Какво става с нас , майки

И аз не одобрявам това, което изброяваш и се старая да съм добра майка, но нали знаеш- всеки решава сам за себе си и нямаме право да му се месим.

Смятам че съм добра майка за моето дете,а за другите не ме интересува кой какво мисли .

абсолютно подкрепям

Най-важно според мен е да имаш мяра във всичко. Прекаленият светец и Богу не е драг.
Пушех през бременността - разбирай по 1/2 цигара сутрин с кафето.
Не се боядисвам, но вече има достатъчно безвредни бои на растителна основа.
Мобилните телефони вече просто са начин на живот.
Родих секцио по медицински показания, но дори и да нямах, пак щях да избера този начин.
Вече кърмя и не ПУША!
Родих 3.200 кг-ово бебе.
Качих 20 кг, които вече свалих.
Мисълта ми е друга - знаете ли колко вредни/безвредни са храните, които ядем? 
Какво съдържат или не съдържат?
Какъв точно химикал сте вдишали, изпуснат от някоя фабрика?
Или с какви бои са боядисани дрехите, които носите?
Или колко цигарен дим поглъщате по кафета, сладкарници и т.н.
Или има ли мляко в млякото, и витамини в зеленчуците.

Животът вече не е какъвто е бил... и няма нищо еднозначно, а и идеални хора няма.

Не знам дали съм добра или лоша майка. Не мога да отговоря еднозначно на подобен въпрос, все едно да кажа дали съм добър човек. Да по принцип съм, но естествено не съм идеална. Иначе е вярно и тъжно всичко това, което си написала - пуши се и се пие масово, не се кърми и се спазват ужасни диети само и само да изглеждаме добре. Много деца са дадени на ясла при положение, че майка им не работи, но е по-важно да има време за фитнес и обмен на важна информация с приятелките по кафетата. Не съдя никого, всеки сам решава как да гледа детето си.
За протокола- спрях да пуша в момента в който забременях, не съм пила алкохол по време на бременноста ми, бях на диета поради медицински причини, качих 18 кг, които свалих след като престанах да кърмя, не кърмих дълго поради незнание или недостатъчно информация и трудности, раждах със секцио по медицински причини, носих и ползвах мобилен телефон, боядисвах си косата, ако имам възможност да не работя бих гледала детето си до 3 годишна възраст и бих го дала на детска градина заради социалните контакти (неговите).

Какво ви става бе хора? Егати вманиачването. Аз освен добра майка на децата си, съм и добра съпруга, и добър и ценен професионалист и ще ми твърдите, че трябва да се чувствам виновна заради всичко това? Е, да ама не. И не знам какво й се обяснявате на госпожата-всеки си знае за себе си и няма право да съди другите.
Майка ми като ме е дала на 8 м. на ясла, за да се върне в цеха и ме е хранила с кисело мляко лоша майка ли е-за мен тя е най-добрата на света и я обичам с цялото си сърце.     

Каквито времената, такива и майките.
Естествено, че всички знаем какво е вредно и трябва да избягваме и вярвам, че поне ние, които се подвизаваме в този форум, действително спазваме поне този минимум.
Но, както се казва "прекален светец и Богу не е драг". Всички знаем, че нито начина по-който си родила, нито това дали кърмиш или не, правят майката добра, нито пък я канонизират за светица  .

 Предполагам , че secretgarden е провокирана от някаква случка.Нищо от това в нормални граници не е показател за добра и лоша майка.Защо го приемате лично?
Аз лично съм т.е. бях страстна пушачка , с мъжа ми винаги имахме водка в хладилника и си пиехме .Много ми беше трудно да се откажа от тези много мои любими неща , но алкохола го забравих в момента когато разбрах,че съм бремена, а цигари от време навреме си позволявам-няколко дръпки в посходящ момент, а и без кафе не можех да живея, а сега не съм пийвала от година вече,Не знам колко идеална майка съм , но всички около мен казват ,че не са вярвали че ще се променя и ще жертвам толкова неща в името на бебето.Като всяка майка разбира се. И въпреки всичко "любимата ми сцена " е следната: майка с цигара на шумното квартално кафе,на крачка от оживения булевард.Пушейки и пиейки кафето крещи на токущо проходило дете да дойде да седне на масата .И видиш ли за нейно учудване , това бебче кипящо от енергия и умиращо от интерес , че ходи й отказва да седи на масата , на която нищо не му е позволено да  пипа.За което то получава няколко шамара по лицето и е заставно да плаче близо до масата.А бремената й приятелка /също пушейки/ уж едиствената си цигара за деня я укоражава,че трябва да не позволява детето да променя живота й...........
 Момичета, всеки ден виждам подобни сценки.Никой не съдя .Аз съм си обещала , че и да умирам за кафе и цигара това няма да го направя.Дано наистина все по-малко майки го правят , а тези които им се струва нормално -незнам какво да кажа.
 ПС Малко извън темата,Тя и онази където си беше убила датето за едно червило , казваш че не е фрапиращо и  на всеки можело да се случе/Репортаж на М.Карбовси по Нова/

