Мимолетнонеописуемоводовътежностранен.
Докарах ли го една дума?
Докарах ли го една дума?
- Публикувана: 16 авг. 2007, 18:14 ч.
- Последно мнение: 27 авг. 2007, 13:55 ч.
Какъв е животът ви?
Мимолетнонеописуемоводовътежностранен.
Докарах ли го една дума?
Докарах ли го една дума?
Май успя!
ОФФ топик, извинявам се за който, но ще си позволя да ви попитам тук и да не отварям нова тема 
: Не ви ли се струва, че човек е програмиран да помни и изживява най-силно тежките моменти в живота си? Предвид отговорите в тази тема, предното ме навежа на мисълта, че е все по-често срещано явление. Черноглед ли е човека по природа и кое налага този дисбаланс?
: Не ви ли се струва, че човек е програмиран да помни и изживява най-силно тежките моменти в живота си? Предвид отговорите в тази тема, предното ме навежа на мисълта, че е все по-често срещано явление. Черноглед ли е човека по природа и кое налага този дисбаланс?
Стрелче, замисли се за детството си. Не помниш ли предимно хубавите неща? Аз мисля, че в дългосрочен план хората помнят повече хубавото. 
Бъркаш в раната, но няма как да знаеш, че именно детството си не искам да си спомням. С това провокира още един въпрос - как и дали то се отразява на живота ни след това?
Стрелче, замисли се за детството си. Не помниш ли предимно хубавите неща? Аз мисля, че в дългосрочен план хората помнят повече хубавото.
Бъркаш в раната, но няма как да знаеш, че именно детството си не искам да си спомням. С това провокира още един въпрос - как и дали то се отразява на живота ни след това?
И то много!В човек още от детска възраст е зараждат комплекси и страхове , които според мен ги преследват и в зрели години.Дори и себе си изтъквам!