Столчетата за кола са задължителни само за ПРЕДНАТА седалка!!!

Боже
Не знаех, че има хора, които тълкуват закон, вместо да помислят малко

Ако се случи, ако не мине котка път, ако не мина на червено, ако тъпака до нас днес е излязал да шофира и не е пил, ще е голям късмет....боже мили

Ако главата ми беше там където трябваше да е..ехеее Лили Иванова, къде си душко

Милена много се палиш, пишеш нещаа по 2 пъти, успокой се, водим диалог не се караме. Ти май не четеш, не аз, но ми писна на всеки писла в темата по 3 пъти да обяснявам, че си возя детето в стол и тн и тн, ама нейсе. стана безмислено да пиша в темата - поредната, в която не се води диалог а тона е повече от зъл и заядлив - типично за тук напоследък
Вини за това говоря

Коригирах го. От copy/paste-а на твоето мнение ми е останало повече. Извинявам се, за което.


Да, знам, че заядлива, но то не беше към теб, а към изказването, че ако си опитен, отработил си на полигон и си познаваш колата, но няма да ти се случват такива неща.
От там тръгна включването ми.
Защо го прие към теб тогава   
Коментарите ми 2-рият път бяха предимно заради "100% гаранция". Аз като програмист като видя такава реплика настръхвам, както си и пролича.

Надявам се да ме разбираш правилно. Не съм искала да съм безпочвено заядлива. Ако проследиш постингите ми ще видиш - всичките са в отговор на нещо конкретно, т.е. смятам, че съм търсила диалог 

Милена 
За мен извода е един и винаги ще бъде такъв, не само за столчетата
Ако мога да предпазя детето си от нещо, ще направя всичко възможно, но до параноя и страх няма да стигна никога! и е въпрос на това какви хора сме, за да ни се случват по - малко нещастия - ако тарикатите например, спрат да карат със 160 по софийските улици, ако , ако, ако - много ако, ако успеем да сме по - отговорни за действията си, много ще помгнем на децата ни

Не виждам никаква причина да се чудите дали ви трябва столче. Не е скъпо, но е абсолютно необходимо. Ето ви един пример.
Прибираме се от София, към 10.30 вечерта. Мъжът ми е много добър шофьор и познава пътя отлично. Минава по него доста често. След моста на Петолъчката /на 20метра./ в нашето платно виждаме циганска каруца, натоварена с дърва. Без светлини без нищо. Няма как да я видим на време, защото караме на къси. В последния момент Вальо успява да избяга в насрещното и да се върне в нашето платно. Уви в момента, в който успяваме да влезем в пътя пред нас минава тора каруца. Изборът е малък: Челен удар с каруцата или челен удар с кола от насрещното. Ударихме каруцата и дърветата почнала да се сипят върху колата. Движихме се с не повече от 60км/ч. Заради моста. Ударът беше лек. Мъжа ми беше с колан и се държеше за волана. Човекът до него беше без колан, но се подпря на таблото. Аз бях отзад със съпругата на другия пътник и сина им. Детето не беше в столче удари се. Помня, че първото нещо което видях беше как е обърнал очите си и главата му се отметна все едно вратлето му е от желе. Детето беше в шок. Ние нямахме нито една травма. Само аз бях с охлузвания по двата крака, защото не се подготвих за удара и краката ми влязоха под предната седалка.
Сега мисълта ми. Ако детето беше в столче, никъде нямаше да мръдне. Нямаше да се мятка като свободен електрон между седалките. Добре, че майка му реагира на време и го хвана. А кажете ми при такива ситуации, кой да пази децата. Господ ли да ги държи на седалките или столче от 80лв. Законът на собствената ми съвест, позволява само едно тълкуване на безопасност при движение с автомобил, за детето ми: столче. Това е малкото, което мога да направя, за да го предпазя.

  


A аз си признавам, че се страхувам на пътя. Надявам се, че не съм чак параноична, но се струхувам. И то много. Защото пътуваме всеки ден и просто няма ден без поне 1 ситуация на пътя 


Съгласна, но колкото и да се опитвам да съм внимателна и всичко, тях не мога да ги елиминирам
И вчера виках  след сина ми, защото ми се изгуби зад ъгъла на блока (все му повтарям, че трябва да ме вижда винаги), а аз вървях бавно със щерката назад, защото падна преди това и ревеше, че я боли. Може и да съм параноична, но се струхувам, да. И му обясних после отново за пореден път, че ме е страх да не дойде куче или лош човек и аз да не виждам... Вменявам му страх, знам, но и не мога просто да подмина случая...
Но това е друга тема.

