Страхотна темичка. Ето и нещо от моята двудневна сватба. В събота сключваме гражданския брак, а в неделя църковния. Като в събота празнуваме с колеги и приятели в ресторант, а в неделя уважаваме родата в една механа. Абе купон.
В петък се чувам за пореден път с Диджея за последни уточнения и той ми заявява, че му се наложило да поеме друг ангажимент на Златни пясъци и нямало да бъде на сватбата ни.
Побърках се. Взех указателя и взех да звъня на диджеи, но бе сезона на абитуриентските и не намерих нито един свободен. Тогава ми звънна видеооператора и му се оплаках, а той ми изнамери някакъв стар познат, който спаси положението.
В деня на сватбата след като дойде младоженецът с кумовете с огромно закъснение настъпи суетня. Кумата влезе при мен да ме забулва, но по някаква причина реши, че трябва да сме двамата за този ритуал и извика младоженеца. Той се опитва да влезе, аз не го пускам в стаята, защото ми казаха, че не трябва да ме вижда незабулена преди да вляза в ритуалната зала.. Накрая ошашканите роднини ме накараха да го пусна и да се разберем какво ще правим. Е забулиха ме пред всички роднини. Когато тръгваме към колите заваля дъжд, но половината махала се бяха събрали да ни изпращат. Дъжд-недъжд казаха, че без хоро не може и поведох хорото. Любимият се хвана до мен и с едната си ръка крепи чадъра, но...над неговата глава. През смях му подвиквам, че на главата си няма 2 флакона лак, че да се пази толкова, ама не зацепва. На втората обиколка му извиках, че съвсем ще ми се разпадне прическата, ако не се смили над мен и не ми предложи чадър. Той се засрами и едвам изкара до края на хорото.
Набързо се организирахме да тръгваме към ритуалната зала, че вече си изпусках часа за бракуване. Като пристигнах разбрах, че брат ми е закъсал по пътя с колата, а в колата му са ми документите, чашите, шампанското. След нас нямаше други сватби, та се наложи още да ни изчакат. Все пак ни бракуваха и като дойде момента с пръстените се изненадах, че на мъжа ми пръстена не става. Той героично го напъха, но само докато свърши церемонията. Едва приехме поздравленията и гледам пръстта му като превтасало тесто - постоянно се надува. Служителката в ритуалната зала ни вкара в една стаичка с мивка и започна голяма борба с пръстена. Пробвахме с вода и сапун, но неуспешно. След половин час свекърът дойде и ми заяви, че ако скоро не се свали пръстена може да се наложи да се отрежи пръстта и съвсем ме подлуди. Не можех да рискувам да му отрежът пръстта в деня на сватбата. Захапах пръстена и с пръсти започнах да опъвам кожата - не ми се мисли каква гледка съм била. Важното е, че накрая успяхме да го махнем. Като си поръчвахме халките ни убедиха, че се носят на лявата ръка, а в ритуалната казаха на дясната. А на моя мъж десния му пръст се оказа 6 размера по-голям от левия
Като се поотърсихме от това неприятно приключение дойде момента за снимките. Аз здрава мадама само 5 кг по-лека от младоженеца и фотографа ме пита: "Снимка с булката на ръце ще правим ли?" "Че как без нея - отговарям аз - дори и с младоженеца на ръце ще направим". Не им се вярваше докато не си вдигнах любимия. Само тези, които не ме познаваха се изненадаха.
След това по време на танците ми се разкопчава сутиена и излизам с приятелка на терасата да ми помогне да се оправя. Ние сме в ресторанта на морска гара Варна, момата с костюм с панталон, навън притъмнява и от близко акостиралата "Калиакра" започват да се разнасят викове "Горчиво". Нямаше как да се размляскаме с приятелката ми, та се наложи да повикам младоженеца, за да ги поуспокоим.
Попрестарах се и с букета - прескочи насъбралите се моми и тупна в скута на един женен приятел, той се шашна и го захвърли към момите с думите - "вече съм бракуван и втори път не искам".
Тъй като съпругът ми е притеснителен и не искаше голяма сватба в понеделник като се събуди (след 2 дни сватба) ме пита - "Абе жена днес няма ли пак да се женим? То било хубаво"
Много дълго стана, за което се извинявам - но по темата може да се изпише роман.
В петък се чувам за пореден път с Диджея за последни уточнения и той ми заявява, че му се наложило да поеме друг ангажимент на Златни пясъци и нямало да бъде на сватбата ни.
Побърках се. Взех указателя и взех да звъня на диджеи, но бе сезона на абитуриентските и не намерих нито един свободен. Тогава ми звънна видеооператора и му се оплаках, а той ми изнамери някакъв стар познат, който спаси положението.В деня на сватбата след като дойде младоженецът с кумовете с огромно закъснение настъпи суетня. Кумата влезе при мен да ме забулва, но по някаква причина реши, че трябва да сме двамата за този ритуал и извика младоженеца. Той се опитва да влезе, аз не го пускам в стаята, защото ми казаха, че не трябва да ме вижда незабулена преди да вляза в ритуалната зала.. Накрая ошашканите роднини ме накараха да го пусна и да се разберем какво ще правим. Е забулиха ме пред всички роднини. Когато тръгваме към колите заваля дъжд, но половината махала се бяха събрали да ни изпращат. Дъжд-недъжд казаха, че без хоро не може и поведох хорото. Любимият се хвана до мен и с едната си ръка крепи чадъра, но...над неговата глава. През смях му подвиквам, че на главата си няма 2 флакона лак, че да се пази толкова, ама не зацепва. На втората обиколка му извиках, че съвсем ще ми се разпадне прическата, ако не се смили над мен и не ми предложи чадър. Той се засрами и едвам изкара до края на хорото.
Набързо се организирахме да тръгваме към ритуалната зала, че вече си изпусках часа за бракуване. Като пристигнах разбрах, че брат ми е закъсал по пътя с колата, а в колата му са ми документите, чашите, шампанското. След нас нямаше други сватби, та се наложи още да ни изчакат. Все пак ни бракуваха и като дойде момента с пръстените се изненадах, че на мъжа ми пръстена не става. Той героично го напъха, но само докато свърши церемонията. Едва приехме поздравленията и гледам пръстта му като превтасало тесто - постоянно се надува. Служителката в ритуалната зала ни вкара в една стаичка с мивка и започна голяма борба с пръстена. Пробвахме с вода и сапун, но неуспешно. След половин час свекърът дойде и ми заяви, че ако скоро не се свали пръстена може да се наложи да се отрежи пръстта и съвсем ме подлуди. Не можех да рискувам да му отрежът пръстта в деня на сватбата. Захапах пръстена и с пръсти започнах да опъвам кожата - не ми се мисли каква гледка съм била. Важното е, че накрая успяхме да го махнем. Като си поръчвахме халките ни убедиха, че се носят на лявата ръка, а в ритуалната казаха на дясната. А на моя мъж десния му пръст се оказа 6 размера по-голям от левия
Като се поотърсихме от това неприятно приключение дойде момента за снимките. Аз здрава мадама само 5 кг по-лека от младоженеца и фотографа ме пита: "Снимка с булката на ръце ще правим ли?" "Че как без нея - отговарям аз - дори и с младоженеца на ръце ще направим". Не им се вярваше докато не си вдигнах любимия. Само тези, които не ме познаваха се изненадаха.
След това по време на танците ми се разкопчава сутиена и излизам с приятелка на терасата да ми помогне да се оправя. Ние сме в ресторанта на морска гара Варна, момата с костюм с панталон, навън притъмнява и от близко акостиралата "Калиакра" започват да се разнасят викове "Горчиво". Нямаше как да се размляскаме с приятелката ми, та се наложи да повикам младоженеца, за да ги поуспокоим.
Попрестарах се и с букета - прескочи насъбралите се моми и тупна в скута на един женен приятел, той се шашна и го захвърли към момите с думите - "вече съм бракуван и втори път не искам".
Тъй като съпругът ми е притеснителен и не искаше голяма сватба в понеделник като се събуди (след 2 дни сватба) ме пита - "Абе жена днес няма ли пак да се женим? То било хубаво"
Много дълго стана, за което се извинявам - но по темата може да се изпише роман.
направо се залепиха за телевизора. 
.Нито погледите ми,нито тайните побутвания не го спряха.То беше смях,то беше чудо.Хората плачат на сватбите си,а ние се заливаме от смях.Всички пожелания към нас накрая бяха за много весел живот.Най-много се смяхме,когато гледахме записа от сватбата.Физиономийте,които всички правят в опитите си да бъдат сериозни са просто феноменални.И днес-10г.по-късно,не познавам човек,който да гледа сватбата ни и да не се залива от смях. 
