Как да се пусна на мама от полата?

Цитат на: krassi2 в вт, 14 авг 2007, 22:14

Това, което аз искам от моето дете е да се отпусне поне малко и да мога да бъда поне 5 мин. свободна и да знам, че то си играе на 2 метра от мен без мен с друго дете.
Много трудно и непослно ми се струва това.

..може да си играе сама и да те остави 3 мин на спокойствие,не е задължително да е с други деца..носи и каквото обича да прави в парка,може да си рисува докато другите беснеят; правилата в този контекст зависят от теб,има избор да прави това или онова,но да ти даде ....време и после ще...... заедно..

Цитат на: krassi2 в вт, 14 авг 2007, 22:14

Аз малко закъснях с отговора, но бях забравила да платя нета.
Анда, в градината плаче докато я оставям. Понякога като я събудя мрънка, но все пак се обличаше и тръгваше. В групата си има приятели г-жите казват, че си играе с децата, но с определени с другите не играе, но не се държи лошо с тях. Имат агресивни деца и това и се отрази зле мисля, че донякъде и това я кара да изпитва страх.
Още изпълнява добре задълженията си и това което се изисква да направи на заниманията. Има понякога моменти,където стои до госпожата и с нея си разговарят. АКо са на площадката не играе в пясъчник, за да не се изцапа. Копкото до характер мисля, че го проявява и дори има хитрост,за да постигне това което желае - например да се начерви по устните, дрехите сами си подбира понякога, а в магазините често участваме и двете. Само не мога да разбера защо става така аз да съм до нея или тя да тича след мен ако трябва да отида на втория етаж или обратно на първия. Понякога виждам, че се стряска.
Мисля, че за всяка ситуация и обяснявам, но не мога да я накарам да ме остави за секунда ако сме с други деца и да си играе сама, а аз да свърша нещо - Защо все трябва съм край нея - Незнам? Когато я питам понякога ми отговаря: защото те обичам. И тук съм давала обяснения. Но...
Isa, Феята, Пандора, замислих се над вашите отговори и се сетих, че аз също не бях, кой знае колко отропана. никога не съм нахалствала за каквото и да е. Винаги стоях мълчаливо и наблюдавах, затова майка ме водеше на всякъде с нея, защото беше сигурна в мен, че няма да направя някоя щуротийка и да я изложа.
Това, което аз искам от моето дете е да се отпусне поне малко и да мога да бъда поне 5 мин. свободна и да знам, че то си играе на 2 метра от мен без мен с друго дете.
Много трудно и непослно ми се струва това.

Ами мога да ти кажа какво излиза от моя опит.
Наличието на агресивни деца я кара да стои до полата на учителката, където е в безопасност.
Учителката санкционира агресивните деца и пази нея.
В същото време обаче тя трябва да бъде свръхпослушна, за да си осигури тази закрила, т.е. да изпълнява исканията на учителката (тип “не влизай в пясъчника”).
Това означава и пълно изключване дори на минимален опит за физическо отстояване на правата си спрямо по-агресивните деца, защото така би станала “един дол дренки” с тях и учителката ще й се скара (евентуално няма да я защити). Детето преценява, че е по-разумно да се крие зад полата на по-силния, вместо да рискува. Моите непедагогични опити да намекна, че е по-силна от въпросните хлапета и би могла да им извърти един срещнаха пълно недоумение.
Ако агресията е характерна за определен тип деца в групата –да речем, по-едрите момчета, но въобще не е задължително – детето повтаря използваното от учителката клише и подхожда с него към всякакви непознати деца.
Когато сте сред непознати деца, тази ситуация се усилва – от една страна, ти си по-позната от учителката, тебе си те знае много добре и е сигурна, че ще я пазиш; от друга страна, тези деца са й съвсем непознати и не знае от кое какво да очаква. Тук работи клишето – ако се разбира добре с момиченцата в групата, ще бъде дружелюбна и общителна с всяко непознато момиченце, но ще оглежда момченцата с подозрение.
Това е моето предположение; и то е характерно най-вече за плахи и нежни по природа деца, към които никой никога не се е отнасял агресивно у дома, т.е. и по-слабите прояви на агресия ги шокират.

Причина:

Причина: