За значението на името и защо трябва да се кръсти на дядото или бабата?

Детето от първия ми брак не носи ничие име - сметнах, че никой не заслужава.
От сегашния ми брак имам момче, кръстено на свекъра ми  Ако имам и момиче (дай Боже), ще носи името на свекърва ми (леко променено).
Никой не ми е налагал, това са мои желания. Ако бях подложена на натиск, кой знае, сигурно щях да го кръстя със съвсем друго име...

На нас абсолютно никой не ни се е месил в избора на име, а и Слава Богу, със съпруга ми бяхме на едно мнение, а то пък, случайно съвпада с първата буква от името на майка ми и така и тя е щастлива.
Съветвам те да си кръстиш детето, както ти си прецениш, другото са отживелици, а ако има недоволни от това, то пък е индикация, че още от сега ще ти се качат на главата!

Това са отживелици, но заради тях възникват сериозни семейни свади
Дъщеря ми е кръстена на ... себе си, с първата буква на името на баща й. Това е може би най-любимото ми женско име.

 
Това е и моето мнение.
Моите деца си имат свои имена - не повтарят имената на никого. Кристияна носи любимото ми женско име /когато съм се родила, нашите са искали да ме кръстят Христиана, ама после са се разколебали, за съжаление/ и само по една случайност втората част на това име съвпада с името на баща ми /Яни/. Ванеса също е кръстена на себе си /исках името да е по-различно и да е универсално/, но пък майка ми /Ваня/ и свекър ми /Иван - лека му пръст/ - решиха, че е кръстена на тях, а аз просто ги оставих да си вярват  .

И аз не харесвам тази традиция, но нямах нищо против да я спазя!
И никой от родителите не е настоявал за това!
Преди да се роди първото, мъжът ми предложи да го кръстим на баща му и в двата случая. Беше категоричен,че ако е момиче няма да го кръщава на кривата си майка. Аз се съгласих, понеже женският вариант на името Михаил ми хареса повече, от колкото производните на името Иванка.
Когато забременях втория път, мъжът ме беше наясно,че е ред на нашите.Но се оказаха близнаци и той беше на рейс и пращах SMS-си с имена за 2 момчета,2 момичета и за момче и момиче. Накрая получих отговор-"Както ги кръстиш така ще се казват!"
Родиха се 2 момчета, които кръстихме на моя баща и на кривата му майка. Майка му по случайност я огря, понеже имахме 1 бебе в повече!
Всички са щастливи и доволни!
Всички дечица да са живи и здрави и дано авторката на темата да успее да вземе правилното решение без излишни драми и конфликти.
Успех!

Аз от край време се чудя на едно нещо-как така някой,който няма и капка участие в направата на това бебе ще има претенции как да се казва то,а и в последствие как да бъде възпитавано и отглеждано .
Лошото е,че в малки градове като нашия тези тъпи "обичаи" все още имат резултат.
Ние сами си решихме как ще се казва бебето.Имаме име и за момче а и за всеки случай и за момиче.Разбрахме се да не го казваме на никого,докато не се роди.Признавам си,че направих малък реверанс /свекър ми и свекърва ми ама въобще не заслужават/ и сама предложих на мъжа ми името да е с буквата на дядо си.За второто ще му мисля име с буквата на моя баща.

И все пак за какво уважение става въпрос , когато се налага тази остаряла традиция ? Говоря за случаите , когато детето  носи името на някой , защото родителите са били принудени ...
1. Дали това ще засвиделства уважение наистина ?
2. Колко елементарен човек трябва да е този , който се тръшка и настоява детето да е кръстено на него ?
3. Същият този от т.2 е много съмнително да заслужава уважение , при положение , че настоява за нещо , което въобще не му влиза в работата 
4. Ако името е хубаво - добре , въпреки че това не е успокоение , когато ти е натрапено ... Ама има наистина много неприятни имена , заради които детето няма да се чувства никак добре ...

и т.н. ... мога още много да пиша , въпреки че при нас въобще не е имало такъв проблем и никой даже устата не си е отворил . И добре , че не го направиха 

Изберете име каквото ви харесва на вас със съпруга ти,без да ви интересува кой ще се сърди и кой не....Става дума за вашето  дете,не нечий внук

и ние така сме решили !

