Мислех, че боли много.Но се разочаровах 
, все едно имах силни менструални болки 
, все едно имах силни менструални болки - Публикувана: 20 авг. 2007, 11:42 ч.
- Последно мнение: 25 авг. 2007, 23:55 ч.
Много ли боли при раждане
Мен много ме боля!Бая зор видях,обаче... в момента в който се роди забравих,че ме е боляло,забравих,че ме шият,просто нищо от това не ме интересуваше и единствено се мъчех да го зърна.Виждах,че зад стъклото го мият,теглят и се опитвах да му фиксирам чертите,да му чуя гласа!Почти нищо не видях,но беше достатъчно,за да го позная веднага след като ми го донесоха по-късно!Спомена за болката беше изчезнал и единствено той имаше значение!Точно като по филмите:) Не се страхувай,това ще са най-ярките и най-красивите спомени в живота ти. Болката минава и се забравя! Остава резултата:))
Пожелавам ти бързо раждане,докато не усетиш никога няма да разбереш как и колко боли.Истинската болка всъщност започва(поне при мен беше така),когато "изгонваш" плода.Боли и то много,аз не мога да го нарека сладка болка,но след известно време се забравя и остава спомена че много е боляло.Това е ...може пък ти да си от щастливките,които раждат бързо и почти безболезнено
Боли си, но не е нетърпима болка, а най-хубавото е, че не е постоянна и можеш да си починеш между контракциите.
Ако много те е страх от болката ползвах упойка.
Страха прави болката - буквално!
Ако много те е страх от болката ползвах упойка.
Страха прави болката - буквално!
Мдам, аз също.
Болката се причинява от страха, защото повдига нивото на адреналина, а той спира веществата в организма, които действат като естествена упойка.
Най-добрият вариант е да приемеш раждането като работа, която трябва да свършиш. Да не ти пука от болници, лекари и раждане. Ти си там, за да си гушнеш бебето и толкоз. После си отивате вкъщи и там вече става ясно колко те бива и дали си издържлива
Но затова пък мина доста бързо.И в момента в който си видях бебето всичко забравих!
Страхотни отговори момичета.
Аз съм с две нормални раждания без обезболяващи и си мечтая за трето дете - значи не е чак толкова страшно.
Прилича на скачането във вода с главата надолу, страшно е първия път, докато не разбереш какво е , а после като сложиш на кантара нещата, радостта да гушкаш едно пухкаво малко същество винаги надделява...
Аз съм с две нормални раждания без обезболяващи и си мечтая за трето дете - значи не е чак толкова страшно.
Прилича на скачането във вода с главата надолу, страшно е първия път, докато не разбереш какво е , а после като сложиш на кантара нещата, радостта да гушкаш едно пухкаво малко същество винаги надделява...
Всичко зависи от две неща:прагът на болка, който при всеки човек е различен(индивидуален), и психологическата нагласа.Стресът и страхът от раждането усилват болката.
Мен ме болеше.
Аз си признавам, че не понасям болка 
Затова пожелах упойка и не съжалявам 
Страхотни отговори момичета.
Аз съм с две нормални раждания без обезболяващи и си мечтая за трето дете - значи не е чак толкова страшно.
Прилича на скачането във вода с главата надолу, страшно е първия път, докато не разбереш какво е , а после като сложиш на кантара нещата, радостта да гушкаш едно пухкаво малко същество винаги надделява...
Аз съм с две нормални раждания без обезболяващи и си мечтая за трето дете - значи не е чак толкова страшно.
Прилича на скачането във вода с главата надолу, страшно е първия път, докато не разбереш какво е , а после като сложиш на кантара нещата, радостта да гушкаш едно пухкаво малко същество винаги надделява...
Абсолютно подкрепям това мнение... че ме боля, боля ме... и то доста... и дълго. Но нито за секунда преди да родя не съм се замисляла за болката. Просто това най-малко ме интересуваше... по ми беше важно детето да е здраво. След като гушнах мъника моменталически се изтриха всички спомени за болка, неудобство и какво ли още не. Готова съм веднага да идя да родя пак само и само да почувствам онази радост от първата глъдка въздух, първото изплакване, първата прегръдка и първата целувка...
Мен ме боля адски много понеже раждането беше предизвикано със системи и ми сложиха и хапче тъй като преносвах. Колкото и да не вярвах, че болката се забравя - сеа съм убедена, че е така. Веднага щом бебо излезна забравих, че съм го раждала 30 часа. 
Наистина при всеки е индивидуално - леко раждане и дано ти си от тези, които не ги боли много.
Наистина при всеки е индивидуално - леко раждане и дано ти си от тези, които не ги боли много.