Аз не просто съм добра майка, ами съм най-добрата майка за децата си. Защото ги обичам от цялото си сърце, защото за мен е важно не само да са здрави, но и щастливи, разбирани, уважавани и самостоятелни личности.
За да бъда добра към децата си, трябва да съм добра преди всичко към себе си. Ако се тормозя от факта, че заради децата си трябва да се лиша или да не се развивам в кариерата си, никога няма да ги накарам да се чувстват истински желани и никога няма да съм искрена във всеотдайността си. Смятам, че времето и средствата отделени за фонда "и аз съм човек" (а защо не "аз съм човекът!") могат само да ни бъдат от помощ, за да се справим с това да си родител.
Много е важно как виждаш себе си и се самоопределяш. Аз не мога да кажа, че най-важната ми характеристика е, че съм майка. Или съпруга, или жена, или да се идентифицирам основно чрез професията ми. Всяко едно от тези неща е важно.

През първата ми бременност спрях цигарите на секундата въпреки сериозната степен на пристрастенност. Качих ужасно много килограми не-лишавайки се уж от нищо, а всъщност натоварвайки организма си с повече отколкото може да понесе и впоследствие той ми отвърна като не ми позволи да се върна в нормален вид. Чувствах се ужасно. Гледах детето си повече от две години преди да я дам на детска градина. Но през всичките тези 2 години имах нужда от редовна почивка от нея, макар да е кротичко, послушно и прекрасно дете. През цялото време страдах от угризения, че не съм добра майка, защото имах нужда да обърна внимание и на себе си, несъзнателно обвинявах детенцето си, защото се чувствах затъпяла от ежедневието на хранене, разходки, хранене, спане, разходки, хранене, сън. Всичко това водеше до самообвинения и депресии. Лека полека се справих с противоречивите си чувства и започнах да се чувствам не затормозена, а щастлива от това, че съм родител. Ето в този момент, смятам че станах истински добра майка. И нямам търпение да посрещна още едно слънчице.
Мисля си, че не бива да осъждаме прибързано никоя майка, родител не се става от момента на забременяването, а всъщност е доста дълъг процес, който трябва да мине през сериозно осъзнаване, осмисляне и почувстване.

Провокирана от темата..
Вчера си говорихме с братовчедка ми, която е бременна в 6ти месец вече.. На 20 години е (за мен си е лапе, може би защото така сме израстнали от малки ) .. Миналата година направи спонтанен аборт в първите седмици..
Но като гледам изобщо не си е взела поука от случката - като започнем с това, че ми се хвали как не била качила нито грам, дори била свалила 2 кила  (тя е била състезателка доста елитна по художествена гимнастика и няколко пъти почти е стигала до анорексията) - 170 см е висока.. и е 45 кг.. По цял ден не пие вода и почти не яде (кара само на плодове) за да не ходела често до тоалетната и да не станела дебела..
Пак лежа в болница цял месец за задържане - всички й казват да лежи, тя ходи на море, на планина.. по цял ден скитори улиците..

Моля се само да роди здраво бебенце и малко мозък отнакъде да и влезе в детската главичка 

На мен пък ми е странно защо се пускат такива теми Да не би някои да се чувстват прецакани (тия, дето раждат нормално, без упойка, кърмят до откат, не се боядисват и т.н.), че други са си спестили определени неща (долни егоисти :2gunfire). Не одобрявам пушенето и пиенето, аз и без да съм бременна не пуша. За яслите - необходими са, аз трябва да работя, за да яде това дете. А за боядисването - ами защо пък да ходиш като горгона девет месеца. За храненето - и аз съм важна, не само детето. Искам да не си развалям фигурата, като стана сто кила. Освен това, количеството не определя качеството на хранене. Аз съм "за" секциото по желание, който не ще да кърми, да не кърми - кво пък толкоз. Все едно всичките сме кърмени като Крали Марко по няколко години. Всеки да има право на избор. А дали съм добра майка - не знам, правя всичко възможно за това според моите разбирания. Всички се борим за място под слънцето!
И за протокола - и аз родих нормално, още си кърмя (без да се напъвам, така излезе, и да беше вече на ам, няма да си посипя главата с пепел), държа си телефона до бебето (барем някой се обади, че и аз имам нужда от членоразделен говор на среща си) и подкрепям с две ръце поддържаните бременни мадами (сега трябва да са двойно по-красиви)  

Предлагам(с най-добри чувства)sеkretgarden да изброи качествата,нужни за да може една майка да се нарече добра.Ще сравним и ще можем да и отговорим на въпроса и..Защото той беше дали сме добри майки...

