Класа е да умееш да приемаш хората такива, каквито са, без да ги съдиш или да се вторачваш в "недостатъците" им, а първото чувство, с което пристъпваш към ближния да е добронамереност.
- Публикувана: 14 авг. 2007, 23:01 ч.
- Последно мнение: 16 авг. 2007, 09:38 ч.
Жена от " класа"....
И ето какво излезе: абсолютно всяка една от пишещите се смята за жена от класа.
Класа е да умееш да приемаш хората такива, каквито са, без да ги съдиш или да се вторачваш в "недостатъците" им, а първото чувство, с което пристъпваш към ближния да е добронамереност.
Тук това е религия.
Класа е да умееш да приемаш хората такива, каквито са, без да ги съдиш или да се вторачваш в "недостатъците" им, а първото чувство, с което пристъпваш към ближния да е добронамереност.
Тук това е религия.
На пък! 
За да няма недоразумения - визирам себе сиП.П. А съм от пипидългочорапчестата класа, пък вие не сте, хе-хе.
Май на класата й отиде блясъка
Ти, пък! Блясъкът идва от искрите, които хвърчат тук. Въпрос на тълкуване, ако дамата бъде така любезна...
Някои просто се раждат такива и не можеш да разбереш откъде са.
Други са така възпитани и израсли.
Удоволствие е да видиш такава жена
Други са така възпитани и израсли.
Удоволствие е да видиш такава жена
Напълно съм съгласна. Няма значение дали яде боб или черен хайвер, дали се вози в градския транспорт или я возят в Бентли, дали е облечена 20000 долара или за 100 лева. Важно е как го прави. Ако е с нужния финес и лекота, ако дори и да е с някоя пластмасова гривна ти се иска да имаш такава и да свалиш своята диамантена- това е жена от класа. Това е жената, която налага стандарти , където и да отиде, всички се обръщат след нея, слушат я с внимание, уважават я дори и да са по-високопоставени от нея. Познавам такава жена. Кара евтина кола, дрехите и не са скъпи, живее в панелка, обаче излъчва такъв аристократизъм. Красива, умна, обаятелна . Удоволствие е да се говори с нея. Сякаш се връщаш във времето на кринолините и изисканите обноски. Момиче-мечта 
И ето какво излезе: абсолютно всяка една от пишещите се смята за жена от класа.
И моя милост, обаче с щипка личен бунт, носеща умрелия си плъх на връвчица.
И моя милост, обаче с щипка личен бунт, носеща умрелия си плъх на връвчица.
Чак пък всички
И ето какво излезе: абсолютно всяка една от пишещите се смята за жена от класа.
аз съм мнооого далеч от тази жена, ама ..да не кажа, че нищо общо нямаме
Сега сядам и прочетох всички отговори - страхотни са!
Исках да ви разкажа за две жени, едната е на почти моя възраст, родена и отгледана в аристократичен дух, с всички екстри ( начин на хранене, събиране на всички на вечеря, домашна помощница, готвач, английски, немски, френски език), научена на обноски и държание, въобще от нея наистина лъха класа.
Проблема идва преди 15 години - запознава се с народно момче, от село, прекрасен мъж ( още са заедно), представя го ( както е по етикет) на роднините си, но за лош късмет не го одобряват.
Баща й заявява, че ако само посмее да се омъжи за него, ще я лиши от наследство ( огромно, на пъпа на София), че няма вече да има баща и майка, че ще се откаже от нея и т.н.
Жената пристъпва бащината воля и се омъжва, но и до днес живее трудно, с много лишения, не гладуват защото мъжът е много работлив и страшно отдаден на семейството си, но живеят трудно...
Е, тази жена я познавам от 25 години, бяхме малки, учехме заедно...сега я виждам често - не е спряла да ми мирише на класа, нищо, че не е облечена по последна мода, нищо, че не е със скъп парфюм, просто всеки разговор с нея ме кара да притихвам от великолепието, което излъчва, от финеса, с който говори, от погледа й ( не е угаснал от толкова проблеми), просто всеки разговор с нея ме учи на нещо.
