В този момент не мога да облека емоциите в думи 
- Публикувана: 14 авг. 2007, 10:38 ч.
- Последно мнение: 24 дек. 2007, 00:35 ч.
Това е твоят живот. Тук, сега и завинаги.
Моят живот сега -изпълнен със спокойствие, усещане за цялост. След дълги години лутане- намерих себе си. Щастлива съм. С любимите хора за мен. Те всъщност са част от мен, от моя душевен свят. Оценям какво притежавам, защото го исках, търсих отчаяно... и намерих.
П.П. Прекрасна тема
П.П. Прекрасна тема
Животът ми е нервен "тук и сега" - напъвам се нещата да се случват както аз ги искам, както семейството ми ги иска, въпреки, че знам - не винаги, това, което искаш да стане е най-доброто решение за момента......Абе малко съм се залутала в себе си и не мога да се погледна от страни.....добре, че е щерката да ме държи на повърхността:-))) ми.
Доволна съм от това,което съм постигнала досега-имам хубава работа, дом и прекрасно семейство. Но винаги има и още, не материално, духовно. И усещам как се променям и го осъзнавам.
Икам да имам повече време за себе си, някак да забравя или заобиколя за известно време ежедневието и рутината, например ей така, ей там:
Иначе продължавам да се опитвам да запълвам живота си с емоции и да черпя вдъхновение, опитвам се да загърбвам негативните неща, да използвам пълноценно времето си и да обръщам внимание и на най-дребните детайли, стремя се нищо да не пропускам...
Искам да се съсредоточа в/у тези малки стъпки, за да може като се изкача да съм се усъвършенствала:
Това ме успокоява:
Икам да имам повече време за себе си, някак да забравя или заобиколя за известно време ежедневието и рутината, например ей така, ей там:
Иначе продължавам да се опитвам да запълвам живота си с емоции и да черпя вдъхновение, опитвам се да загърбвам негативните неща, да използвам пълноценно времето си и да обръщам внимание и на най-дребните детайли, стремя се нищо да не пропускам...
Искам да се съсредоточа в/у тези малки стъпки, за да може като се изкача да съм се усъвършенствала:
Това ме успокоява:
Животът ми е обикновен. НО спокоен.
Живея всеки ден като за последен...
Живея деня си с мисълта, че утре може и да ме няма..стремя се да обръщам внимание на малките неща... оказва се ...че са прекрасни, дори когато се въртя в кухнята, а навсякъде е вили на могили...
Бебо щъка с паяка и танцуваме валс.... а каките се хилят с брекетните си зъби....Тате си пристига с торбите от супера...Купон. Вечер ядеме сьомга и си сипваме по чаша бяло вино.....
Живея всеки ден като за последен...
Живея деня си с мисълта, че утре може и да ме няма..стремя се да обръщам внимание на малките неща... оказва се ...че са прекрасни, дори когато се въртя в кухнята, а навсякъде е вили на могили...
Бебо щъка с паяка и танцуваме валс.... а каките се хилят с брекетните си зъби....Тате си пристига с торбите от супера...Купон. Вечер ядеме сьомга и си сипваме по чаша бяло вино.....
Животът ми днес, напомня на влак. Влакът е бърз, ако не и експрес. Поел е посока известна, но май не се движи по актуално разписание. Щото разписанието не е нищо повече от проекция на Вчера, мъничко украсена с представи и надежди за Утре.
Все още си мисля, че мога да направлявам посоката, гарите, срещите, но понякога не съм сигурна дали изобщо ми се пътува.
Umbra, ester, много сте млади! Използвайте моливи. Цветни. Ясно ми е, че знаете - гумите не са панацея.
Все още си мисля, че мога да направлявам посоката, гарите, срещите, но понякога не съм сигурна дали изобщо ми се пътува.
Umbra, ester, много сте млади! Използвайте моливи. Цветни. Ясно ми е, че знаете - гумите не са панацея.
Това тук е моят живот, но надявам се не завинаги. Много неща имам да почувствам, за да бъда истински пълноценна и да мога да кажа както повечето от вас - да, това е! Животът, който исках.
Всичко се променя - днес е така, утре вече не е. И аз се променям. Почти докосвам щастието, или се плъзвам в удовлетворението, или дори пристигам след дълъг път, а после пак се завъртам, по своя или по чужда воля, и пак докосвам, плъзвам се, пристигам.
Безпокойна съм - без значение с кого и къде.
Не знам къде ще му излезе краят - в бурното море или в тихия пристан?
Всичко се променя - днес е така, утре вече не е. И аз се променям. Почти докосвам щастието, или се плъзвам в удовлетворението, или дори пристигам след дълъг път, а после пак се завъртам, по своя или по чужда воля, и пак докосвам, плъзвам се, пристигам.
Безпокойна съм - без значение с кого и къде.
Не знам къде ще му излезе краят - в бурното море или в тихия пристан?
Доволна съм от това, което вече знам. А то е, че има неща, които мога да направлявам, и такива, които не мога. Повечето са от вторите. Това ме успокоява. Постоянното желание да държиш всичко в ръце, да управляваш себе си и живота си, максимализмът, амбицията - уморяваха ме. От идеализма още не съм се отървала. От перфекционизма също. Те още ми тежат. Но пък знам, че познатият враг е половин враг. Имам цели. Виждам пътя за борба с този враг. Знам, че моята истина си е моя и не бива да я сравнявам с ничия чужда. Напоследък понаучих много. Искам години - още много години- да успея да научавам с темпото, с което научавах през последните ... От тази амбиция не искам да се отърва. Научих се и да не искам. Животът ми стана доста по-лесен. Всяко нещо, което получавам е подарък. Настръхвам само като чуя за него. Радвам се, че го има. Помня дните, когато го нямаше. Като изписани на челото ми са. Не мога да ги забравя, но не и не искам, защото именно така успявам да се радвам - на всичко. Детето - то е част от това, но не е всичко. Останалото са останалите хора. Опитвам се да живея с тях. Не успявам, но ще успея.
Моят живот е спечелено околосветско пътешествие от лотария - невероятен шанс, страхотен късмет. Така го усещам - така го живея. Всеки ден се събуждам с голяма радост и нетърпение за нови емоции, нови впечатления, нови гледки и никога не взимам присърце дребните подробности от пейзажа. Вечер заспивам с благодарност и щастие от видяното, почувстваното и наученото през деня....Нямам планове, нито цели, просто пътувам....
