Правите ли понякога ревизия на самите себе си?

Мисля,че през годините унищожих много от положителните си черти и си отгледах доста недостатъци,просто защото това,което в моите очи беше някаква добродетел,все ме дърпаше към дъното и правеше оцеляването ми доста трудно...За близките и приятелите може би съм същата или дори изглеждам пораснала...Но моето вълшебно огледало ми казва,че не съм станала по-добра...Не се оправдавам с живота,но съм донякъде благодарна,че не се противопоставих на инстинкта си за самосъхранение...

Редовно си правя.........някои неща харесвам,някои не........опитвам се да ставам все по-добра,по-мъдра, но понякога се пддавам на емоциите.........Но като цяло мисля,4е имам трезва оценка за себе си

Късметлийка! Как успя? Искам и аз да се отърва от наивността си и вярата в доброто Само проблеми ми създава тази ми уж добродетел 

Правя ревизия, нямам нещо като срокове, тази година или този месец. В момента в който усетя, че нещо не се чувствам добре и си налагам промени.

Мисля, че така живея - правейки ревизия на себе си. Дните ми са изпълнени с паралелни реалности - едната е за другите, а скритата - за мен. Не бих могла да живея по друг начин. Само така успявам да внеса своя ред в иначе объркания ни свят. Като казвам ред имам предвид усещането ми за случването на живота, връзките между събитията, които най-често остават под повърхността на видимостта. Ако всеки от нас се замисли и се върне назад, ще установи повтарящи се модели в живота и ще открие същите в живота на родителите си. Случващото се с нас има за цел да ни провокира да се замислим за смисъла на престоя си "тук" и "сега". И да не ви отегчавам с подробности - това за мен е т.нар. ревизия на живота - една непрекъсната връзка на мен самата с мена самата - за равновесие, коригиране, самоподкрепа, сигурност. Най-ценното е когато се почувстваш спокоен заради самия себе си. Поздрави и дано ревизиите ни винаги излизат точни  

  Постоянно правя ревизии на себе си(за голяма тяхна мъка,и на околните също ).Истината е,че при мен сериозните промени не са по китайски-на 7 години, а доста по-начесто.Налага ми се да се променям,да се "пренастройвам",да си внушавам и налагам промени и подобрения.Сега се харесвам много повече,отколкото преди 10 години,например.Вярвам в самовъзпитанието.
  За разлика от повечето хора,не мога да живея без да обмислям всичко,от всякъде(по възможност),което води до това,че при мен няма от тези,т.нар. повтарящи се модели.Особено по отношение на грешки и глупости.Не че съм безгрешна,но поне стари грешки не повтарям.
  Един много прост пример:Преди малко повече от година сериозно се замислих защо нещата в живота ми не са съвсем така,както винаги съм ги искала и съм си ги преставяла.Опитах се да се видя отстрани и осъзнах къде са моите лични грешки и пропуски,а също и как бих могла да ги поправя.Познавам се добре,затова знам кое е във възможностите ми и кое-не.Е,не казвам,че много ми беше кеф да осъзная,че не съм съвършена,но пък каква полза да си кривя душата?След "ревизията" последва "самосанкциониране" и сега ,с всеки изминал ден ,виждам че това е било задължително и дава страхотни резултати.

Алекс, може ли да споделиш повече за самосанкционерането.Въпросът е важен за мен, за да си дам сметка докъде съм със самозаблудите, кое е резултат на мързел и кое - на "обективна"самопреценка. Май хич ме няма в самосанкциите

Ок,но зависи от ситуацията,разбира се.Ще се опитам малко по-накратко да обясня,но все си мисля,че ще прозвучи много общо.
 В примера,за който говорих,едно от нещата,които разбрах,е че има много малко неща,за които другите са ми длъжни(не, че съм открила топлата вода,но става дума ,че конкретно разбрах за себе си,кое не наред).Разбрах,че колкото и да ми се струва справедливо,не трябва да съм толкова директна и толкова жестока,посочвайки чуждите грешки.Малко търпение,малко компромиси,малко усилие да разбереш и чуждата позиция,дори да ти се вижда абсолютно различна от твоята,не вреди.И още куп неща,които осъзнах за конкретен период от живота си.Например,наложих си още повече да мисля,да гледам и отстрани,да се опитвам да съм по-обективна.Това е съзнателно усилие,помага ми да виждам и собствените си грешки.Не се самобичувам,но си казвам:това(каквото и да) в мен не е наред(винаги много трудно и винаги с голяма вътрешна съпротива , първоначално) и трябва да се промени.Ако почувствам,че пак ме прихващат "стари" мисли,пак си налагам да мисля в "новата" посока,която съм избрала за по-вярна и с времето...незнам как става...някак ,все едно,приемам новото...променям се.Мъжът ми казва,че с моите самовнушения съм уникална,понякога дори не вярва,че се получава(но е факт),но аз се чувствам удовлетворена и наистина горда,че не стоя на едно място,не си казвам-"ей с тва в себе си не мога да се преборя" и само се жалвам и самосъжалявам-не!Явно просто не ми харесва да се самосъжалявам!Предпочитам да мога да се обърна и да кажа,като във филма "Али Макбийл":"Минало"! И това е!Така ,че то не е точно самосанкциониране,а по-скоро-вътрешни мои "поправки".

Суууууууууупер!
Благодаря ти много!
Всичко това на теория го знам прекрасно, преподавам го и пр., но като го прочетох, написано от теб, така чистосърдечно, ясно и подредено, сякаш ми подейства. Аз се опитвам по тази схема да се "поправям", понякога успявам, понякога се връщам към старото, но по-тревожно за мен е, че установявам връщането като "свикване" с проблема. Не бива да го допускам. Установих, че  колкото и абсурдно да изглежда, хората, изпаднали в самосъжаление, депресия и т.н., не искат да излязат от удобната обвивка да прехвърлят върху друг причината за проблема си. Размишлявам върху възможни модели за справяне.
Още веднъж ти благодаря 

   averbod,именно "удобна" ми се вижда позицията на тези,които казват"не мога да се променя",или дори,както беше определено по-горе,"мързел".Аз не съм съвършена,(именно защото често си правя "ревизии"-това е доказателство,нали? ) и съвсем не успявам така лесно,както изглежда на пръв поглед.Обикновено трябва много да ме "удари по главата",че да се стегна и да направя нещо .Но го правя-винаги се налага !Научила съм се често да се вглеждам,точно за да не допусна да "свикна".
  И сега, малко в страни от темата,но в същия контекст: механизмите или "моделите" за справяне са лични-да.Моите обикновено са:идентификация на проблема,обмисляне,нова идентификация(обикновено се налага),формулиране на новата идея или начини за справяне и...действие,като не забравям да се подсещам какво и защо правя.И пак-зависи за какво става дума...панацея,убедила съм се,за справяне с всички "болежки" няма.Всеки път ми се налага да решавам и да правя нещата според случая...
  Съобразявам се с хората,които обичам,но(може малко егоистично да звучи),главно гледам,в крайна сметка,да съм в мир със себе си(както има един израз )И ,честно, постигам го!Нескромно звучи,ама защо пък да е нескромно,като аз съм тази,която си го постига,нали така?

Ох да, но отдавна не съм и това много ме тормози. Форума определено също ми пречи да се усамотя, но аз съм си виновна. Куца ми връзката със себе си нещо, но не ми се обяснява и в други теми съм го писала.

Иначе променям се да, не мога да си представя да не се.