Правилата!!!

  • 3 491
  • 90
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 11 607
Според мен правилата са първо за родителите и едва тогава за децата  Mr. Green

Абсолютно! Днес се сетих за това докато вечеряхме....Изпуснах си нервите и викнах на мъж си...После осъзнах,че не съм права и му се извиних! Та....когато покажеш уважение ти към другия, децата го виждат това нещо и после им е по-лесно и те да го правят! Когато ти се извиняваш...и те ще го правят! Когато ги учиш напр. да пият от чаша,а не от бутилката директно, но ти пиеш от бутилката...това е наглост и не очаквай детето ти да пие от чаша!

Та така...Основно правило - 1. към родителя е и е - превъзпитай себе си,защото вече си отговорен за всички свои постъпки и за постъпките на поне още един! Защото това,което е видяло детето в къщи, един ден вероятността да се държи и то така към своите деца е голяма и се получава една верига.....

Писах за това,че най-противното ми нещо е да поздравявам.....Започнахда го правя точно заради децата си! Защото как ще им покажа що е това уважение към другия, след като самата аз не показвам уважение?

# 61
  • София
  • Мнения: 13 216
Правилата трябва да са за всички!!! Между другото какво ще кажете примерно за правилата при бабите? Налагате ли своите по отношение на детето? Всичките ли или само някои от тях? Майка ми е строга. С Александра не е толкова строга колкото беше с нас, но в нейната къща определено има правила. При майката на мъжа ми не е баш така. Дори вчера свекърва ми каза, че сме скучни родители  Rolling Eyes Все нещо не сме давали на детето да прави. И на двте места лично на мен ми е трудно да поставям правила и условия когато не съм там.

# 62
  • София
  • Мнения: 62 595
Ние сме далеч от бабите (държим ги на двата края надържавата) и така е по-лесно.
А когато те са с децата, нас ни няма и обратно
Така "не си омешваме капите". Оставям ги да правят каквото искат и да не знам. После като си дойдат децата оправяме пораженията.
Мисля, че така всички са доволни. Когато децата са с нас, значи са с нас. Когато са с бабите, значи са с бабите. Така поне се знае кой сърба попарата и обира лаврите.

# 63
  • София
  • Мнения: 6 999
И аз съм като RadostinaHZ.

Тъй като съм най-строга от всички, които по някакъв начин възпитават Дариа ако по злощастно стечение на обстоятелства сме се събрали аз и майка ми или бившия и аз - стоя на страна. Дариа и без това се обръща към баба си или баща си...

Но...всеки си носи сам последиците от възпитанието и правилата, които налага. Бившия ми мъж оставен повече от 24 часа с детето следва моите правила и режим стъпка по стъпка  Mr. Green

# 64
  • София
  • Мнения: 62 595
Браво. Вашият татко провежда последователно политиката.
При нас с таткото има друго правило. Който е сам с децата решава какво да прави.
Като са с баща си без мен, правят всякакви неща и с него им е по-весело  (все пак обикновено аз съм лошата, а него виждат вечер).
Карат я на принципа "Тате, мама замина. Значи можем да правим каквото си искаме".
Така де, иначе по какво ще разберат разликата между майката и бащата?

# 65
  • София
  • Мнения: 13 216
Ооо, при нас Александра като остане с баща си, което е много рядко значи пълна анархия... Twisted Evil И както Радостина казва пак аз съм лошата. А като сме двамата таткото си прави пас. Пак той е добричкия. Обяснявам вече за стотен път, че така не става. Трябва да сме твърди и двамата, ама не му увира главата. Надявам се той да успее да балансира м/у двете ни, защото това успява да направи засега  Wink

# 66
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 538
Правила....разни:)
Общо взето се свеждат до "Не ме дразни излишно, защото ще го отнесеш обезателно."
Винаги обяснявам защо нещо е правило и искам да се спазва. Обяснявам докато стане ясно. Ако след това правилото се наруши, следва наказание ВИНАГИ. И то точно такова, каквото е било казано че ще се случи, ако не е спазено правилото.

Каката, разбира се отново е права.
"Законите" се менят с възрастта.

Между другото какво ще кажете примерно за правилата при бабите?

Случвало се е да отстоявам правата на детето пред бабите.
Така де...то освен правила, трябва да знае че има и права, които никой не може да нарушава.
Е...вярно е, че нашите баби не ги позлваме за детегледачки и поради това нямат шанс да налагат разбиранията си.

# 67
  • Мнения: 251
Нямаме правило да се слага колан в колата, винаги се вози на задната седалка в/до мен!
Shocked Дъщеря ти е на 3, нали? Shocked Shocked Shocked Знаеш ли колко е опасно да се вози без колан и или с колан като "за възрастни" без седалка? Shocked Освен всичко друго е и незаконно, задължително трябва да е в столче, има и някаква мижава глобичка от 50лв.  Close

Всеки решава сам за себе си!
До преди година стоеше в столче, вече и е малко!
Когато пътуваме на дълги разстояния, тя почти винаги заспива и определено е по-удобно от колкото с колан!
Знам, че тук във форума всички са перфектни и ще се нахвърлят, за това мое изказване, но поне си признавам и не се правя на съвършената майка  Blush

# 68
  • Мнения: 8 769
Майка ми се опитва да си налага свои си правила, една идея по-различни от моите. Но това става само, когато тя гледа децата. Когато сме зедно важат нашите правила.
Свеки не е имала шанс да ги гледа самостоятелно, освен наскоро, когато вместо да ядат ядене за обяд, защото са били гладни и у дома е имало цели два вида манджи, им дала солети! #Cussing out Ама това се случва за 4г веднъж, преглъщам го.
С таткото сме на едно мнение и сам или не с децата правилата си важат еднакво. Е, принципно той е по-добрият, а аз по-злата.
Абе прави ми впечатление, че съвременните татковци като че ли са по-добрият родител в семйството. У нас не беше така, повече респект имахме към баща си. И ако мама се чувстваше безсилна да реши с нас даден проблем, идваше тежката артилерия.
Вие забелязвате ли такова нещо?

