Публикувана: 5 авг. 2007, 15:05 ч.
Последно мнение: 8 авг. 2007, 23:12 ч.

Как се чуствате когато се местите /от един апартамент в друг, или къща / ?

2 904
44
1

# 30 5 авг. 2007, 21:44 ч.

Sofia
Мнения: 6 235

Цитат на: jullianna в нд, 05 авг 2007, 20:17

Цитат на: Горгона Meдуза в нд, 05 авг 2007, 19:50

Много ми беше гадно и си плаках за апартамента. Все пак там си създадохме 2-те деца, там ги гледахме изобщо първите ми семейни спомени са от това малко гадно жилище, което псувах. Оревах го хубаво и сега сме в пъти по-добре. Вздух, простор, но ми беше гадно в началото

Може би ако и ние се местехме в къща
щях да се чуствам в пъти по-добре, но
като знам, че ще се преместим пак сред
бетона и панела ............ Cry

Няма значение къде се местиш , защото си е все гадно. Когато ние пуснахме апартамента за продан посрещах клиентите намръщена на вратата и ги карах да си събуват обувките Rolling Eyes

Ако пък нкой случайно намери дефект на апартамента ела да видиш каква уста отварях. За мен те бяха врагове. Един ден брокерката след поредния оглед и заядливо държание от моя страна ме дръпна на страна и ми каза, че се държа ужасно Confused

смекчих тона, но пордължавах да им пускам зли погледи и им говорех с недомлъвки. Бях един ужасен продавач.

# 31 5 авг. 2007, 22:37 ч.

Мнения: 323

Цитат на: доня КОПРИВА в нд, 05 авг 2007, 15:20

ужасява ме неразборията покрай местенето...

иначе досега не съм се местила по принуда или за по-лошо, така че като цяло не е зле...

# 32 5 авг. 2007, 22:50 ч.

У дома... някъде
Мнения: 2 367

Ами кофтито е докато се нагласи багажа от едното място Tired

,носиш на другото айде там пак същата процедура по разопаковане,нареждане и най-вероятно умората ще си каже бързо думата

# 33 6 авг. 2007, 14:51 ч.

Варна
Мнения: 1 790

Местила съм се девет пъти за моите 29 години. Единия път даже смених града. Аз май съм свикнала с местенето и даже ми харесва, като отида на новото място. Ще свикнеш, Джулиана. Магазина лесно ще намериш и нови познанства ще завържеш. Grinning

Не е чак толкова страшно.

# 34 6 авг. 2007, 15:57 ч.

Мнения: 2 556

Преди и аз мислех така, но сега където и да ми се наложи да се преместя, веднага ще го организирам и окото ми няма да мигне. Не съм се привързвала особено към нито един от домовете, в които съм живяла (а това пък досега да съм в апартамента на нашите дори не мога да си го представя Simple Smile

)

Единственото място, което ми е истински мило е къщата на баба ми на село. Нашите я продадоха преди 20 години. Навъртам се напоследък натам, разузнавам и мечтая един ден да я купя, ако ще да ходя и 3 пъти в годината искам пак да си е наша. За съжаление хората, които си живеят там нямат никакво намерение да я продават.

jullianna, на твое място бих била безкрайно доволна, че има какво да продам, за да си купя нещо ново - ние си купихме сами апартамента, без да имаме друг, който да продадем, а това наистина е доста по-труден вариант. Даже откак сме го купили, още не ми е дошъл истинския ентусиазъм да се развихря там и да го подреждам. Твоето положение си е перфектно и аз не виждам никакви проблеми просто Grinning

Последна редакция: пн, 06 авг 2007, 16:03 от Tess

# 35 6 авг. 2007, 16:06 ч.

Мнения: 7 263

Зависи от много неща явно. Едно време като че ли по-лесно го преживявах.
Последното ми местене буквално ме смаза при положение че се преместихме в двойно по-голям апартамент.
Вече свикнах, но в началото ми беше криво и ми беше жал за старата ни малка къщичка Sad

Сега вече си харесвам новата, но ми трябваше време да свикна Heart Eyes

# 36 6 авг. 2007, 22:29 ч.

Мнения: 8 999

Ох, докато четях постовете, пак ми се сви сърцето. На малко по-дърта възраст от теб реших, че апартаментът, в който съм се родила и отраснала и който в последствие стана мой /живеехме сами с мъжа ми и децата там/ ми е втръснал до полуда - стара сграда, скърцащо дървено стълбище, миризми зловонни във входа, в центъра на София, а няма наблизо един свестен магазин за хранителни стоки, колата няма къде да паркирам, на всичкото отгоре апартамент огромен, но преходен, нефункционален... Продадох, купих - в друг квартал, ново, прекрасно жилище. Три години живяхме там, но сякаш бях дърво без корен. Света преобърнах, какви ли не комбинации направих, но успях да се сдобия с апартамент в стария квартал /този квартал е роден и за мъжа ми/. Не можахме да свикнем на новото място и, слава Богу - върнахме се пак там, откъдето избягахме уж за по-добро.
Трудно ще ти е, да знаеш. Особено щом от сега си настроена така и храниш такива съмнения. Но явно нямате избор, така че ... ще се нагодиш.

