Биологичната майка

момичета, стига сте се шашкали. мисля, че прекалено много мислим и се косим за непосяти домати. ще дойде време, ще намерим и решение. всички се стремим да сме перфектни. еми не е възможно пък.
сега гледайте децата да са сити, сухи и най вече много обичани. обясненията ще ги намерим някой ден. да живеем вечно с  мисълта за другата майка подтиска и ни взима от силите.
хората се променят, мисленето също. нашите деца ще растат в друг век.
аз съм на принципа, винаги с добро.........и истина. който тръгне срещу детето ми обаче ще го прегазя. нема био, нема мио. ако е срещу неговите интереси-под ножа.

Само така 

 

Матакосмата, писала си го в десятката. Аз тоя призрак на онази жена, която ги е родила смятам да го метна на тавана. Те нямат нужда от нея. Аз също. Ние сме семейство и тя не е част от нашия живот. Принадлежи на миналото. А за миналото или добро или нищо.
Добре, че е този форум та да си изкажа страховете, да се срещна очи в очи с тях и да ги забравя.

моето отношение към биологичната майка е положително, имам си причини за това. но исках да кажа, че макар засега тя да взима участие в нашия живот, ако дойде момент в който нещо е против интересите на детето ми, няма да я пожаля.
живея от дълги години в страна, в която отвореното осиновяване е нещо съвсем нормално. самото общество и манталитета са такива, че не виждат никаква трагедия в това, че едно дете е родено от една жена, а друга му е майка. съответно децата не преживяват такива травми, биологичните майки не правят бразилски трагедии.
децата имат контакт с биологичните си семейства и живота на всички не се върти непрекъснато около това да лекуват рани, нанесени дълбоко в детството от акта осиновяване и изоставяне. някак си я няма нашата балканска мелодраматичност.
немците са така да се каже по-студена нация, въпреки че не обичам точно този израз. за мен те са реални хора просто.
обясненията, че едно дете има друга майка по простата причина, че биологичната му не е в състояние да го гледа е напълно задоволително за всички страни.
макар, че държавата помага за отглеждането на децата, е нормално бездетни хора с материални, ментални и физически възможности да осиновяват деца, а семейства с ограничени такива да дават децата си за отглеждане и осиновяване.

знам докъде са мойте права относно детето. а те са, че макар и с отворено осиновяване, аз съм неговия родител, с пълните родителски права.
факта че друга жена е родила дъщеря ми никога няма да е в миналото. той е част от настоящето на всички. но е и факт, че аз съм единствения родител на това дете, който решава кое е най-доброто за него до 18 годишната му възраст. за физическия и психическия му живот.
при най-малкото съмнение, че контакта с биологичната майка води до някакви неприятни последствия, той ще бъде преустановен на секундата. ако се наложи и чрез съд. не подлежа на изнудване, не ме е страх от образи на плачещи жени пред вратата ми.
преди време стоях пред дилемата къде да отглеждам детето си. тук или в чужбина. взех решението сравнително лесно.
когато е сред хора, които не виждат нищо трагично в това, че е осиновено мисля, че и то няма да вижда нищо трагично в това.
самото отношение към осиновяването в българия ми се струва архаично. тайни на осиновяването, съжалителни погледи, въпроси дали детето аджеба е здраво, след като е осиновено, дали не е ромче ми идват в повечко. в германия никой не се шокира от това че кавказки тип хора са родители на азиатче или мулатче. то е просто тяхното дете.
самата идиотия за произхода на осиновените деца ми идва вповече. ние сами си правим мисля трагедиите и после ги предаваме и на децата си.
ставаме съдници на биологичните родители, страх ни е от тях и още какво ли не. ами естествено е да предадем на децата си тези чувства.
тук в българия е срамно да си признаеш, че не можеш да се справиш с отглеждането на едно дете.
ако го оставиш за осиновяване те считат за безотговорен и едва ли не  изверг. общонародно се шири призива-гледайте си децата на всяка цена. бедни, гладни, няма значение. ще се справите. зрели или недозрели да бъдете родители-гледайте ги. това, че после децата страдат, също няма значение.
социалните правят пътеки в родилното да убеждават майки да не оставят децата си, а после им дават една еднократна помощ и ги оставят на съдбата им.
всичко е порочен кръг на мислене и ние сме част от него. докато мислим по този начин ще ни преследват и непрестанно призраци, нас и нашите деца.
за мен в живота на детето ми няма минало. всичко е неговото настояще. то решава кое къде да сложи после. нямам правото да реша вместо него.
и мен понякога ме преследват призраци, и аз имам страхове. част съм от този народ и мисленето ми понякога е подобно. но считам че мелодрамите са нещо макар и много емоционално, недотам необходимо за адекватното отглеждане на едно дете. затова и се стремя да избягам от тях.

за да съдим някого, трябва да сме минали по неговия път. само тогава имаме това право.
не съм приятелка с биологичната майка и никога няма да бъда. не я обичам и не я мразя. отношението ми към нея е толерантно. опитвам се да гледам много положително на присъствието и съществуването и, защото това ще се отрази и на мисленето на моето дете.
а това всички го можем, да възпитаваме начина си на мислене и да го правим положителен.
смятам, че толерантноста е едно от най-важните човешки качества. а и прави живота по-лесен. колкото по-малко емоции, толкова по-разумни решения.
факта е, че биологичната майка не принадлежи на миналото, но не е и част от нашето семейство. добре дошла е на гости, но като гост. а добрите и желани гости спазват правилата на домакина, ако го уважават.
когато не ги спазват, престават да бъдат желани и приемани. това го казвам в най-широк аспект.
докато детето е добре, значи всичко е наред. ако тя с действията си предизвика и най-малкия проблем изчезва моменталически от живота ни. по напълно законен начин. аз съм майката на моето дете, с пълните права и задължения.

matakosmata , поздрави за чудесния пост  !


 

Определено поздрави, матакосмата!
Като чиста теория е фантастична, бих желала да съм толкова убедена в себе си и действията си.

Факт е, обаче, че независимо колко силна, решима и твърда изглеждам в очите на близките и приятелите ми, аз не мога да намирам пътя, ако не си задавам въпроси.
Това, което съм си "откраднала" от западняшкия начин (да речем), е че моята къща - е моя крепост!
Независимо от манталитета навън, всички у дома знаем, че ние, семейството сме на първо място и единствено това има значение.
Така се опитвам да науча и Ирина.
Казали й били това или онова...е, вече знае и сама какво да им отговори - Вие сте навъзпитани!

И накратко, за да не съм съвсем офф топик: не знам защо, дори не се опитвам да си го обясня, но аз нямам отрицателно отношение към БМ. Не мога и да я съдя само, защото мен Господ е решил да дари по особен начин. Ако забременявах и раждах само от еротична мисъл, тогава може би щях да имам куража да взема отношение. Но жени като мен, плакали в банята след поредната загубена надежда, след прибраните отново надълбоко в гардероба бебешки дрешки, разбира се, не могат да бъдат обективни.
Знам достатъчно за историята на БМ на Ирина. Тази история донякъде оправдава и обяснява действията й, но само пред мен.
Ирина ще трябва някой ден да намери за себе си свои. Дано я боли по-малко.

Преди дни, без никаква връзка, заяви, че никога не иска да вижда "онази, другата жена"!
Отговорих й, че няма закъде да бързаме, има време и дали не иска да помисли отново, когато вече е по-голяма? Замисли се и ми отговори:Да.

Та в това отношение, предпочитам "немският" подход. Без драми. Сега мама съм аз, другата е жената от чието коремче е излязла. Когато порасне, сама ще реши каква я чувства, как да я нарича и дали да й прости.

За писаното от Фоксче и Ориндж - нямам думи, а в такива случаи ако се опитам да напиша нещо ставам зла.
По повод БМ - да има я факт е и няма значение как ще я наречем.
Има значение до колко ще позволим на факта че съществува да промени живота ни.
Аз твърдо съм решена да не позволя.
А от гледна точка на това, че съм майка на момчета, които обожават и татко си се чудя - защо ни гони призрака на БМ а не на ББ

Това е въпрос,който мъчи и мен напоследък.
Нямат ли все пак двамата равна вина?

А, мисля аз, мисля, но за него никой нищо не знае. Баща - неизвестен. Толкоз.
Но и двамата не са някакви призраци в живота ми.
По-скоро ме гони долно любопитство - кой от двмата е бил толкова красив колкото е тя, от кого ли е взела силния си и звънък глас, дали е била авантюра за една нощ или е имало невъзможна любов помежду им...дали той знае каква невероятно дете са създали...
Жалкото е, че именно той е пълна загадка и докато не зададе този въпрос на БМ (е, ако знае...), никой друг не може да й даде отговор.

 DarZaMen  си го призна - признавам си и аз само клюкарското любопитство - на кого са дългите мигли, на кого е дяволития поглед. За останалото си знам - на мен е /скромност/
Все пак има къде по-важни неща в живота за които да се терзаем.

Аз имам една малка тайна. Всичко до девето коляно излиза в един компютър на една институция, включително до снимки на прабаба и т. н. Всичко съм видяла и да знаете, нашите синове приличат на нас - просто невероятни стечения на обстоятелствата и други странни съвпадения.

Калина, какъв е този чудо-компютър? И аз искам 

Не знам как да ти пиша на лични. Помисли къде са въведени всички данни за българските граждани.

обаче пък за неправомерно надзъртане там как бият през пръститееееееееееееее
знам го, щото съм решила скоро и на всяка цена да надзърна.
но положението с баща-неизвестен и от това чудо не може да се реши за жалост.

Дарзамен, не си ме разбрала.
именно защото и аз имам своите съмнения и терзания и съм просто емоционален човек, избирам живота в германия.
в този ред текат мислите ми просто за биологичната майка, но хората се променят, може да се промени и тя. и вместо да воювам по съдилища, да се стресирам и кося, ще живеем в държава без трагедии и детето ще израстне ако не е немски, то поне с близък на немския манталитет. знам си правата, но тук правата са малко относително понятие.
комбинирано и с доброжелатели може да ми дойде малко множко.
именно защото не съм толкова сигурна в себе си избирам отново да емигрирам. теориите са хубаво нещо, но аз съм реален човек и зная че ничии нерви не са от въжета, най-малко пък моите.
за първи път през живота си не желая да правя революции, а да карам по-спокойно. това, че ще се боря е факт, но пък нямам желание да тръгвам на кръстоносни походи. времето и разстоянието са фактори, които работят в моя полза. така ще се обичаме с биологичната майка, ще се виждаме по един два пъти в годината и всички ще са спокойни и радостни.