Публикувана: 22 авг. 2007, 17:45 ч.
Последно мнение: 1 септ. 2007, 23:28 ч.

Отново за аборта!

2 626
35
1

Гост

# 15 23 авг. 2007, 03:20 ч.

Мнения: 4 380

Не знам какъв опит искаш да чуеш. Имам един спонтанен с желана бременност и два аборта по собствено желание. Не съм се замисляла нито за миг дали да ги направя, въпреки че имам само едно дете. Не съжалявам че го направих. Не съм се чувствала разбира се на седмото небе от мисълта че правя аборт, но и никога не съм се винила, защото никаква вина нямам.
Какво още като опит да ти кажа? С пълна упойка беше, не боли, събудих се и си продължих лекциите в съседната сграда. Животът продължи като преди.

# 16 23 авг. 2007, 09:28 ч.

Мнения: 139

Ако една бременност е нежелана, или непланирана в първия момент тя е проблем. Но абортът решава този "проблем", пораждайки друг, често пъти много по-сериозен проблем.
Бих могла да си представя, че една тийнейджърка може да направи такова нещо, често под влияние на партньор, или от страх от родители, но умът ми не побира как жена, вече дала живот може да отнеме правото на живот на следващото си дете.
Ако семейният климат при теб е благоприятен т.е -децата ти са близки помежду си и ти си близка с тях и финансовото Ви положение не е бедствено - то моят съвет е да си подариш шанса да изживееш тази бременност и да подариш на децата си братче, или сестриче.

# 17 23 авг. 2007, 10:53 ч.

Мнения: 474

Ами аз не видях да посочваш нито един аргумент, който да те кара да правиш аборт, освен че е нежелана бременност, т.е. станало е случайно така да се каже. В другата тема имаше много основания за размисъл- здравословно състояние, финансова нестабилност, мъжа против, роднините против... Ти нищо не изтъкваш като причина, значи- раждаш си още 1 бебе, отглеждаш си заедно 2 -те малки деца, голямото ти е вече достатъчно порастнало да се самообслужва. Е, не че е лесно с 3 деца, но съм сигурна, че няма да съжаляваш. Особено, ако мъжът ти приема тази отговорност, може да ви осигури и за теб не е проблем да си предвидиш още примерно + 2 години стоене в къщи.

# 18 23 авг. 2007, 11:11 ч.

Варна
Мнения: 2 268

Какво да ти кажа.... Имам един аборт по собствено желание още преди да имам дете, след него спонтанен и чак тогава се роди голямата ми дъщеря. Никога, нито за миг, дори и след спонтанния аборт (мислех си че предишния го е "предизвикал" ) не съм съжалявала за решението си. Тогава това беше правилното. Трудна ти е дилемата, но не е нерешима.
Никъде обаче не прочетох как продължаването на тази бременност ще се отрази на другите ти
деца и на семейството. Имам предвид, че бебчо е още малък и когато ще прохожда и ще се налага да подтичваш след него ти ще си много бременна. А след като родиш, сама знаеш колко ще си ангажирана. Та мисълта ми е, че другите ти дечица ще са ощетени, ще им липсва много от вниманието ти, а и ти няма да можеш пълноценно и докрай да изживееш порастването им. Нека не ти звучи крайно, може би написани мислите ми изглеждат по сурови отколкото са всъщност.
Каквото и да решиш УСПЕХ от мен и кураж! bouquet

# 19 23 авг. 2007, 11:17 ч.

Ох... те аргументите са нож с 2 остриета...понякога ми се струва,че колкото и да са сериозни,ще прозвучат като оправдание...
От къде да започна...,живеем в чужбина,дойдохме преди години като нелегални и ни костваше много усилия и борба за да стигнем до начина на живот който водим в момента.Буквално тъкмо си стъпихме на краката и се роди малкия.Живота тук е доста интензивен/не че в България не е.../ и мисля,че ще ми е доста трудно да обръщам внимание на големия/че вече го тресе един пубертет/,да се грижа добре за малкия-който ще прохожда тъкмо когато аз трябва да раждам,да се грижа за дома и за съпруга си.Доста време сме заедно и той се терзае също колкото мен-работи непрекъснато за да можем да живеем нормално и понякога ми се струва,че му идва в повече..А как ще е да издържа сам 5 членно семейство+майка ми,за кято плаща всичко в БГ,не ми е ясно..А и трябва да спра да уча и да си остана поне още 3 години в къщи след като се роди бебето/яслите тук са безбожно скъпи/,а вече не съм първа младост...
Не казвам че имаме финансови проблеми,но все пак...още помня как съм отглеждала големия в БГ-по време на голямата мизерия и не искам това да се повтаря.
А и се съмнявам дали ще се справя физически,първо с корем и бебе после с прохождащо дете и кърмаче.Четно казано ми се струва страшничко....
Това е в общи линии.

