И нашето е така-шмати като тати 
(уф,че и рима има 
)
(уф,че и рима има )- Публикувана: 20 авг. 2007, 15:01 ч.
- Последно мнение: 21 авг. 2007, 14:39 ч.
Отношенията преди и след детето?
Ох,това ми е малко болна тема 
Ами отношенията ни са от едната крайност до другата.В началото аз бях притеснена и изнервена дали се справям добре.Дразнех,че мъжа ми не чуваше Ина нощем,че не проявяваше същата любов и загриженост като мен,че нямаше инстинкта,който все повече усещах аз и т.н.После като реши да направи нещо пък се изнервях,че не го прави токлова бързо и така добре както аз бих го направила.Абе хич не беше розово.Не ми оставаха достатъчно сили и желание за секс и той ревнуваше и се чувстваше пренебрегнат.С течение на времето нещата се наместиха,моите хормони се нормализираха 
и стана по-добре.Разбрах,че бащиното чувство се заражда много по-бавно и се примирих с това,а оттам и спрях да се дразня на много неща.Сега се джвавкаме от време на време,но на много по-различно ниво.Надявам се при вас нещата да се нормализират по-бързо и да не се налага да минавате през тези етапи 
Ами отношенията ни са от едната крайност до другата.В началото аз бях притеснена и изнервена дали се справям добре.Дразнех,че мъжа ми не чуваше Ина нощем,че не проявяваше същата любов и загриженост като мен,че нямаше инстинкта,който все повече усещах аз и т.н.После като реши да направи нещо пък се изнервях,че не го прави токлова бързо и така добре както аз бих го направила.Абе хич не беше розово.Не ми оставаха достатъчно сили и желание за секс и той ревнуваше и се чувстваше пренебрегнат.С течение на времето нещата се наместиха,моите хормони се нормализираха и стана по-добре.Разбрах,че бащиното чувство се заражда много по-бавно и се примирих с това,а оттам и спрях да се дразня на много неща.Сега се джвавкаме от време на време,но на много по-различно ниво.Надявам се при вас нещата да се нормализират по-бързо и да не се налага да минавате през тези етапи 
Същата история, изпаднахме и двамата в следродилна депресия...Два пъти! 
В началото след раждането бяхме мелко напрегнати, но сега нещата са си ок - в смисъл както бяхме преди да се появи детето.
Различното е, че вече нямаме лично време и пространство, а и това малко или много се отразява на връзката. Затова се опитваме, всеки път когато някой пожелае да гледа децата, дори и за 1 час, да се възползваме максимално. Но безспорно сме и двойно по-щастливи
; напрежение, стрес...нормално е да е подтиснат човек понякога, но мисля, че се справяме добре; но на първо място вече са децата, няма как да не е така...а време за нас все се намира 
Отношенията ни са същите, но намираме по-малко време един за друг. Друго не се е променило.
И при нас е така.