Много е грозно мениджър да се държи, като описаната от теб ситуация, аз съм съгласна, по-принцип.
Като цяло споделям мнението, че отношението към бременно момиче би трябвало да е внимателно и подхода да е с разбиране.
Не случайно казват, че бременността е "деликатно" положение.
Но нещата винаги имат две страни.
Аз постъпих на работа бременна, без да знам,разбира се.
На интервюто шефа ми ме предупреди изрично, че му трябва човек дългосрочно и т.н.
Седмица по-късно разбрах, че съм бременна и честно казано, изпитвах неудобство и притеснение как да му кажа и как ще го изтълкува.
След две седмици терзания и притеснения как да му кажа, взех кутия бонбони и го информирах, като специално споменах, че не съм знаела.
Той веднага ми предложи да направи всичко необходимо- осигуровки да вдигне и прочие, освен, че ми честити.
До днес работя за него и ме гледа като писано яйце, но все пак аз изпитвам благодарност за разбирането и не съм с мисълта, че ми е длъжен. Вярвам, че впоследствие съм успяла да върна жеста за отношението му тогава, при положение, че се познавахме само от седмица.
Така мисля и до днес, смятам, че нещата винаги имат две страни.