а кой е казал че трябва да се кръсти на дядото или бабата ?!!
нали и без това носи неговата фамилия...

Отживелица е според мене, не съм го спазвала.

Мила,не знам в кой град живееш,но аз работих дълго време в малък град в провинцията и те уверявам,че в повечето случаи /да не кажа в почти всички/ ТРЯБВА да кръстиш децата си на свекъра и свекървата.Нагледах се на снахи,отлъчени от родата и внуци,непознаващи баба си и дядо си.Дори в началото бях на квартира в такова семейство-жената беше кръстила дъщеря си на баща си и никой не я е взел от родилния дом!След това мъжа и беше приел името,но родителите му-не,за тях снахата и внучката не съществуваха,разминаваха се като непознати...Също така една позната кръсти сина си с името на отдавна починалия и свекър,когото не познава.И името е ужасно старовремско и не и харесва,но...
Иначе по темата-сина ми е кръстен на себе си,дори нямаме познат с това име.Избрахме го с баща му,никой не ни се е месил,а и не бихме позволили!

Точно неща като разказаното от Ники правят тази традиция гнусна. Искрено и много дълбоко ме отвращава.
Не това, че има някаква традиция, не това, че е запазена през толкова поколения, а именно настървението и простотията на хората, които са готови да обърнат гръб на собствените си син, дъщеря и внуче, само защото не им е засвидетелствано уважение по някакъв криворазбран начин.
И като казвам криворазбран, имам предвид точно това. Ако двама души се уважават, то си личи по много начини. Но засвидетелстване на уважение по такъв демонстративен начин се прави заради другите. За да разберат стринките, лелите, учинайките и съседите, че тебе снахата те е уважила и че ти още си главата на семейството и се слуша твоята дума в този дом и блабла. Точно това е и причината "неуважението" от снахата и сина да се приема толкова драматично, защото за всички гореспоменати, ти не си уважен и ставаш обект на присмех.
Грозна работа.
Какво общо има с тези селски перчения горкото дете, което често е принудено да носи тъпо и старомодно име, само за да задоволи нечие самолюбие!

Нека ви разкажа какво стана при нас
Свекърите са изключително старомодни и традициите са нещо което те спазват коленопреклонно.
Знаеха че чакаме момче, но нямаше сериозни подмятания за име...не мисля че дори им е минало през главата че няма да е кръстен на тъпият ми свекър.
Синът ми се роди 45 дена преди термина...спешно раждане на хиляди километри от тях. Кръстихме го Кайл. Така искахме, така го кръстихме.
В деня когато се роди мъжът ми се обади на техните да им каже че бебето въпреки всичко е добре, а те едни смълчани явно чакат да чуят как се казва
Мъжът ми им казал и станал някакъв ад, свекър ми почнал да го обижда по най-вулгарен начин. Вокал му идиот, празноглавец...че аз и майка ми сме го "обработили" за да го унижим. Че веднага да ходи да му оправя името че иначе...(може би е намекнал че ще го лиши от наследство). Абе нямам думи!!! Никой не е питал АЗ как съм. За какво уважение си говорим просто не знам. Мъжът ми му затворил телефона...Майка му прави 1 опит да се обади да разбере как е детето, но мъжът ми твърдо отказа да говори с нея тъй като той смята че те с баща му са партийка двамата и така...Тя звънна още един последен път и му заяви че те са много зле с баща му и че ако нещо им станело той (мъжът ми) щял да е виновен
А за какво за това че му се роди дете ли??? Тя беше оставила съобщение, никой не е говорил с нея. След което каза че тя знаела от къде тръгвал всичко (намек че е от мен, което не е вярно това е избор и на мъжът ми) От тогава ни забравиха..оказа се че те на никой не са казали че чакат внук, ни лели, ни чичовци...никой не е знаел
Мъжът ми каза че вече никога не иска да ги вижда, това му преля чашата на търпението!

Мисля че всеки за себе има право да прецени как и на кого да кръсти детето си!Смятам че не името прави човека,а точно обратното човека прави името!А пак бабите и дядовците-независимо твои или негови родители-трябва да се радват че ги даряваш с най-прекрасното нещо на света,а не да се чудят на кого ли сега ще го кръстят!Ние със скъпия ми единодушно решихме че ще го кръстиме както НИЕ си решим!