# 20 23 авг. 2007, 13:29 ч.

Мнения: 17 407

Не знам какво точно целиш с пускането на темата- явно не е съвет... То отстрани акъли лесно се дават. Честно казано, на твое място бих го махнала. Говоря за себе си, ти си решаваш. Форумът няма да помогне Peace

# 21 24 авг. 2007, 10:17 ч.

Благодаря на всички за мненията и пожеланията! bouquet

Не пожелавам на никого да застава пред такава дилема-ужасно е!
Бъдете щастливи Hug

# 22 29 авг. 2007, 01:56 ч.

София /Абсурдистан
Мнения: 11 695

Цитат на: ДееНКа в чт, 23 авг 2007, 13:29

Не знам какво точно целиш с пускането на темата- явно не е съвет... То отстрани акъли лесно се дават. Честно казано, на твое място бих го махнала. Говоря за себе си, ти си решаваш Peace

Същото е и моето мнение Peace

Хубаво е да има повече деца, когато :
- Те са желани и чакани с нетърпение от цялото семеЙство;
- освен любов има и пари за отглеждането им;
- всяко дете си има лично пространство - собствена стая, където може да не пречи и да не му пречат;
- здравето на родителите не е проблем;
- родителите имат достатъчно психически и физически сили, много търпение и здрави нерви;
- и това не става с цената на отношенията между съпрузите;
- нито пък единят от съпрузите да се разсипва и разболява от бачкане, за да осигури наЙ-необходимото за семеЙството, а то пък изобщо не му вижда очите в къщи;
- не се ощетяват другите деца от към време за тях, внимание и материална осигуреност и на всяко едно дете в семейството може да бъде осигурено еднакво количество и от трите неща;
- не се спира или прекъсва за дълго време ничие професионално развитие;
- новото дете не е "на баир лозе", нито пък е плюшена играчка;
- цялото семейство има готовност за пълно и безрезервно себеотдаване на новото му попълнение.
Можеш ли на всичко това да отговориш с "да"?
Ако е така, значи си късметлийка Simple Smile

Последна редакция: ср, 29 авг 2007, 02:26 от Unknown_lady

# 23 29 авг. 2007, 09:44 ч.

Цитат на: Unknown_lady в ср, 29 авг 2007, 01:56

Същото е и моето мнение Peace

За съжаление не мога да отговоря с "да" на всички въпроси Cry

След дълъг и мъчителен разговор с половинката,решихме,че не искаме това дете " с цената на всичко".Това ще коства на нас и на другите ни 2 деца твърде много.Аз като майка и съпруга искам да имам достатъчно внимание за възпитанието и отглеждането на децата си,достатъчно време и внимание за мъжа си,достатъчно време за дома си.Не искам да се правя на героиня и накрая-нито децата -гледани,нито мъжа-обичан и щастлив,нито дома-като хората.А и аз все пак душа нося.... Sad

Така,че с риск да ме анатемосат всички противници на аборта...реших да взема по трудното и жестоко решение,но и решението с което мога да продължа да живея нормално.
Бъдете щастливи и се пазете. bouquet

# 24 29 авг. 2007, 10:06 ч.

Мнения: 3 675

нека авторката сама вземе решение, но аз лично не бих направила аборт. самата аз имам проблеми, не мога да забременея, опитваме с мъжа ми вече година и половина. Имам приятелка, която роди миналата година през април, а сега през декември чака второ, както виждате не е направила аборт.А тя споделя, че е изключително трудно с вечно припкащо и правещо бели дете на 1,5.

# 25 29 авг. 2007, 12:14 ч.

Мнения: 2 723

Важното е решението да се вземе единодушно от двамата със съпруга ти.
Щом сте на едно мнение, всичко ще е наред.

Страшно е ако после ти обвиняваш него, или той теб за прекъснатата бременност Hug

# 26 30 авг. 2007, 19:15 ч.

Мнения: 3 634

Втори аборт бих направила само по медицински причини. След стреса, който изживяхме с този "по желание", мъжът ми е на същото мнение.

# 27 30 авг. 2007, 22:01 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Това не е по-трудното решение, напротив- по-лесното е... "отърваваш" се от проблема.
Но щом е единодушно... успех... ще ми се да сложа ухилен емотикон, но няма да върви...

# 28 31 авг. 2007, 09:55 ч.

Мнения: 247

Цитат на: Рени в чт, 30 авг 2007, 22:01

Това не е по-трудното решение, напротив- по-лесното е... "отърваваш" се от проблема.

Рени не съм съгласна с теб.По-лесно би било ако човека е емоционален тапир,опериран от всякакъв род чувствителност.Решението да се постъпи така не винаги е "отърваване" от някакъв "проблем".Защо изобщо трябва да се разглежда нежеланата /по каквито и да било причини/ бременност като проблем?За мен това е една изключително трудна житейска ситуация,в която трябва да вземеш решение-определено не от най-лесните в живота.
Аз лично винаги съм се водила от това кое е най-доброто за децата ми:ако появата на трето дете поставя другите ми две в неблагоприятна позиция/разбирай-липса на време,внимание,средства,ласки....и т.н./,то извода е ясен.
Личния избор за такава драстична стъпка,не винаги е лесен и е свързан с много терзания, угризения и стрес.
Късмет на момичето.

# 29 31 авг. 2007, 10:03 ч.

София
Мнения: 12 554

Най-накрая да прочета едно разумно мнение на жена, която трябва да вземе решение. Не основано само на емоционални доводи.
Аман от жени, които обръщат внимание само на това дали аборта е убийство или не, а забравят, че с раждането на третото дете с толкова малка разлика ощетяват останалите си две деца.

Рени няма лесни решения, има отговорност.

И пак ще вметна, че ще е чудесно, ако авторката на темата и съпругът й подобрят предохранителните мерки, за да няма и друг път трудни решения.

Препоръчани теми

Психически нестабилен и агресивен член на семейството

Сексуално несъвместими в семейството

?Въпроси всякакви за СО? 2024

Панахида около Великден

Причина:

Причина: