Аз знам, че бременна жена не може да е кръстница.. 
Това пък защо? - Публикувана: 14 авг. 2007, 15:56 ч.
- Последно мнение: 23 авг. 2007, 10:26 ч.
Как да кажа на кумата си...
Това пък защо? Аз знам, че бременна жена не може да е кръстница..
Това пък защо?И аз това се чудя....
Аз знам, че бременна жена не може да е кръстница..
Едва ли е вярно такова твърдение. Никъде никой не пита кръстницата дали е бременна
Точно днес кръстих едно мъниче
Чувствам се отговорна по някакъв начин за това дете и ще правя всичко възможно да "го науча на поне едно хубаво нещо", както казва авторката 
На твое място щях направо да кажа, че сме избрали еди- кой да кръсти детето. Точка. Може би като причина бих изтъкнала единствено, че искам двете деца да нямат един кръстник
Ъхъ, това ми се струва като най- благоразумен вариант за честолюбивата ти кума 
някой по-подробно да ми каже дали наистина може повече от един кръстник, ако има да прочета някъде .,.. извинявам се за офф-а, но да отворя нова тема... 
Аз знам, че бременна жена не може да е кръстница..
Това пък защо?И аз това се чудя....
Може би заради това
Преди кръщенето на моя син четох из разни книги какво, как и т.н. се прави и ми се въртеше нещо в главата, че бременни не могат да бъдат кръстници /според традицията/, може да я замести някой, пък тя после да си "откупи" правото. Сега като ти прочетох въпроса се разрових и го намерих, дословно: "Бременната не може да кръщава, защото ще причини смъртта или на новороденото, или на кръщелника" /извинявам се за изречението, но цитирам дословно/. Така, че просто можете да й кажете, че сте прочели, че по традиция не е на хубаво и т.н. Или просто нищо да не й казвате, а само да я поканите да присъства като гост. А иначе, книгата, която цитирах е: "Български обичаи и ритуали" на Лилия Старева, стр.67.
А иначе, книгата, която цитирах е: "Български обичаи и ритуали" на Лилия Старева, стр.67. А по темата - и аз не исках кумовете ни да са кръстници на сина ми, но не защото не се разбираме, дори напротив - отношенията ни са чудесни. Просто си представях сестра ми да го кръсти. Но не се получи така - когато им казахме че ще правим кръщене, си пролича, че държат да спазим традициите. Не настоявах и в крайна сметка кръстник на сина ми е кумът.
Спокойно можеш да използваш бременноста и като извинение.Не си искала да се чувства зле, затова си предложила на еди коя си да бъде ктъстница.
Ако тя каже, ама нямаше да има проблем....ти казваш, толкова съжалявам, ако знаеш нямаше да правя уговорка с другата и така...
Понякога е по-добре да излъжеш а не да нараниш.Един вид благородна лъжа!
Ако тя каже, ама нямаше да има проблем....ти казваш, толкова съжалявам, ако знаеш нямаше да правя уговорка с другата и така...
Понякога е по-добре да излъжеш а не да нараниш.Един вид благородна лъжа!
Кумувете на сватбата ни бяха приятелско семейство.Когато се роди дъщеря ми решихме,че не искаме да я кръщават те-детето ни се роди с доста проблеми,направи и се операция на двумесечна възраст...просто исках да я кръсти мой близък човек,наистина близък.Казахме това на кумувете,нито сме им се извинявали,нито нищо.Приеха го нормално,поне привидно.И малката ми дъщеря след това беше кръстена от братовчедка ми,която кръсти голямата.Това е-не дължа на никой нищо,нито обяснения,нито извинения,просто се почувствах дмъжна поне да им кажа,а не да разберат от другаде,че детето е кръстено.
Не мога да разбера от къде ти идват притесненията. Ако кумата ти е достатъчно интелигетен човек, дори и през ум няма да й мине да се сърди, че не е кръстила и второто ти дете.
И от какъв пък зор трябва да ти кръщава и двете деца един и същи човек?!
Моята кума е кръстница и на дъщеря ми, но при нас въобще не е стоял въпросът кой ще я кръщава, то беше ясно - кумата! Аз май не съм я й питала дали иска
, направо я питах дали е в София на 17-ти септември, щото трябва да кръщава. Но ние сме много близки.
И от какъв пък зор трябва да ти кръщава и двете деца един и същи човек?!
Моята кума е кръстница и на дъщеря ми, но при нас въобще не е стоял въпросът кой ще я кръщава, то беше ясно - кумата! Аз май не съм я й питала дали иска
, направо я питах дали е в София на 17-ти септември, щото трябва да кръщава. Но ние сме много близки. 
Приемам на драго сърце и последвалите мнения.
Само да ви разкажа още нещо, което ми повлия на решението. Като се роди първият ми син, тя много държеше да го кръсти, и всичко беше супер. След година и нещо, след малко проблеми, тя забременя-с първото си детенце. И скоро след това ми заяви нещо такова : аз му станах кръстница с една-единствена цел и сега си я постигнах. После не се интересуваше от него, а като ги канехме на рожден ден, питаше на колко става.
Та така, като се замислям, наистина може да са ми напразни сегашните притеснения...
Само да ви разкажа още нещо, което ми повлия на решението. Като се роди първият ми син, тя много държеше да го кръсти, и всичко беше супер. След година и нещо, след малко проблеми, тя забременя-с първото си детенце. И скоро след това ми заяви нещо такова : аз му станах кръстница с една-единствена цел и сега си я постигнах. После не се интересуваше от него, а като ги канехме на рожден ден, питаше на колко става.
Та така, като се замислям, наистина може да са ми напразни сегашните притеснения...
И защо трябва специален разговор?
Избрала си кръстница и това е! Ти решаваш кое как ще направиш, с мъжа ти сте на едно мнение.
Аз проблеми не виждам. Просто ги поканете и кажете кого сте избрали.
Да са ти живи и здрави дечицата
Избрала си кръстница и това е! Ти решаваш кое как ще направиш, с мъжа ти сте на едно мнение.
Аз проблеми не виждам. Просто ги поканете и кажете кого сте избрали.
Да са ти живи и здрави дечицата
Приемам на драго сърце и последвалите мнения.
Само да ви разкажа още нещо, което ми повлия на решението. Като се роди първият ми син, тя много държеше да го кръсти, и всичко беше супер. След година и нещо, след малко проблеми, тя забременя-с първото си детенце. И скоро след това ми заяви нещо такова : аз му станах кръстница с една-единствена цел и сега си я постигнах. После не се интересуваше от него, а като ги канехме на рожден ден, питаше на колко става.
Та така, като се замислям, наистина може да са ми напразни сегашните притеснения...
Само да ви разкажа още нещо, което ми повлия на решението. Като се роди първият ми син, тя много държеше да го кръсти, и всичко беше супер. След година и нещо, след малко проблеми, тя забременя-с първото си детенце. И скоро след това ми заяви нещо такова : аз му станах кръстница с една-единствена цел и сега си я постигнах. После не се интересуваше от него, а като ги канехме на рожден ден, питаше на колко става.
Та така, като се замислям, наистина може да са ми напразни сегашните притеснения...
И скоро след това ми заяви нещо такова : аз му станах кръстница с една-единствена цел и сега си я постигнах.
, второ-като са по-млади-уж да си помагат в случай на нужда. Вие какво ще ме посъветвате?