„Mедицински” показания за секцио

...пък аз да си кажа, че 40 лв (ако да речем, са толкова) не са малко заплащане за 10-12 часа (а обикновено трае по-малко едно нормално раждане, от порядъка на 5-8 часа)... Така де, 40 лв за средно 6 часа са си пари! Аз пък бих отишла.

Аз раждах в Майчин дом - Сф, там платих и официално за присъствието на лекаря си. Та това ми костваше 80 лв.
Ако обаче официално трябваше да платя 500 лв, щях да съм на твоето мнение. Извинявам се, че не уточних болницата... не знаех, че има толкова огромни разлики в официалните тарифи.

И аз споделям твойте подозрения.
Много лекари (за щастие не всички) ни гледат като подвижни портмонета...
Определено им  е лесно, бързо и доходно да направят едно секцио и толкоз.
Добре, че има книги, списания и форуми, за да се инофрмираме и да се стимулираме да мислим със собствените си глави, дори и по медицински теми  да не вярваме сляпо.

И мен ме "съветваха приятелски" за секцио, но аз бях твърдо за нормално раждане. И при все години, тесен таз и кои знае още какво.. се роди много бързо и лесно едно прекрасно бебе.
СПоред мен психологическата ни настройка и знания по темата са много важни.

аз също споделям това мнение. разбира се всеки е свободен да решава за себе си. При мен решението за планово секцио е свързано с това, че дори 1% да има вероятност от родова травма за бебето, която може да бъде както незначителна, така и със много сериозни последици за цял живот, не бих искала да рискувам - това е здравето и живота на моето дете.

Сигурна съм че има r много добри акушер-гинеколози, които могат да проведат целия процес при нормалното раждане без да допуснат подобен риск. Така че всеки прави своя избор сам:-)

Аз родих секио заради високо налягане в очните дъна. Предпидано ми беше от офтамолог. Отидох в Св. София с напралвение от него, но там някакъв изкуфял старец, голямо светило (не му помня името, а и не искам да си спомням) извади някакви учебници по очни болести и хвана да ме убеждава, че била малка вероятността от отлепване на ретината или други усложнения. Заяви ми, че бил готов да поеме риска с мен и да съм родила нормално, пък за да ми спести напъните, ако се наложило, щял да използва форцепс   . Демек вместо планирано секцио, планиран форцепс. Според него при секцио имало не малък риск от фатален изход за майката и бебето. Не се поддадох на гнусните му манипулации и заявих, че рискът си е мой и аз не желая да го поема. Та в крайна сметка ме срязаха, бебчето се роди 4.5 кг., с диаметър на главата 37 см. Опериращият беше категоричен, че е нямало шанс да го родя вагинално. Но това, че бебето е голямо, изобщо не беше установено и взето впредвид.

Разказах моя случай, за да илюстрирам, колко субективна е диагностиката в родоразрешението. Не рядко дкоторите не могат да предвидят някои усложнения и на не малко родилки им се налага да изстрадат и предродилните и следродилни мъки при спешното секцио. Така че аз съм за планираното секци, ако то се налага по медицински причини. Иначе е ясно, че голяма част до докторите, особено в клиниките, го предписват от комерсиални съобръжения.

Аз също съм ЗА секциото - щадящо е и за детето, и за майката.
По принцип, аз бях с планирано секцио (едната бебка беше заседнала в таза ми напречно, а другата беше седалищно и нямаше начин да излязат). Проблемът беше, че няколко седмици преди планираното секцио, започна родов процес и докторите се опитваха максимално да забавят нещата, защото бях още в 8-мия месец. 3 дни бях с редовни контракции, с изтекли води и всички екстри. Болките бяха непоносими, въпреки обезболяващите и факта, че все пак бяха по-леки от болките при раждане. За разлика от това - секциото мина много гладко и се възстанових за броени дни (включително не изпитах никакви болки, като изключим неприятното усещане от катетъра - дори реших, че нещо не е наред щом не ме боли), след което нямах проблем да се грижа за шушулките. В същото време бебки бяха извадени много бързо и сложени в кувьози, докато при едно нормално раждане и липса на околоплодни води всяка излишна минута би застрашила живота им.
Моя приятелка имаше възможност да избира между секцио (заради тесен таз) и нормално раждане и тя избра нормалното (реши, че й препоръчват секцио, за да й вземат повече пари!). Резултатът беше 2 дни мъчение и напъни, след което се установи, че е с къса пъпна връв и трябваше да използват форцепс. Трябваха й седмици за възстановяване, а най-неприятното беше, че за малко не обезобразиха бебчето (слава Богу, сега е един много красив малчуган) - едната лопата му е била точно на лицето и повече от месец беше с отоци и белези и му биеха антибиотици.
Уточнявам, че, за секциото (заради медицинските показания + по спешност) не платих нищо, докато моята приятелка плати около 200 лв. на ръка + осигуровките за "удоволствието". Т.е. не винаги медицинските показания са измислени и понякога е добре да се вслушваме и в лекарите. Още повече, че секцио по медицински причини не се плаща, ако майката не реши изрично да си избере екип.