Как се съобщава шокирща новина на бременно момиче?

  • 2 617
  • 38
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 1 081
Много внимателно и от човек, който може да я успокои и на когото има голямо доверие. Ако такъв е съпругът и, най-добре той да и каже. После ще има нужда от приятелки, но сега е добре да бъде оставена насаме с човек, който може да я успокои.

# 31
  • На черешата
  • Мнения: 8 393
 Няма лесен начин да се съобщи такова нещо,но трябва да е от близки.Бебка беше на 2 месеца,когато ме събудиха в 5 сутринта с новината,че баща ми е починал. Cry Cry CryИ това по телефона,добре че съпругът ми беше до мен.Всички си мислеха,че след този стрес кърмата ми ще спре,но благодарение на неговата любов и грижи се справих. Hug Hug Hug

# 32
  • Варна
  • Мнения: 2 317
Баба ми почина, когато бях бременна в 8-мия меец с дъщеря ми. Съобщи ми майка ми, по телефона. Аз бях подготвена донякъде, защото беше доста зле положението, но все пак си беше шокиращо. Изненадах се на собствената си реакция. Някакси мозъкът ми отказа да го приеме истински, просто не можах да го изживея. Много обичах баба си, нося името и, винаги ще я обичам и много ми липсва, но наистина запазих самообладание. Дори не споделих с почти никой, не ми се говореше. Вкъщи свекърите  не разбраха, само на мъжа си казах. Не можах да се наплача дори, просто не можех. Много ми беше странно. Само две години преди това почина дядо и тогава бях съсипана, а сега не знам какво стана. Обяснавам си го с бременността и биологичните механизми за справяне в такива ситуации. Много съжалявам за момичето. Hug

# 33
  • София
  • Мнения: 17 592
Може би било добре да се консултирате първо с лекар, по възможност - с нейния. Може би трябва да се зареди с Mg, Но-шпа, двете или нещо друго...

# 34
  • Варна
  • Мнения: 222
Баба ми почина, когато бях бременна в 8-мия меец с дъщеря ми. Съобщи ми майка ми, по телефона. Аз бях подготвена донякъде, защото беше доста зле положението, но все пак си беше шокиращо. Изненадах се на собствената си реакция. Някакси мозъкът ми отказа да го приеме истински, просто не можах да го изживея. Много обичах баба си, нося името и, винаги ще я обичам и много ми липсва, но наистина запазих самообладание. Дори не споделих с почти никой, не ми се говореше. Вкъщи свекърите  не разбраха, само на мъжа си казах. Не можах да се наплача дори, просто не можех. Много ми беше странно. Само две години преди това почина дядо и тогава бях съсипана, а сега не знам какво стана. Обяснавам си го с бременността и биологичните механизми за справяне в такива ситуации. Много съжалявам за момичето. Hug
Katia_N, мислех си, че с мен нещо не е в ред, защото и аз също като теб не можах да изживея загубата и да я приема напълно. Баба ми почина два дни след сватбата ми (тя стоя до края на тържеството; аз бях в края на третия месец), свекър ми два месеца по-късно и дядо ми още два месеца след това. И трите пъти мъжът ми беше този, който ми каза. Майка ми се е свързала с него с идеята, че той най-добре ще прецени кой момент е най-подходящ (живеем в различни градове с родителите ми). Просто си налагам да не мисля за това, подтискам всякакви мисли и спомени за баба и дядо и може и тъпо да звучи, но чакам да се роди момченцето ми, че да мога да се наплача едно хубаво...

# 35
  • Мнения: 423
Мой познат почина преди три дни. Само на 33 години. Злополука.
Съпругата му, с която са женени от няколко месеца е бременна в 8 месец.
Казали са и веднага. Изпаднала е в шок.
В момента е приета в болница, под лекарско наблюдение е.
Така и не можа дори да го изпрати... Cry
Ужасно е!
Милите момичета, дано да понесат всичко доколкото е възможно спокойно, ако не за друго поне за бебчетата им. Ужасно е!

# 36
  • Мнения: 3 069
Много ми става мъчно, като виждам през какви перипетии са минали толкова много мами...
Съжалявам за загубата ви....

# 37
  • Мнения: 1 426
Ужасно е, наистина... Болката е наистина изгаряща... И няма "постепенен" начин... Дано не се отрази на бебетата.

# 38
  • На черешата
  • Мнения: 8 393
  Nevada  Hug Hug Hug,нямам думи.

Общи условия

Активация на акаунт