# 37 7 авг. 2007, 00:15 ч.

Мнения: 4 155

По-добре не се самонавивай, че ще е тежко. Щом се налага. Сигурно е за добро.
При нас не се налагаше - мислихме, че е за по-добро. Преди 10-на години се преместихме от единия край на София в другия без право на връщане - т.е. апартамента в Младост беше продаден и се преместихме в къща.
Самото местене не беше проблем.
Но ми трябваха години, за да свикна, че на новото място е "дома ми". Много нощи сънувах, че се връщаме. Ще остана винаги свързана с мястото, където израснах.
10 години по-късно най-добре си се чувствам тук.

Последна редакция: вт, 07 авг 2007, 01:59 от Stryper

# 38 7 авг. 2007, 00:20 ч.

Варна
Мнения: 1 790

Джулс, а...не става ли да изплатите на брат ти неговата част и вие с мъжа ти да си останете там? То какво ли питам, сигурно сте го имали и този вариант, но все пак?

# 39 7 авг. 2007, 01:44 ч.

София /Абсурдистан
Мнения: 11 695

А не можете ли да си потърсите жилище в същия квартал все пак? Аз съм на мнение, че когато се тегли жилищен кредит, така и така сумите са огромни, така и така са забиваш да ги изплащаш дълги години, та някоя и друга хилядарка да се изтегли в повече е все тая. След някоя година инфлацията ще ги намали и без това, а ти ще можеш да си останеш там, където ти е важно да бъдеш.

# 40 7 авг. 2007, 02:26 ч.

Мнения: 1 800

Страх от неизвестното е. Не се притеснявай, ще свикнеш с новото място. Гледай на местенето като на нещо положително. Не се местиш извън града, само сменяш дома. На мен най-трудно ми беше първия път, когато от Плевен заминах студентка в София. Тогава си ходех всяка седмица, но постепенно след първата година много по-рядко. След това започна голямото местене-ЮАР(няколко пъти там)- Плевен-Англия(няколко пъти смених квартири и градове)-Плевен-САЩ( от 5 години с мъжа ми токущо се преместихме за 6-ти път в 3 различни щата). Но всеки път е било за по-добро. Толкова съм свикнала, че не се и стресирам вече. Някой беше казал, че това е начин да се освободиш от ненужните неща. Много правилно. Хайде успех и леко адаптиране!

# 41 7 авг. 2007, 02:32 ч.

Мнения: 46 518

Никога не ми е правило впчатление newsm78

19 години живях при родителите ми, после за 7 години смених 6 жилища Laughing

сега от 3 години сме тук, но не живея смисълта, че ще е завинаги, не знам защо, явно вече свикнах да се местя Laughing

Не е страшно, на мен ми действа пречистващо Mr. Green

Успех!

# 42 7 авг. 2007, 06:35 ч.

The wild, wild west
Мнения: 147

Това с местенето в рамките на града защо въобще го броиш за местене Laughing

Сега сериозно: Ще се почувстваш доста по-добре като си намерите дом и го обзаведете с вашите си неща. Пак ще си стане "вашият" дом. И нови спомени ще натрупаш и нови приятелства ще намериш. Но отнема време - истина е. Просто си дай това време, не насилвай нещата, не формирай крайни мнения преди да е минала поне година. Peace

Ето и един съвсем пресен пример от нас: Преди два месеца се преместихме от Филаделфия в Далас. Нова работа, без грам познати, в обзаведен апартамент предоставен от моята фирма за един месец. Освен два - три куфара с дрехи и обувки, нищо "мое" нямах с мен. Целият ни багаж пакетиран и на склад. Измина този месец и хоп, пак на ново място. В друг обзаведен апартамент предоставен този път от фирмата на мъжа ми - точно като на хотел - басеин, спортна зала, телевизор, пералня, дивани - всичко хубаво, но чуждо.
Отначало всичко сравнявах с "нашето" и то си ми липсваше. Постепенно обаче научих тукашните улици, банки, ресторантчета и паркове, запознахме се и с други български семейства и.... нещата започнаха да си идват на мястото.

След няколко седмици ще се местим пак. Този път в новия ни "дом". Вече така съм се настроила и го очаквам с нетърпение . Дано е за добро за вас и за нас. bouquet

Последна редакция: вт, 07 авг 2007, 07:01 от Шоколадкина

# 43 7 авг. 2007, 11:47 ч.

Мнения: 4 668

Най - малко би ми било мъчно за квартала или магазина или за някой с който да си говоря Confused

Казвам го , защото и ние мислим от Борово да се местим в Бояна и даже го очаквам с нетърпение ...
Втриса ме само от мисълта за пренасянето и подреждането Sick

Ако толкова ми липсва някой - колата е в гаража все пак - отивам и го виждам ...
Просто не съм човек , който се привързва / нямам предвид хора ... / .

# 44 8 авг. 2007, 23:12 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 148

Джулс, след 4-тото, 5-тото местене се свиква Wink

Препоръчани теми

Сексуално несъвместими в семейството

?Въпроси всякакви за СО? 2024

Психически нестабилен и агресивен член на семейството

Панахида около Великден

Причина:

Причина: