За бабите и исканата или не помощ след раждането ...

  • 4 054
  • 58
  •   1
Отговори
  • Мнения: 4 668
Пускам тази тема защото се замислих , че много се залита в двете крайности - едната е бабите задължително да дойдат да помагат след раждането на бебето ... Едва ли не никой не се пита , смята се за даденост - идваме и толкова  Rolling Eyes Ама искат ли родителите , имат ли нужда от помощ наистина или от натрапени съвети никой не пита .
Другата е моят случай - никой не пожела изобщо да помогне за нищо ... Аз и не исках . Мъжът ми си беше взел отпуска и си гледахме детето двамата , но нито майка ми , нито свеки изявиха желание да помогнат - с гладене , готвене или каквото и да било  Rolling Eyes
Имало е моменти да ми се реве от изтощение  Confused За сметка на това като се опитат да се изкажат нещо по повод гледането на детето е достатъчно само да ги погледна  Simple Smile
Преди да родя - пак никой  Rolling Eyes Сама изчистих , изгладих , приготвих всичко ... То бива - бива , ама грам интерес не проявиха ...
Питам се защо така става ?
Толкова ли е трудно да се уцели златната среда - да се помага без да е натрапено и без все пак бабите да се превръщат в робини на младите / третата крайност / ?
Или да минеш поне веднъж в седмицата да попиташ - абе нещо искате ли да ви помогна ?
Как беше при вас ? Искахте ли помощ или не ? А получихте ли я ? Скарахте ли се с вашите нещо и т.н.  Grinning

# 1
  • Мнения: 4 496
Ако майката е решила да докаже на всички,че може и сама да се справи,защото преди да роди всичики са и обяснявали"кооолко трудно ще и бъде",всяка помощ ще я чувства като натрапена.

# 2
  • Мнения: 400
Хмм ами аз не знам при нас как ще се получи, ама до тук както виждам нещата-не става това със златната среда.
Или се изпада в чак досадно висене на главата и даване на акъли, или пък обратното като при теб.
Адски е дразнещо хем да не ти помагат, хем акъли да ти дават, които не си искал де:)

Може би само майка ми засега успява да постигне средата за която говориш и пита как ние искаме, без и през ум да й мине да се обижда или натрапва:)

# 3
  • Мнения: 1 237
Сама отказах помощ за постоянно,двамата с мъжа ми си гледахме детето.Но когато ми се е налагало да изляза и свърша нещо винаги и двете баби са били насреща и никога не са ми отказвали да дойдат и помогнат.

# 4
  • В полите на Пирин планина
  • Мнения: 20 316
Нашите две баби помагаха и продължават да помагат при нужда за гледането на сина ми. По-трудно ми беше да ги убедя, че предпочитам помощ за домашните задължения, а не препоръки от общ характер за бебето. Доста трудно отблъсквах разни опити за прокарване на бабини идеи, особено от страна на едната баба - става дума за къпане с жълтък, орехова шума, сол във водата, а после хранене с каша от препечено брашно и подобни  ooooh! Дори до конфликти стигахме. Принципно тя няма много търпение и й е трудно да се занимава с детето, затова си отдъхна като го пуснахме на детска градина. До голяма степен и аз се чувствам така по-добре, за да ограничим някои вредни влияния. С другата баба съм имала търкания най-вече за обличането - все добавяше по някоя дреха отгоре ... Иначе много ме слушаше за храненето. Но понякога се опитва да прокарва някои възпитателни идеи, които не ми допадат.
Тъй че прекрасната златна среда не я намерихме. Много са ми в помощ, но трудно се примиряват с изискванията ми като родител. Понякога са ми правили на пук. Ще дам пример с близалки и чипсове. Не съм тотално против, но да се бутата на детето, когато то не проявява интерес или когато аз изобщо не съм му давала от тях - това не го разбирам. изрично бях предупредила, че отлагам даването на подобни гадости, но уви, баба беше решила, че ни е дошло времето... Mr. Green И такива неща ...

# 5
  • Мнения: 1 371
Щастлива съм, че имам майка , която напълно ме разбира и помага, когато трябва. Първите дни след раждането не се спря за момент, с цел на нас да ни е добре.  При условие , че си има много ангажименти... Даже не живее в София, а идваше първите няколко нощи и сутрин си тръгваше. Същото е положението с бабата и дядото от другата страна. Родителите на мъжа ми никога не ми се натрапиха, когато имам нужда ги викам, когато трябва да ми помогнат - помагат и дават всичко от себе си. Живеем сами с бебчо, но никога не съм отказала помощ. И защо да я отказвам, при условие, че бабите и дядовците толкова много обичат малкия.  Heart Eyes И най-важното - никога не вървят със съветите си срещу мен. Както аз съм казала и преценила - това е. Просто обичта на родителите ни се чувства навсякъде около нас.
На тях мога да кажа само едно голямо Благодаря   bouquet   bouquet   bouquet

# 6
  • Мнения: 674
 При мен положението е сходно с твоето!
 Всичко си приготвих сама преди раждането.
 Не искам да ми "помагат", защото не са в крак и двете със съвременното гледане на дете. Майка ми се опитва да се налага, затова гледам максимално да я изолирам. Свекърва ми е на мнение, че не трябва да се бърка, което много ме устройва. Но при положение, че живеем в една къща с нея, защо ли веднъж след раждането не й хрумна да сготви една тенджера с нещо, да ми спести поне едно готвене! newsm78
 Майка ми помага, но в 90% от случаите ми излиза на носа тази помощ. По-добре уморена, без нерви, отколкото да ме натоварва психически. Вечно ме критикува. Аман!!!

# 7
  • Мнения: 2 005
Спомням си сестра ми като роди.И двете баби бяха постоянно в стаята,клюкариха и даваха съвети как да се гледа бебето.Ама помощ - не.  Naughty  Аз ходех по-рядко там,ама като отидех не сядах да гледам как сестра ми кърми  Shocked  ,а миех чинии,чистех,стерилизирах...гледах да свърша нещо,не просто да присъствам тялом.Чудя й се сега как ги е търпяла   ooooh!  Аз ще раждам другата седмица.Правихме ремонт вкъщи,всичко сама си чистех,и сега преди да дойде бебо пак е така.Сама си чистя,подготвям и т.н.Не че искам друг да го свърши,но никой не ми е предложил помощ.И по-нататък ще е така,ама аз гости със скръстени ръце вкъщи няма да търпя  Twisted Evil  Но никой не си избира роднините,да са ни живи и здрави.   Laughing

# 8
  • Gabrowo->Sofia
  • Мнения: 1 444
Нашите баби се задържаха точно в "златната среда". Сами предложиха да помагат след раждането, но предварително ги предупредих, че помощта им ще бъде максимум 1 месец. Докато аз бях два дни в родилното си бяха направили график за следващия месец коя кога ще ни помага и бяха заявили отпуски в работата си. Наистина ми помагаха, готвеха, чистеха, гладеха... По отношение на бебето им разказах, какво разрешавам и какво не и те милите от страх да не ги натиря "коя от къдетото е" в общи линии се придържаха към правилата  Mr. Green

