Мислите ли още за него като за мъж?

Джемма, тъкмо се чудех какво аджеба дириш в тая част на форума..... а то кво било:)) ма поне си имаш нова кухня
ох, извинявай, лигавя се ма ми писна от мъжки глупости

Да, има си нова кухня , но се чудя - за какво ми е , аджеба тя?
  Как ли ще си я поделим?

Самодива,Патето това е за вас

Славке, самотна си като поживееш сама година две. И то само ако си позволиш да си такава.
Аз не съм била самотна и за ден. Богат социален живот си организирах и намах време да спя накрая.
Виж секса е друго нещо. Ама не са свършили мъжете на земята.

Джема, ще делнете новите шкафове на две... ох днес съм отврат ама гледам, че ми понасяш черното чувство за хмор
Ами надявам се, че няма да изпростее до толкова да иска да си делите кухнята, нали деца имате трябва да им готвиш

Джема, и ти ли ма, булка!
С тия хубости дето ги редиш в кулинарния, може ли аз да се оженя за теб 

И аз днес като Джали, извинявай, дано си в такова настроение 

А това е от нас,за теб Славе!!!     спокойна нощ на всички!!!

Чувствам се по същия начин,знам го на теория,повтарям си го,но не става
И понеже вече съм много объркана,по какво страдам,по него ли-казвам си-не,след всичко,което се случи ,или по рухналия си живот-илюзия,наи-вероятно
Но продължавам да съм много зле,което вече сякаж не е нормално ,та от вчера тръгнах на психолог ,усетих,че не мога да се справя сама .Надявам се поне малко да ми помогне да се стабилизирам и да приема фактите,такива,каквито са.Без много анализи и самоанализи
  

Момичета,с тази тема ли да го свържа,или нова да пускам-"Как стана така,че свикнах със свободата си и сега не искам да я губя?" ))
   Разказвала съм,и мен два пъти ме натирваха на улицата.И аз страдах,търсех вината в себе си,щото,нали,сигурно аз нещо съм сбъркана,че с двама коренно различни по характер мъже не можахме да "мелем заедно"...И аз се измъчвах с мисли от рода на"...сега нея целува,нея прегръща по този влудяващ начин" или пък"кой вече ще  ми обърне внимание за нещо повече от "едно бързо някъде в храстите",с тези две деца???
  Е,имах хазайка,която половината град считаше за побъркана,ама тази баба Вера спаси психиката ми.Тази неграмотна 55-годишна жена успя да ме накара да прогледна.Казваше ми:"Я да се стегнеш! Вдигни главата,като ходиш така,с наведена глава,дори някой пич да те хареса и да пожелае да се запознае с теб,ще се самовъзпре от извода-тя сигурно е някоя потисната съпруга,несмееща да напусне мъжа си.Покажи,че си смела жена и не се плашиш да останеш сама,ако мъжа до теб не оправдава очакванията ти.Такива са мъжете,иска им се да знаят,че няма да ги връзваш за себе си,тогава сами припкат подире ти.Не живеем в петдесетте,нито в седемдесетте на миналия век,когато жена с един развод(недай Боже два!) се считаше за тотално пропаднала"
   Ей такива ми ги говореше баба Вера.Беше убедена,че не трябва да се оставям да ми внушават колко аз съм зле,а че АЗ трябва да внушавам на другите,че съм герой.Питаше ме и си отговаряше-какво си сгрешила-не е твоя грешка,че не са те оценили както ти се полага.Крадеш ли,мързелуваш ли-не.Гледаш ли си децата-че кой ти ги гледа,да не съм аз! Защо тогава да се питаш кой ще те вземе с тия две деца?!
  Та да се върна на въпроса-мисля ли за него като за мъж-отдавна не.Първите две години често се будех нощем от неистовото желание да има някакъв начин да го докосна,после разбрах,че този мой бивш съпруг не целува и не прегръща от чувства.За него тези жестове бяха неприятна необходимост да постигне "същественото",сега вече знам,че и с новата си жена(същата,на която така завиждах,че нея прегръща и целува) не се държи по-
различно,отколкото с мен...
   Пък с времето стана така,че свикнах да си намирам нещата там,където аз съм си ги оставила...Не можех да си представя отново да живея с някого...започнах да оценявам свободата си...че и да се страхувам да не си я загубя пак...

Може, може, търся верен спътник в живота, може и спътница, секс няма да правим, я. Пък има една поговорка- ще поживеем, ще видим.

П.П Това не е сексуален намек - и мен ме перат лимките напоследък

Аз съм решила на старини да правя бабешка комуна. Може още по-отрано да се отпочне проекта....

Допълвам...Като за голям такъв! Не ми липсва, като се обърна назад дори спомени не съм съхранила в съзнанието си. Да е жив и здрав.

Джема, що да не правим секс бе, ще си правим, ама с мъже  Да не са се свършили я  Виж, да намериш някой, който готви като теб - е те тва си е находка   

mimmy , давай за бабешката комуна, пиши ме и мен  Някъде на топло край морето (океана?), да седим на залез слънце в люлеещи се столове с коктейл в ръка 

И аз се включвам към комуната Аз мога да осигуря морето ....пък и коктейли мога да забърквам

И аз искам да подам документи за бабешката комуна.
Нали "животът започва на 65"