Втората е жена с обикновено минало, детство, което не е било от най - щастливите, беше посредствен ученик, все на косъм минаваше от курс в курс, проста и неука, елементарно възпитане за нищо нямаше, дори разговорите ни по детски вървяха трудно...
Случайно преди три месеца я виждам в Южния парк - не можех да я сбъркам, все така си изглеждаше въпреки страхотните дрехи, въпреки количката Куенти ( или нещо такова, не се впечатлявам особено и не знам точната марка), въпреки скъпите бижута и телефона ( не пропусна да погледне нещо за да го отвори и да го видя), целия инкрустиран с камъни Сваровски, въпреки страхотните обувки на сина й и целия блясък, който струеше от нея....не, не, не я сбърках - същата посредствена личност, същия маниер, същите просташки подвиквания, нищо съществено, само неприятни спомени обвити в скъпа опаковка , като луксозен бонбон (но с изтекъл срок на годност, престоял години на дъжд и слънце и опакован няколко пъти в все по - скъпи опаковки).
Е, помислих си, какво е да имаш много, но нищо да не вложиш в себе си?
Моля да не се приема лично и в двата случая, нека разсъждаваме...
П.С. Трамел и Карен са жените от класа за мен от форума.
Исках да ви разкажа за две жени, едната е на почти моя възраст, родена и отгледана в аристократичен дух, с всички екстри ( начин на хранене, събиране на всички на вечеря, домашна помощница, готвач, английски, немски, френски език), научена на обноски и държание, въобще от нея наистина лъха класа.
Проблема идва преди 15 години - запознава се с народно момче, от село, прекрасен мъж ( още са заедно), представя го ( както е по етикет) на роднините си, но за лош късмет не го одобряват.
Баща й заявява, че ако само посмее да се омъжи за него, ще я лиши от наследство ( огромно, на пъпа на София), че няма вече да има баща и майка, че ще се откаже от нея и т.н.
Жената пристъпва бащината воля и се омъжва, но и до днес живее трудно, с много лишения, не гладуват защото мъжът е много работлив и страшно отдаден на семейството си, но живеят трудно...
Е, тази жена я познавам от 25 години, бяхме малки, учехме заедно...сега я виждам често - не е спряла да ми мирише на класа, нищо, че не е облечена по последна мода, нищо, че не е със скъп парфюм, просто всеки разговор с нея ме кара да притихвам от великолепието, което излъчва, от финеса, с който говори, от погледа й ( не е угаснал от толкова проблеми), просто всеки разговор с нея ме учи на нещо.
Втората е жена с обикновено минало, детство, което не е било от най - щастливите, беше посредствен ученик, все на косъм минаваше от курс в курс, проста и неука, елементарно възпитане за нищо нямаше, дори разговорите ни по детски вървяха трудно...
Случайно преди три месеца я виждам в Южния парк - не можех да я сбъркам, все така си изглеждаше въпреки страхотните дрехи, въпреки количката Куенти ( или нещо такова, не се впечатлявам особено и не знам точната марка), въпреки скъпите бижута и телефона ( не пропусна да погледне нещо за да го отвори и да го видя), целия инкрустиран с камъни Сваровски, въпреки страхотните обувки на сина й и целия блясък, който струеше от нея....не, не, не я сбърках - същата посредствена личност, същия маниер, същите просташки подвиквания, нищо съществено, само неприятни спомени обвити в скъпа опаковка , като луксозен бонбон (но с изтекъл срок на годност, престоял години на дъжд и слънце и опакован няколко пъти в все по - скъпи опаковки).
Е, помислих си, какво е да имаш много, но нищо да не вложиш в себе си?
Моля да не се приема лично и в двата случая, нека разсъждаваме...
П.С. Трамел и Карен са жените от класа за мен от форума.
а жената от класа колко смуква на вечер? Да знам дали се класирам...