Аз я попреглеждам темата от 1-2 дена, но не бях писала.
Мисля, че темата е добра, предразполага към размисъл. Не знам защо в част от отговорите, се вижда как жените някак си са подскочили като ужилени, чувстват се като че ли лично засегнати и почват да защитават своите позиции, начин на живот и т.н. Мисля, че авторката просто е искала да очертае някои основни много често срещани проявления при голяма част от днешните майки, а не толкова да атакува тези, които видиш ли влизат в някоя от групите ...

Така че не нападайте жената! Още повече тя говори "Ние, майките"

Няма смисъл никой да отрича, че пишенето, цигарите, висенето в запушените кафенета, ако щеш и прекомерното боядисване и ползване на разни химии за разкрасяване, не са полезни за бебока, било този в корема, било родения, било кърмения. Щото има такава нотка в някои от постовете. Но не съдя тези, които не могат да се откажат от тези неща, просто нека не се оправдават. Не мога да възприема и това майка да лиши бебето от кърма просто щото не й се кърми, а не заради друг проблем и обективна невъзможност. Няма по-полезно нещо за бебето от кърмата за изграждането на имунната му система. Аз лично съм много против това, майката да си търси своя си кеф, и това да бъде в ушърб на бебето, би могла да намери удоволствие в някакви нови неща - вместо по кафенетата - на планина, вместо да яде junk foods и да пие Кола да яде плодове, риба, зеленчуци, да пие сокове и т.н. Външният вид да поддържа с по-естествени средства. Никоя от нас не е на възраст да крие бели коси с боя за коса. Може пък за известно време да си станеш пак брюнетка/ блондинка. Това са просто идеи ...

Другият аспект - т.нар кариера - мисля, че трябва да се направи разлика - едно е жената поради финансова нужда на семейството да се върне на работа в един момент, това си е тяхна семейна работа и решение, съвсем друго е жената да иска да има същото професионално развитие, издигане и кариера, които би имала, ако нямаше дете. КАРИЕРА не значи просто да работиш за някаква фирма, за да си изкарваш прехраната. Кариера се постига чрез ГОЛЯМО отдаване на работата, отдаваш си сърцето, мислите и т.н. Е, въпросът ми е майките, които го искат това второто - изискващо такова отдаване на работата - как ще имате сили и възможност да се отдаване и с ПЪЛНА сила на детето/децата си? Ако мислите, че можете да правите и двете неща - брей - ще да сте доста способни   

И не напоследно място - наистина жената, когато стане майка, това НЕ става единствената й роля, освен майка тя е и съпруга. Дори ролята на съпруга е по-водеща и важна, защото това дете след 15-20 години ще тръгне по свой собствен житейски път, а ние ще продължим пътя си със съпрузите си. Така че наистина майката трябва да се поддържа, да не се запуска, особено килограмите след като роди. С това съм съгласна. Също така и бидейки майка да намира сили да поддържа и отношенията си с съпруга си в всякакъв смисъл, а не да се забие някъде сред памперсите и прането, а той пред телевизора. Това е нещо, в което си струва да се инвестират усилия и време, извън времето отдадено на бебето.

А иначе списъкът на sеkretgarden може да бъде продължен, ама това е друга тема. Писах само за нещата, които бяха засегнати по-рано.

Всеки преценява за себе си.
 Но като цяло има и добри и лоши майки, както и преди е имало. Нищо не става с нас сега. Откак свят светува всяка майка иска най-доброто за детето си, но за всяка това е различно.
Също така някои хора правят доста жертви със себе си, други са по-малко склонни на компромиси.
Аз гледам всичко да е в разумни граници.
Иначе се боядисвам, но не мисля че е кой знае пък колко вредно през бременността. Сега даже и малко попушвам, въпреки че още кърмя, но това си е мой личен избор. Мисля че е по-малкото зло.
А яслата, защо пък да е лошо нещо? Сега като гледам детето то е готово за ясла. Толкова е контактна и обича да си играе с други деца. Също така освен майка, аз си имам и мой социален живот. Огромен товар върху плещите на едно дете е да знае че всичко ти се върти около него. А и колко е здравословно и като каква личност ще се оформи?