Съвет не мога да ти дам, но голямото ми дете беше така, не искаше да яде и много се притеснявах. Когато тръгна на детска градина нещата се обърнаха, постоянно търсеше нещо за ядене. Дано бързо преодолеете този период. Стискам ви палци.
- Публикувана: 2 авг. 2007, 12:21 ч.
- Последно мнение: 6 авг. 2007, 23:38 ч.
Моля Ви за съвет
Още имам спомени от собствените си патила от другата страна на "барикадата" - т.е, аз бях злоядото хлапе 
Някои неща никога няма да забравя - как стискам зъби, а майка ми се опитва да натика в устата ми лъжица с пилешка супа; как откарах цял един следобед на масата в детската градина без да мръдна от масата, защото "другарката" (тогава още "другарки" бяха - 87-88 година 
) не ми разреши да стана, преди да съм си изяла обяда, как веднъж в първи клас учителките толкова ме бяха вбесили с опитите да ме накара да ям от странно изглеждащия обяд, че хвърлих цялата табла на пода и си отнесох наказание...
Не причинявайте на децата си подобни неща, няма да ги забравят! Майка ми е лекар, какво ли не опита, милата, за да ми повиши апетита. С Перитол-а беше забавно - единственият ефект беше, че я гонех с лъжицата да ми дава още от лекарството, защото имаше вкус на малини
Ако децата ви да жизнени и енергични, не се тревожете. Не знам дете от глад да е умряло наскоро у нас Може би просто не харесват храната по начина, по който е приготвена?! При мен проблемът с пилешката супа, например, се оказа много прост - харесвам я, но без карофи (а мама слагаше) - трябваше да минат години, за да опитам другаде и да разбера къде е проблема. Или пък, както при мен, не обичам храната да е топла, харесвам я хладна. И куп други неща... Експериментирайте, може би детето ви има вкус, различен от вашия Ако обича пържени картофи, давайте му, пробвайте го с разични храни, не подценявайте и вида на храната (това за малко по-големичките деца). С времето ще се оправят.
Бях злоядо хлапе, израстнах абсолютен чревоугодник - то май така става Обаче все още не понасям домати 
Някои неща никога няма да забравя - как стискам зъби, а майка ми се опитва да натика в устата ми лъжица с пилешка супа; как откарах цял един следобед на масата в детската градина без да мръдна от масата, защото "другарката" (тогава още "другарки" бяха - 87-88 година ) не ми разреши да стана, преди да съм си изяла обяда, как веднъж в първи клас учителките толкова ме бяха вбесили с опитите да ме накара да ям от странно изглеждащия обяд, че хвърлих цялата табла на пода и си отнесох наказание... Не причинявайте на децата си подобни неща, няма да ги забравят! Майка ми е лекар, какво ли не опита, милата, за да ми повиши апетита. С Перитол-а беше забавно - единственият ефект беше, че я гонех с лъжицата да ми дава още от лекарството, защото имаше вкус на малини
Ако децата ви да жизнени и енергични, не се тревожете. Не знам дете от глад да е умряло наскоро у нас
Може би просто не харесват храната по начина, по който е приготвена?! При мен проблемът с пилешката супа, например, се оказа много прост - харесвам я, но без карофи (а мама слагаше) - трябваше да минат години, за да опитам другаде и да разбера къде е проблема. Или пък, както при мен, не обичам храната да е топла, харесвам я хладна. И куп други неща... Експериментирайте, може би детето ви има вкус, различен от вашия Ако обича пържени картофи, давайте му, пробвайте го с разични храни, не подценявайте и вида на храната (това за малко по-големичките деца). С времето ще се оправят.Бях злоядо хлапе, израстнах абсолютен чревоугодник - то май така става
Обаче все още не понасям домати 
Относно апетита и моя син е много злояд. Педито ни изписа "лактофлор+" - представлява хапчета за смукане - моя им вика бонбони, които съдържат лактобациликус булгарикум. При нас определено има ефект - почна сам да си иска да яде и вече ака всеки ден, а преди на 3-4 дена. Аз съм доволна. 
Препоръчани теми