Моят съвет е да поговориш със съпруга ти. Не говоря да му разказваш какво се е случило, а да спаделиш как се чувсваш и какво те притеснява. Да му обясниш,че така не може да продължава и да се опитате да намерите решение на проблема така, че да е най-добре за вас тримата,а не за свекърва ти. Мисля, че не си влюбена, а просто се опитваш да избягаш за малко от досадата(най-вече от свекървата) и да намериш разбиране, но повярвай ми всичко това е временно и не си мисли,че някой може да те разбере по-добре от собствения ти съпруг. Аз не знам точно до къде може да споделяте, но с правилния подход може да се разберете за всичко.
- Публикувана: 16 юли 2007, 20:07 ч.
- Последно мнение: 19 юли 2007, 21:24 ч.
Отново влюбена
По мое скромно мнение щом сега се е случило....пак ще се случи. Ако всичко е било наред в чувствата ти към мъжът ти това нямаше да се случи. Но и според мен това не е влюбване а... как да го кажа спасение от проблемите, грижите и сивотата на деня. Ако искаш да спасиш семейството си от това, което се случва с теб трябва да си поговорите с мъжът ти. Не е нужно да му казваш, че си се "загледала" в страни, просто му обясни, че нещата в емоциите ви един към друг започват да се изплъзват, да охладняват...Те не обичат това, но ти бъди честна със себе си с него. А...каквото ще става....ще става. Успех и бъди силна. 
Хехееее гледам пред мен почти същото са ти написали. 
Хехееее гледам пред мен почти същото са ти написали.
Много е важно да разграничиш дали наистина чувстваш към въпросния човек нещо или просто го използваш като средство да избягаш от действителността и реалността, която те заобкаля 
т.е. постоянно липсващ съпруг и една постоянно мърмореща свекърва. Разбирам те напълно защо си изпаднала в тази ситуация. Но от опит ти казвам трябва много добре да изясниш първопричината за чувствата си към този човек, защото когато използваш някой като средство да избягаш от реалността и нещата не се развиват както искаш, тогава реалността те застига с двойна сила 
и става още по-страшно. Повявай ми изпитала съм го на гъра си. 
т.е. постоянно липсващ съпруг и една постоянно мърмореща свекърва. Разбирам те напълно защо си изпаднала в тази ситуация. Но от опит ти казвам трябва много добре да изясниш първопричината за чувствата си към този човек, защото когато използваш някой като средство да избягаш от реалността и нещата не се развиват както искаш, тогава реалността те застига с двойна сила и става още по-страшно. Повявай ми изпитала съм го на гъра си.
Има и друго решение на проблема, ако все пак съпруга ти не иска да живеете отделно и ако искаш да запазиш семейството си-започни работа, нека свекърва ти да се занимава с цялата домашна работа и детето. Най-разумния довод за това е недостика на средства. Въпреки,че никога не ми се е налагало да живея с който и да е било от родителите ни, а и на дали ще мога и въпреки,че нямаме финансови затруднения дори и аз да не работя, започнах работа, когато дъщеря ми беше на 1г. и 8м. Така реших заради самата себе си, заради социалните контакти и колкото грозно да звучи, когато човек е ангажиран с нещо, не мисли за "глупости". Не мисли, че ако започнеш работа когато детето ти няма 2г. го лишаваш от внимание и че ще прекарваш малко време с него. По-добре 2часа с него, но то да вижда срещу себе си усмихнати и обичащи се родители.
.
Едва ли това е точно влюбване, по-скоро вид разнообразие от сивотата.Ако тръгнеш на работа, нещата ще се променят като те емнат служебните ангажименти.Ще преоткриеш и чувствата към мъжа си.А дзвера вкъщи да ти помага с детето!! Ужас е да се живее със свекърва! И то не толкова, че може да е кофти човек, ами просто не е възможно две жени в едно домакинство да шетат.Все някой излиза крив накрая...
И още нещо - не бързай да казваш, че си влюбена, често пъти това чувство е измамно.
Ужас е да се живее със свекърва! И то не толкова, че може да е кофти човек, ами просто не е възможно две жени в едно домакинство да шетат.Все някой излиза крив накрая...И още нещо - не бързай да казваш, че си влюбена, често пъти това чувство е измамно.
Срещни се два-три пъти с обекта на чувствата ти и ще ти мине . Иначе все ще те тресе... Но пък при такава ситуация, няма нищо чудно в това, че си залитнала по друг мъж. Ще отмине, но пък защо не да изживееш нещо разтърсващо, ако имаш тази възможност? Мъжът ти го няма, свекърва ти ти вдига кръвното всеки ден... що трябва само да се мъчиш?
. Иначе все ще те тресе... Но пък при такава ситуация, няма нищо чудно в това, че си залитнала по друг мъж. Ще отмине, но пък защо не да изживееш нещо разтърсващо, ако имаш тази възможност? Мъжът ти го няма, свекърва ти ти вдига кръвното всеки ден... що трябва само да се мъчиш? Според мен мила, не си влюбена, а уморена.
Уморена от сивотата в ежедневиято, от безкрайните дразги със свеки, от милионите проблеми на майка отлеждаща сама детето си.
Уморена от това да не си обект на ласки всяка вечер,
от това че няма рамо на което да поплачеш когато ти е тежко и
уморена от това да се бориш с това че си жена.
Бях в твоето положение с разликата че едвам стърпях 3 месеца, след което си грабнах нещата и се прибрах при майка ми докато съпругът ми го няма.
Другите фактори ,разбира се остават, но не се поддавай.
Мисли за нещо друго,разсейвай се.
Аз не съм убедена че изпитваш любов към човек...по скоро си влюбена в самата любов,защото бленуваш да изпитваш тези чувства и както ти сама казваш...няма значение дали е този или онзи.....поговори и със съпруга си....сподели му че и объркана и че и ти като жена имаш нужда от внимание и грижи.
Дано малко съм помогнала.....не се предавай и не позволявай на свеки да застава по между ви.Бори се!
Уморена от сивотата в ежедневиято, от безкрайните дразги със свеки, от милионите проблеми на майка отлеждаща сама детето си.
Уморена от това да не си обект на ласки всяка вечер,
от това че няма рамо на което да поплачеш когато ти е тежко и
уморена от това да се бориш с това че си жена.
Бях в твоето положение с разликата че едвам стърпях 3 месеца, след което си грабнах нещата и се прибрах при майка ми докато съпругът ми го няма.
Другите фактори ,разбира се остават, но не се поддавай.
Мисли за нещо друго,разсейвай се.
Аз не съм убедена че изпитваш любов към човек...по скоро си влюбена в самата любов,защото бленуваш да изпитваш тези чувства и както ти сама казваш...няма значение дали е този или онзи.....поговори и със съпруга си....сподели му че и объркана и че и ти като жена имаш нужда от внимание и грижи.
Дано малко съм помогнала.....не се предавай и не позволявай на свеки да застава по между ви.Бори се!