ИЗПАРЕНО ЖЕЛАНИЕ

Много правилно Писанче....а аз освен бебето, ще почакам и приятеля ми да ме поиска...освен ако не е закъснял вече.... Такъв е живота

муши горе главата душко скоро ще стане бебето слушай ко ти казвам на мене ми говорят сините камъни не звездите ама и те познавам шъ знайш
момичета я по весело да гледате изпарено желание ала бала никакви такива нямаме и наще се разплокаха амаха

 

като ви чета си спомних и при мен какво беше. имах толкова лесен за оправяне проблем, който обаче невидяха сумати години а аз се побърках и даже мислех че съм сериозно болна  - това за некадърниците при които ходех, а уж професори бе. бях не само отчаяна, в депресия и какво ли не, ами се отказах от работата си и какво ли не. само танцуването и мъжа ми ме спасяваха. та недейте толкова да го мислите, гледайте си живота и бъдете щастливи с хората които обичате и които ви обичат, другото само ще си дойде естествено не и без ваши усилия. но в никой случай да не стане фикс идея. адски е побъркващо и ненужно.

Не се обиждай, но направо съм потресена от такова отноШение. А да попитам, мъжът ти правил ли е спермограма? Ако наистина се раzдели с теб, zаЩото не можеШ да zабременееШ, то не съжалявай. Заслужила си неЩо по добро. Много е важно в такъв момент да имаШ подкрепата на чосвека до теб, а не нераzбирателство. В клиника по стерилитет били ли сте?

  Е това за мен е тъпотия съжлявам, че го казвам ами ако проблема е в негооооооооооооооооооо ААААА

Муши-има го този момент, той просто е неизбежен...и не само в неимоверното желание за дете. В стремежа си към всяка една мечта, амбициите малко по малко се изпаряват, виждайки как тя все повече се отдалечава от нас...Отчаянието настъпва, тогава когато започваме все по-малко да вярваме че ще реализираме начинанието си...тогава идва и идеята да зарежем всичко и да го оставим там до където сме стигнали, пък каквото ще да става...като че ли искаме да се оттървем от бремето на несигурността и съмнението, да се оттърсим от отговорността и ангажимента към позитивирането на своето начинание...И...това е вид изход, намираме утеха в други битови аспекти-да излезем с приятели, да си доставим малки удоволствия, да напазаруваме нещо, да открием ново хоби или в краен случай дори да избягаме някъде далеч и да оставим несбъднатата мечта тук и сега...а всъщност тя живее дълбоко в сърцето ни и дори и на северния полюс да идем или да си платим за пътешествие до луната навсякъде ще ни преследва...Всички сме уморени и отчаяни, всички сме безсилни или пред Господ и съдбата или пред медицината и здравословните проблеми, но сме достатъчно силни за да продължим да искаме и да се надяваме...Просто трябва да приемем факта, че вероятно това ще ни отнеме повече време и ще трябва да изчакаме...Хубавите неща на този свят се градят трудно с мъки и търпение. Представи си, че трябва да построиш къща-едва ли ще може да стане за един ден-трябва план, трябват средства, трябват материали и труд...най-вече труд. Да при някои става много лесно-имат достатъчно пари, печелят от тотото или получават наследство-купуват си голяма прекрасна къща, събуват си обувките и сядат на комфортното кресло пред камината без дори да са си помръднали пръста, както и много жени забременяват от раз...Но тези хора не могат да усетят насладата от това, че са допринесли за този лукс или от това че успели да осъществят мечтите ти си по свой собствен начин...Така че ние сме тези, които трябва да се борят и да успеят...Ами ако има някакъв проблем, който трябва да се лекува, а ние го зарежем-той би се усложнил и тогава може да е много по-трудно да се справим...Далеч съм от мисълта, че сме болни, просто давам пример...Трудно е но не бива да даваме път на отчаянието, нещата ще се случат, ако не веднага то скоро, защото ги искаме и защото полагаме достатъчно усилия за тях, защото го заслужаваме!!!

Туй то се нарича "варикоцеле" мило дете
А мама ако е със втора регистрация нали знае какво следва ?
Аз не вярвам в тезата "успокой се и ще стане"...просто не вярвам.
Вярвам в силата на човека да се изправи дори след падане.
Вярвам в любовта на хората.
Вярвам в щастливия край на всяко начало.
Вярвам...
Повярвайте и вие 

Катето, толкова хубаво си го описала, че чак се просълзих. Хвана ме срам за отчаянието в което се намирам. Благодаря ти, мила, благодаря ти много за силата и позитивизма ти.   

Катето мила приятелко, мога само да те прегърна след всичко написано от теб 

Благодаря ти Херка за всичко, ти и твоите колежки сте страшно всеотдайни!!!   

Кате това което си написала е много трогващо и истинско.
Хреа ти си ми пример за надежда.вярвам че и аз някой ден ще имам едно малко съкровище с такива прекрасни очи в които да потъвам като твоя малък Слави
 

Кате  

Кате,   

Охххх, да споделя и аз мнението си по темата ...................
Желанието ми определено не се е изпарило, напротив, колкото повече време минава, толкова по-голямо става. Но определено вече спрях да се тормозя толкова. До преди 2 месеца ревях, тръшках се, карахме се с мъжа ми и какво ли още не. Просто вече съм се отдала на времето и съдбата. Чака ни сватба октомври. До тогава съм решила да не се вманиачавам излишно. След сватбата ако все още няма плод на любовта ни, отивам на лапароскопия. Иска ми се да нямам проблем, да е просто стечение на обстоятелствата или само лош късмет, но си давам ясна сметка, че вероятността да е нещо сериозно е също толкова възможна. Трудно ми е да гледам вече малки деца и бременни жени и да не се обвинявам, че аз не мога да стана майка. Трудно ми да приемам разочарованието на мъжа ми всеки месец, когато ми дойде. Трудно ми е да обяснявам на всички, които ни питат какво още чакаме, та не си направим бебе........ всичко ми е трудно, но не се предавам. Напротив - ставам по-силна и по-амбицирана. Защото вярвам, че съм добър човек и лошо на никого не съм пожелавала или правила. Вярващ човек съм и се моля на Господ да ме дари с рожба.
Мисля, че човек трябва да преследва мечтите си, защото те ни крепят и ни карат да се чувстваме живи.