Другата е моят случай - никой не пожела изобщо да помогне за нищо ... Аз и не исках . Мъжът ми си беше взел отпуска и си гледахме детето двамата , но нито майка ми , нито свеки изявиха желание да помогнат - с гладене , готвене или каквото и да било
Имало е моменти да ми се реве от изтощение За сметка на това като се опитат да се изкажат нещо по повод гледането на детето е достатъчно само да ги погледна
Преди да родя - пак никой Сама изчистих , изгладих , приготвих всичко ... То бива - бива , ама грам интерес не проявиха ...
Питам се защо така става ?
Толкова ли е трудно да се уцели златната среда - да се помага без да е натрапено и без все пак бабите да се превръщат в робини на младите / третата крайност / ?
Или да минеш поне веднъж в седмицата да попиташ - абе нещо искате ли да ви помогна ?
Как беше при вас ? Искахте ли помощ или не ? А получихте ли я ? Скарахте ли се с вашите нещо и т.н.