С приятеля ми се разделихме.
тъпо ми е, не виждам светлина в тунела. много време бяхме заедно, а нищо така и не създадохме, чувствам се като абсолютна идиотка. аз рева и се тръшкам, на него му е минала тръпката и са му се износили чувствата. много ме боли защото му се тръшках и ревях и не можех да повярвам, че това съм аз, че така го моля и си прося да е с мен. направо си беше истерия. сега ми е като сън някакъв. в момента съм със здравословен проблем, нямам нито пари нито възможност много да излизам от вкъщи. целия ден чета този форум и се поуспокоявам колко по тежки случаи от моя има. много ме е яд защото от почти от самото начало инстинктивно знаех, че нещата не са баш каот хората, че ме манипулира и изнудва на моменти и че горкият той много ме обича, но се караме и затова понякога ме удря или говори грубиянщини. ок, неговата е ясна, но кой ме кара аз да го търся и да искам да съм с него? защо се чувствам така потъпкана от това, че не иска да е с мен и защо изобщо си спомням хубавите неща предимно? има нещо много ненормално в мен и явно ми е по ценно да се чувствам по някакъв много неистински начин обичана, отколкото да съм свободна.
Като чета по форума вие имате деца и много други проблеми, с кото да се справяте. Аз нямам проблеми от този род, направо не знам как за толкова години успях да си вкарам толкова автоголове. защо изобщо изпитвам нещо към този човек? сега на всичкото отгоре ми предстои и да напусна работа, вчера трябваше да предупредя, но нямах сили.
Събуждам се от съня и търся някаква логика и оправдание , по скоро обяснение за себе си и поведението си . и не мога да намеря.
Благодарна съм му, че честно почтено си каза, че не ме е обичал от много време, но така наистина обезсмисля всичко. да беше казал по рано.
Няма за какво да го обвиня, защото се случват такива неща - чувствата за това са чувства, но определено на моменти искам да умра. Лошото е, че даже не ме е яд за кофти постъпките му, а за това, че не ме обича.
Което ме кара да се срамувам адски много от себе си. Винаги съм запазвала някаква емоционална независимост, не знам какво се случи с мен изобщо. Сега съм безчувствеена и като в запой, но предната вечер седях до нощите да го моля и да плача. просто го молих да дойде да се видим за последно. Не знам как изобщо паднах толкова ниско .
Сега си седя на ниското, за по-стабилно. Направо си лежа.