Не съм съгласна,че ни липсват закони.Мисля, че по-скоро няма кой да ги прилага.И нали все пак сме малка нация - всеки си има на възлово място или братовчед, или съученик, или комшия, или пък съпартиец - така че дотук с прилагането на закона.Закона за наши хора не важи.
- Публикувана: 26 авг. 2007, 12:30 ч.
- Последно мнение: 29 авг. 2007, 10:36 ч.
Силно възмутена или как може да има такива хора
Sarina колко точно си го написала.За съжаление си права.
мда навсякъде е така уви 
не само закони ни липсва, но и възпитание....
не само закони ни липсва, но и възпитание....
По този повод искам да кажа, че преди няколко дни стоя до нас със сина ми и чакам приятелка и в близост до мене един чичка си хапваше някаква закуска и пиеше кисело мляко. Като приключи ей така без да му пука си хвърли кофичката и хартията на земята. Направо побеснях и му казах да си вземе нещата и да си ги хвърли в кошчето, и той се обърна и ми каза "Ти ли ще ми казваш кво да правя, я си гледай работата"
И така опираме до елементарното възпитание на хората, а повечето го нямат
Сещам се за две случки по темата:
В кварталната поликлиника чакаме с Габа пред кабинета на личния ни лекар. Срещу нас - дама с малко дете. Порови си нещо в чантата, извади книжна кърпичка, избърса нещо и невъзмутимо пусна кърпичката до стола, но който седеше. Казах само: "Госпожо, изпуснахте си нещо", тя се огледа, видя си боклука и го прибра.
Бях за една седмица на детски лагер в планината. Децата за отрицателно време задръстиха района с боклуци. Два пъти ги пращах да събират и накрая сами започнаха да се сещат. Дори се възмутиха от нечии камари с боклук, натрупани край реката. (Брегът беше стръмен, иначе щях да ги пусна и там за почистят.)
Та си мисля, че е въпрос на възпитание и съзнателност. Всеки трябва да поеме отговорност за собствения си боклук и да научи хората от близкото си обкръжение да правят същото.
В кварталната поликлиника чакаме с Габа пред кабинета на личния ни лекар. Срещу нас - дама с малко дете. Порови си нещо в чантата, извади книжна кърпичка, избърса нещо и невъзмутимо пусна кърпичката до стола, но който седеше. Казах само: "Госпожо, изпуснахте си нещо", тя се огледа, видя си боклука и го прибра.
Бях за една седмица на детски лагер в планината. Децата за отрицателно време задръстиха района с боклуци. Два пъти ги пращах да събират и накрая сами започнаха да се сещат. Дори се възмутиха от нечии камари с боклук, натрупани край реката. (Брегът беше стръмен, иначе щях да ги пусна и там за почистят.)
Та си мисля, че е въпрос на възпитание и съзнателност. Всеки трябва да поеме отговорност за собствения си боклук и да научи хората от близкото си обкръжение да правят същото.