Естествено, че майката също има нужда от почивка! И тя е човек все пак, не е робот, който може по 24 часа на ден в продължение на месеци да се отдаде само и единствено на бебето!
Недоспиването и бебешкият рев могат да докарат човек до лудост, особено ако продължават с месеци.
Не се мъчете да бъдете чак такива героини. Има бебета и бебета, майки и майки. Моя позната за пръв път чу бебето си да плаче на 6 месеца, а в същото време моята дъщеря ми извади душата през първите месеци, не знаех къде се намирам, ходех като сомнамбул.
Нека всичко бъде с мярка. Колкото и да обичаш бебето, в един момент може да ти се прииска да зарежеш всичко и да избягаш от постоянния плач, да се скриеш някъде и да спиш, да спиш...
Така че потърси причината за плача, а ако такава няма, просто приеми нещата и очаквай трудното да свърши. Намери някой да ти помага през деня, ако е възможно.
И не се притеснявай, че ако оставиш детето малко да поплаче отвреме на време, това ще му нанесе непоправими психологически травми за в бъдеще Ако беше така, светът щеше да е пълен с психопати и социопати. Пък и след няколко години ще видиш колко външни фактори влияят върху развитието на детето, фактори, върху които не можеш да повлияеш. Ако се стремиш цял живот да бъдеш иделаната майка, ще се психираш тотално.
Цитатът на Кастевал е прекалено сантиментален и драматичен, може да действа мотивиращо на бъдещите майки, но в твоето положение най-много да те депресира още повече.
Усмихни се!