
Според мен детето не е животно, че да се удря ... някои от вас, вероятно не биете животните си, но пък удряте децата си
Самият факт, че детето знае, че майка му би го ударила, че посяга да го удари, независимо от силата на удара, е ужасно невъзпитателно и противно за мен ... мое мнение и знам, че с него няма да ви откажа да потупвате малките
Удрям го, да. Той изобщо не ме слуша в повечето случаи. И не само това - даже ми изпитва нервите. Опитвала съм по какъв ли не начин да го накарам да направи нещо или да не прави нещо, но...резултат никакъв! В пристъп на гняв направо го шамаросвам - по лицето, през ръчичките, по дупето. Просто не издържам. После, като размисля, започвам да се обвинявам и въпреки това - при следващия подобен случай пак го удрям.
Zuki това като че ли аз съм го написала. Същото е и при мен- започвам тихичко с молба, след като няма резултат повишавам тон- отново без резултат, изкрещявям като ненормална и след като отново няма резултат- шамаросвам. И преди да ме осъдите ще поясня че между молбата и шамара съм повторила изречението най-малко 10 пъти.
.....Моите наблюдения са от децата,които съм виждала по морето,тъй като съм работила в хотели там.,а също и от няколкомесечния ми престой в чужбина. ...
Изобщо даже не чета през редовете (но не ги и помня наизуст де, в случай че си казвала нещо по- подробно някъде другаде), но това, което ти си казала тук не говори за "живот" в дадена страна, а за престой там
За кратко време трудно можеш да прецениш реално как се развиват хората в различните страни. А отностно "тълкуването както ми изнася"- при цялото ми уважение, но от твоите мнения на мен лично нищо не ми зависи, за да се налага да търся гледна точка, която "да ми изнася" в тях Така съм те разбрала, така съм го коментирала- ако не съм била права или ме поправи или го подмини, защото нито на теб ти пука как те разбирам аз, нито на мен 
И не, не е другарски съд- поне аз никого не съдя...различните гледни точки тук помагат, поне на мен, да се замисли човек върху начините на възпитание и другите аспекти на майчинството си и да подобри каквото може. Всеки както го възприема- така седят нещата при мен, никого не съдя и не приемам твърде лично критиките на другите.... 
Не искам да го приемаш като заяждане изобщо! Ти си майка на близнаци и за това си от хората, на които искрено се възхищавам как се справят с двойно повече напрежение! При различните обстоятелства гледната точка се променя
Доня Туфиня, ама как ще ни омръзва.....то това е най- веселото във форума- борбата за налагане на правилното "лично" мнение
Zuki това като че ли аз съм го написала. Същото е и при мен- започвам тихичко с молба, след като няма резултат повишавам тон- отново без резултат, изкрещявям като ненормална и след като отново няма резултат- шамаросвам. И преди да ме осъдите ще поясня че между молбата и шамара съм повторила изречението най-малко 10 пъти.
Не се наемам нито да поучавам, нито да променям някого, просто споделям опит.
Крясъкът поражда крясък. Грубостта - грубост. Ударът - удар. Това е!
Както и да го извъртаме времето на Макаренко и на английските пръчки е безвъзвратно отминало. Никой не оспорва, че много от вас са безкрайно изнервени, че животът не е лек и че проблемите са много, но не създавайте наплашени комплекщсаирани деца само защото сте изнервени. Няма ситуация в която лекото плясване през ръката да не бъде забелязано. Да детето ще се подчини. То е слабата страна все пак. Но дали ще ви повярва, дали ще го убедите, че го правите за негово добро? Дали ще спре да пипа контакта например, защото е опасно или защото мама го удря и боли? Дали когато е само няма да е изкушено от желанието да ви накаже и да пипне контакта?
Дори животните вече се дресират с награда, а не с камшик.
Искам да направя всичко възможно,като родител,да НЕ стигам до биенето!
Всеки удар посява в детето агресия,която ,рано или късно, тo ще излее върху света.Задейства се една верижна реакция.Някой трябва да намери сили за да я спре.Кой,ако не и аз?
Ти вече си направила първата стъпка- решила си да не посягаш, а да търсиш алтернативи. След това остава още една, много важна стъпка- въздържане първите няколко пъти, което, уверявам те, не е трудно. След това просто няма и да се сетиш да посегнеш. Създаваш си полезен и за двете страни навик да ползваш другия вариант.
Желая ти успех и здрави и щастливи дечица.
Препоръчани теми