... Много красиво животно!
За повечето е прекалено несъразмерно, за да е красиво.
- Публикувана: 20 авг. 2007, 04:14 ч.
- Последно мнение: 16 фев. 2008, 07:25 ч.
Не „хипотенуза”, братчед... Хипотеза!
За повечето е прекалено несъразмерно, за да е красиво.
... Много красиво животно!
За повечето е прекалено несъразмерно, за да е красиво.
Правилните пропорции са определящи, но понякога и несъразмерността си има своето очарование.
Жирафите са красиви според мен, заради окраската. Освен това имат дълга, изящна шия и големи топли очи
... В какво се изразява красотата според теб?...
Жирафите са красиви според мен, заради окраската. Освен това имат дълга, изящна шия и големи топли очи...
Жирафите са красиви според мен, заради окраската. Освен това имат дълга, изящна шия и големи топли очи...
Кравите също. И на мен ми харесват (кравите). Харесват ми и жирафите.
И всичко, което не излъчва заплаха, предчувствие за вреда или болка, ми харесва.
Понякога това е красота, понякога - само чар (или друго определение, свързано някак с хормоните, които въпросното нещо разбърква и предизвиква така разни чувства у нас).
....
Кравите също ...
Кравите също ...
Като се замисля... телетата са по-красиви.
... Жирафите са красиви според мен, заради окраската...
Окраската на жирафите може да е различна. Мисля, че има няколко вида при тях. Даже навремето са ги мислели за различни животни, май (различно ошарените жирафи).
То стана като в темата в Клюкарника "Покажи ми красота".
Ама,
един тигър, как го виждаш? Е, на картинка, де.
http://www.solarnavigator.net/animal_kingdom/animal_images/Tiger … nning_in_snow.jpg
Ама,
И всичко, което не излъчва заплаха, предчувствие за вреда или болка, ми харесва.
http://www.solarnavigator.net/animal_kingdom/animal_images/Tiger … nning_in_snow.jpg
... един тигър, как го виждаш? Е, на картинка, де.
Е, хайде!
Знаеш отговора: На картинка - красив.
Мен наскоро много ме развесели следният цитат, малко е дълъг, за да си го сложа в подписа, иначе щях:
"Частици като електроните са доста неясни, трудно се дефинират, имат дразнещия навик да бъдат ту тук, ту там. Едва когато бъдат забелязани, те са принудени да вземат решение къде точно да бъдат."
Маркъс Чоун, от една книга, която бях позабравила и се заех да препрочитам малко по задължение в началото.
Та, ако и на някой друг му е интересна темата, можем да разнищим двойствената природа на елементарните частици, квантовите компютри и теорията за многото светове...
Или, за да го свържа с предишната тема - в някаква определена посока ли е тръгнал жирафът, след като са го снимали, или е поел във всички посоки едновременно
"Частици като електроните са доста неясни, трудно се дефинират, имат дразнещия навик да бъдат ту тук, ту там. Едва когато бъдат забелязани, те са принудени да вземат решение къде точно да бъдат."
Маркъс Чоун, от една книга, която бях позабравила и се заех да препрочитам малко по задължение в началото.
Та, ако и на някой друг му е интересна темата, можем да разнищим двойствената природа на елементарните частици, квантовите компютри и теорията за многото светове...
Или, за да го свържа с предишната тема - в някаква определена посока ли е тръгнал жирафът, след като са го снимали, или е поел във всички посоки едновременно
...
Маркъс Чоун, от една книга, която бях позабравила и се заех да препрочитам малко по задължение в началото.
Маркъс Чоун, от една книга, която бях позабравила и се заех да препрочитам малко по задължение в началото.
Решила съм да си поръчам тази негова, но нещо се помотквам:
http://www.inrne.bas.bg/wop/ARCHIVE/wop_4_2004/15%20Recenzia%2012%20idei.htm
...Или, за да го свържа с предишната тема - в някаква определена посока ли е тръгнал жирафът, след като са го снимали, или е поел във всички посоки едновременно
..."Частици като електроните са доста неясни, трудно се дефинират, имат дразнещия навик да бъдат ту тук, ту там. Едва когато бъдат забелязани, те са принудени да вземат решение къде точно да бъдат." ...
Това определение за електроните е много подходящо за мислите:
Мислите като процес са доста неясни, трудно формулираме какво точно мислим, имат дразнещия навик да бъдат ту, ту там. Едва, когато бъдат за забелязани, те са принудени да вземат решение как точно да прозвучат при опит да бъдат изказани.
Да не би пък това да е доказателство, че мислите са материални, блуждаещи електрони на нашето подсъзнание, които - като се свържат подходящо с други такива блуждаещи мисли, образуват трайната структура на някоя мисъл от съзнанието?
... Или, за да го свържа с предишната тема - в някаква определена посока ли е тръгнал жирафът, след като са го снимали, или е поел във всички посоки едновременно
Ми то е ясно - относително е.
Зависи от отправната ти система, от твоята гледна точка.
Ако наистина питаш от свое име, в определена посока е тръгнал безспорно.
Silvy, същата е. Но не знам дали да я препоръчвам или не. Интересна е, достъпно е написана, единствено ме дразни приповдигнатият тон на писателя, но пък гледал е да привлече повече читатели човекът.
Тия неща съм ги чела и на други места, но не помня автори.
Холограма, уж питах от някаква "обективна" гледна точка. Ама такава няма как да има. Ако няма Наблюдател (съзнание някакво), електронът минава през много места едновременно. Щом сложим някакъв детектор, за да го наблюдаваме, това коренно се променя.
Според теорията за многото светове, жирафът тръгва във всевъзможни посоки, в отделни светове. Има и различни мои/твои "аз", които виждат всяко поотделно различните посоки и са в различни светове.
Сравнението ти с мислите е интересно. Аз се ровех в тази книга с подобна идея, мислех да правя аналогия между елементарните частици във физиката и концептуалните 'елементарни частици', които пак са мисловни. Не че някой ги е изолиран със сигурност, тия последните. С тях е все едно да си гониш опашката.
Тия неща съм ги чела и на други места, но не помня автори.
Холограма, уж питах от някаква "обективна" гледна точка. Ама такава няма как да има. Ако няма Наблюдател (съзнание някакво), електронът минава през много места едновременно. Щом сложим някакъв детектор, за да го наблюдаваме, това коренно се променя.
Според теорията за многото светове, жирафът тръгва във всевъзможни посоки, в отделни светове. Има и различни мои/твои "аз", които виждат всяко поотделно различните посоки и са в различни светове.
Сравнението ти с мислите е интересно. Аз се ровех в тази книга с подобна идея, мислех да правя аналогия между елементарните частици във физиката и концептуалните 'елементарни частици', които пак са мисловни. Не че някой ги е изолиран със сигурност, тия последните. С тях е все едно да си гониш опашката.