Последна редакция: вт, 10 юли 2007, 13:44 от diddi

# 9
  • Мнения: 24 467
...Питам се защо така става ?
  Grinning

Първо- на въпроса как беше при мен- не само, че нямах баби около себе си, но и съпругът ми не можеше да си пусне отпуск и двата пъти. Така че аз бях още по сам войн. Още повече вторият път, когато големият ми син не можеше вече да ходи на градина, защото бил приключил с подготвителната група и трябваше да изкара лятото в къщи, а бебето беше едва на един месец. Та останах и с двамата. Вие ми се за сън още... Едната баба е далеч и си има болен човек, за когото да се грижи. Другата баба /майка ми/ не може да се грижи за "трети лица"- т.е. за други хора изобщо.
На по- важния за мен въпрос- защо става така за себе си си давам обяснения няколко:
Тези, които се месят прекалено много често на практика често са хора без особени ангажименти, търсят развлечение или също често знаете как е с хората с комплекси, които бързат да поемат поредната инициатива и да се напъхат там, където не ги викат, да се почувстват полезни, знаещи и можещи. Има и голямо количество мегаломани от типа на тези, дето най- добре знаят и всичко друго извън техните разбирания е груба грешка.
Другите пък, които не месят- от личен опит аз и брат ми сме отгледани от двете баби. Майка ми представа няма какво означава да поемеш грижата за някого изцяло и за постоянно. Винаги е имало спасение- детето на село за три месеца за през ваканцията или когато не ми е кеф ме боли глава, а тогава другата баба е на линия. Че как мога да очаквам от тази жена, вече на години, да гледа моите деца с удоволствие? Не всеки човек обича да се занимава с деца, това е факт. Има редица хора, за които домакинската работа и детегледането е ужасно бреме.  Пък и нямам право да изисквам, все пак. Ако някой предложи помощ- добре, ако не ми предложи- все така сме живели, не е нещо ново. Не го приемам навътре, за мен не е лична обида, просто причините  не са в мен или в децата.
Златната среда е мит, към който ние, хората непрекъснато се стремим и който винаги ни убягва, не само в този случай. Има индивидуални особености, но идеално средно положение- не, поне не изцяло и не за винаги.

# 10
  • София
  • Мнения: 4 294
Аз не мога да се оплача от "бабина" помощ  Laughing
И майка ми и свекърва ми ми помогнаха след раждането и при двете деца. Сега моята майка ми помага повече, защото е пенсионерка и има повече време. А свеки оше работи.
Абе и двете баби помагат и съм доволна от този факт   Heart Eyes

# 11
  • Мнения: 1 081
При нас пък след два пъти гледане на бебе за по една нощ, бяхме крайно изтощени (разбирай майка ми) и хайде да не било тая седмица, хайде не и другата и на третата аз отказах някой да се доближава до бебето ми, камо ли да го гледа за уикенда. Точно когато имах най-голяма нужда от помощ и едва гледах, бях заприличала на вампир - никой!

# 12
  • Мнения: 2 047
   Относно този въпрос съм се убедила, че се дължи на липсата на комуникация между двете страни - при мен никой не се е натрисал, защото казах кой кога да идва - да си направят и те сметките. Първата седмица свекървата, втората майка ми - на всяка казвах какво искам да ям и какво да свърши в  къщата  Laughing По-нататък , а и до днес - ако имам нужда от тях, се обаждам и ги викам.
    И това не може да се нарече златна среда, защото си има недостатък - трябва да планирам, винаги аз да се обаждам, никой няма да ми цъфне на вратата като по чудо, предварителна уговорка и т.н.
 
   P.S. Под помощ разбирам да идват през деня за няколко часа, но не и да ми гледат бебето през нощта.

# 13
  • Мнения: 5 401
От страна на майка ми никаква помощ не получих.  Confused Веднъж не се обади да попита имам ли нужда да ми сготви, да ми погушка малко бебето, за до поспя и т.н. Свекърва ми обаче беше на разположение денонощно! Дойде в деня на раждането, подготви спалнята заедно с мъжи за малкото бебе, пое изцяло домакинството ми, грижеше за малкия. Стоя при нас около 3 месеца, имаше и трудни моменти, в които едва се траехме, но заради общото благо, издаянихме Много съм й благодарна, две думи няма!

Сега майка ми продължава да си дава пас, дори не иска да я наричат "баба", а свекърва ми само да й намигнеш, вече е прелетяла 300 км...

# 14
  • София
  • Мнения: 6 965
В лицето на моята майка намерих "златната среда". Тръгнах на работа, когато Мартин беше на 2,5м., трябваше да се върна на работа. Майка ми се е съобразявала за всяко нещо свързано с детето с моето мнение и изисквания. Не мисля, че се е превърнала в моя "робиня", защото жената си има интереси и контакти извън внучето си. След като се прибера от работа към 17.30 е свободна да прави каквото си пожелае, а аз винаги съм на среща да я закарам, да и помогна и т.н. Винаги съм спокойна, когато тя е с детето и оценявам това, което прави за мен.

Общи условия

Активация на акаунт