В това се крие много - ние се опитваме да предпазваме децата си, но какво става с децата като порастнат? Колко от инцидентите по пътищата са причинени от хлапета без книжка?
Никой няма да каже за себе си "аз съм безрасъден шофьор". Всеки се има за много добър шофьор с много добри рефлекси.
Дали някой обърна внимание, че в новия закон пише ако видиш дете или старец по тротоара да намалиш като минаваш покрай него? Колко от вас намаляват когато по тротоара има играещи деца или склеротирали старци? Не е ли по-добре да пазите именно тях, вместо хипотетични жертви в чужди коли?

В същност никой не се чуди, дали трябва столче. То е повече от ясно, че трябва, щом возиш дете. Точно за това се чудя защо се прави въпрос за тези столчета... Все едно някой да пита, дали да си слага гуми на колата, или да си облича ли дрехи, като излиза.
Милена, явно доста се палиш наистина, защото говорим за едно и също нещо, но ти се опитваш да спориш с мен  
Не виждам какво лошо има в това изречение, за което толкова си се хванала, както и Никол ми дава примери, все едно съм казала, абе, не ви трябват столчета, карайте внимателно... Не съм твърдяла такова нещо и не ми преиначавайте думите!
Казвам, че това да се научим да караме добре е още един плюс в сигурността на децата ни. Столчето си го има в цялата ситуация...

Ето затова говорех като пишех за случая от вчера. За реакцията, лекото намаляване, летото отбиване в страни и рязката спирачка малко след това...

Преди няколко месеца на връщане от работа и детска градина с Габриела си говорихме за важността на коланите - ей така, просто обсъждахме разни ситуации. На нашата улица - тиха квартална уличка, селски тип - решихме да проверим какво се случва в екстремна ситуация, ако се возиш без колан. Габриела се разкопча и застана между двете седалки - както твърде често се возят деца. Очакваше експеримента и здраво се беше вкопчила в облегалките на предните седалки. На улицата не можах да ускоря до повече от 30 км в час (исках да ги докарам поне до 40, ама не ми стигна дължина, иначе щях да залепя Габа на облегалката). Рязко натиснах спирачката, включи се ABS-ът. Обърнах се и хванах Габриела, която политаше напред.
Честно казано, не очаквах такова ускорение от 14-килограмовото си дете при тази скорост. И двете научихме много за скоростта, коланите и возенето.

...ако успееш да свиеш...
Според мен е много по-безотговорно да качиш детето си на предната седалка (което новия закон вече позволява), отколкото на задната сезалка без столче.. Но всичко е въпрос на възприятия.

Щом не само аз съм го изтълкувала така, значи има нещо вероятно в начина на казване, което ни е накарало да го възприемем като "карайте внимателно и няма да ви се случват катастрофи"
Приемам, че вероятно много се паля 
Просто темата ми е "болна".
Имам няколко много близки човека, които ми говорят по начина "не говори за катастрофи, ние караме внимателно, няма да ни се случи" 

Аз   - винаги съм намалявала покрай деца, старци, пияни и други опасни обекти - въпрос на усещане, не съм го забелязала в правилника.

Добре, надявам се, че сега се изяснихме и няма да спорим по тема, на която сме на едно и също мнение.
Дайте да действаме градивно - аз дадох идея за безопасност.
Някой друг да има идеи?

Не знам. Нямаше изгледи да се ударим, не е като да спреш по-рязко.

"Добрите" е ключова дума. Не просто седалка (каквато ползват по-гомите деца) и не какво да е столче. И все пак при силен страничен удар нали разбитата врата ще влезе в купето (да не чува дявола!)?!

Да, при катастрофа като тази нищо няма да те опази за жалост 
Затова всички говорим за вероятности и повишаването на сигурността.
Затова настръхвам като чуя за 100%-това такава и т.н.

Радвам се, че се разбрахме 

Но спорещите тук всички се обезопасяваме както изглежда, така че темата за нас няма смисъл