# 69
  • Пловдив
  • Мнения: 2 141
При нас таткото си е като едновремешните. Въпреки, че е много рядко с тях, то той е доста по-строг от мен. Когато са с него просто е абсолютно изключено да се направи опита за кръшване. Това, което каже или изисква баща им е закон. При мен има възможност за анализиране, дебат и аргументи. Аз съм склонна да се включа. Но баща им не губи време в подобен израз на куртоазия.

Правилата са едни и същи и при него, и при мен. Няма разнобойни, но аз съм по-гъвкава някак. В смисъл, ако има издънка, аз се стремя да отчета и бекграунда, а баща им рядко проявява подобно търпение. Той санкционира, като рядко е с оглед на конкретни обстоятелства. Но пък после много по-лесно омеква и възстановява статуквото от мен. Аз ако съм ги санкционирала и има разрив много бавно и трудно влизам пак в нормални отношения. Ако са ме докарали дотам, че да ги накажа, после им го изкарвам през носа.  Simple Smile

Колкото до бабите - те двете са кото деня и нощта. Едната е ужасно строга, безкомпромисна и желязна. Другата е бяла и добра. Децата са през деня с едната, вечер с другата. Достъпът им до баби е неограничен. Ориентират се безпогрешно вече в обстановката и се нагласят за секунди към съответната баба. Щом аз съм наоколо, обаче, то бабите просто изчезват. Децата знаят, че ако са с майка ми ще ги "покрия", а ако сме със свекърва ми ще ги "притисна".

# 70
  • Мнения: 937
Темата ми е много интересна защото както виждате по долу при нас възпитанието сега започва и аз за себе си не се бях замисляла какво ме чака, но от както ходи вече имаме правило за тичането към улицата но все още не разбира защо не трябва да ходи там, но има време сега просто не я изпускам от очи.
Но искам да попитам Бумеранг като се тръшка какви идиотщини измисляш дай някой пример моля те.
Ние вече открихме тръшкането и за сега помага  ignore2 но ако продължава да го прави да имам някакво решение по разумно от боя разбира се.

Продължавайте да споделята от голяма полза сте на тези с по-малки деца   bouquet

# 71
  • София
  • Мнения: 1 062
Да, и при нас таткото е добрия. Винаги съм се чудела как така се промениха толкова мъжете за едно поколение. Аз винаги съм имала по-голям респект от баща си. А в къщи е точно обратното. Щом се скарам, накажа, откажа нещо - веднага се тича при "татинко" и се започва едно сърцераздирателно тръшкане. И той винаги започва да я успокоява, няма нищо тати, дрън-дрън. И се получава все едно аз нищо не съм казала. Много ме е яд, все говоря, но засега ефект - 0.

# 72
  • Мнения: 3 146
Знаех си, че всички ще "скочат", като си напиша мнението.
Никога няма да се съглася, че е изнервящо да те прекъсва тригодишно дете. То е по-важно от разговорите ми. Нито е толкова важно къде си носи играчките.

Съгласна съм напълно с crazy chick относно смисъла на правилата.

# 73
  • Мнения: 8 769
Знаех си, че всички ще "скочат", като си напиша мнението.
Никога няма да се съглася, че е изнервящо да те прекъсва тригодишно дете. То е по-важно от разговорите ми. Нито е толкова важно къде си носи играчките.
E, явно си с железни нерви! Grinning

# 74
  • Пловдив
  • Мнения: 2 141
Хайде пък чак да са скочили...

За теб може да не е изнервящо да те прекъсва постоянно твоето 3-годишно дете. Но ако те прекъсне моето 3-годишно, когато работиш или водиш важен разговор?... Нееднократно и обсебващо? Ако кажеш, че няма да те подразни не съм убедена, че бих ти повярвала. А аз съм от тези, които не обичат дори и собствените им деца да се намесват в разговор - личен или служебен. Става дума за елементарно възпитание. Ако имаш за събеседник човек, неусвоил умението да води елементарен, нормален, възпитан разговор дали ще ти е приятно да разговаряш с него? На мен не би ми било приятно. И не искам децата ми да са едни от тези неудобни и неприемливи за комуникация същества, които аз самата отбягвам по принцип.

Нищо лошо, страшно, ужасно няма в правилата. Човек е социално животно и като такова се съобразява със себеподобните си в една или друга степен, т.е. живее подчинен на правила. С децата не разбирам как би могло да е иначе. И каква би била ползата да раснат и виреят без правила, след като така или иначе няма начин без, от един момент нататък, задължително да се съобразяват с такива.

Общи условия

Активация на акаунт